Грешни регламенти в здравната система блокират работата на Експертните лекарски комисии и така затрудняват лечението с биологична терапия и проследяването на 12 000 пациенти в дерматологията и ревматологията. Това съобщи в интервю за програма "Точно днес" Анета Драганова, председател на Асоциацията на пациенти с автоимунни заболявания (АПАЗ).
„Тя уточни, че проблемът в ревматологията засяга амбулаторна процедура №42 - амбулаторното наблюдение и диспансеризация на пациенти с възпалителни полиартропатии и спондилити, която е включена в бюджета на болниците.
"И когато в края на всеки месец бюджетът се изчерпи, една седмица Експертните лекарски комисии не заседават. Това ограничава достъпът на пациентите до биологична терапия. Друг основен проблем е централизирането в четири града на Експертните лекарски комисии, които изписват и продължават биологична терапия. Не на последно място, е явяването на пациентите на всеки 6 месеца на комисия, което за нас е необяснимо, след като има възможност това да се случва и на 12 месеца“, обясни Анета Драганова.
За да се решат тези проблеми от пациентската организация предлагат на Министерство на здравеопазването няколко промени.
"Първо, проследяването на пациентите да става в извънболнична помощ, тоест да се извади от болничната помощ амбулаторна процедура 42 за ревматологията. Второ, терапията по протокол 1C също да се изписва в извънболничната помощ от лекуващия дерматолог и ревматолог. Това значително ще съкрати административния път на пациента. Трето, Експертните лекарски комисии да контролират процеса само дигитално, без да се изисква присъствие на пациента – така за всяко досие в системата ще са нужни не повече от 5 минути и ще може да се обработят всички досиета. В противен случай няма да ни стигнат две години, за да минат на комисия всичките 12 000 пациенти, които се лекуват с биологични медикаменти“, допълни Драганова.
Според нея, когато амбулаторна процедура 42 отиде в извънболничната помощ, тя ще дава достъп до диспансеризация и на останалите пациенти с ревматологични заболявания. В момента тези пациенти са дискриминирани, тъй като диспансеризацията по №42 е само за получаващите скъпоструващи медикаменти. Промяна трябва да се регламентира в наредбата за диспансеризация към Министерство на здравеопазването.
АПАЗ съвместно с експертния съвет в дерматологията към МЗ ще настоява проследяването на пациентите с псориазис да се извършва в извънболничната помощ. Освен това да се разшири и пакетът от изследвания, който се заплаща от Здравната каса за диспансеризираните пациенти със псориазис. Така два пъти годишно тези пациенти да получават допълнително изследвания за хепатит В, хепатит С, ХИВ и квантиферонов тест за туберкулоза.
Интервю с Анета Драганова може да чуете в прикачения звуков файл.
Балканите бойкотират големите вериги магазини. Протестът срещу високите цени и ниския стандарт на живот започна от Хърватия и премина в Босна и Херцеговина, Черна гора и Северна Македония. Бойкот се подготвя и в Гърция на 19 февруари, а у нас той е насрочен за идния четвъртък – 13 февруари. Какво се случва с цените в България? До какво ще..
Затварянето на дървопреработвателни предприятия, сред които и най-големият в региона завод за целулозна хартия в Стамболийски, води до криза в горския сектор и пазара на дървесина. Защо по-голямата част от дървесината вече се внася от други държави в Европа? Какво се случва в горския сектор у нас? Според проф. Васил Живков, председател на УС на..
Според ВМРО, съществува организирана престъпна група между държавата и големите търговски вериги. От организацията подчертават, че правителството има интерес от много високите цени на хранителните стоки в България. В интервю за Радио Пловдив по темата Александър Сиди от ВМРО беше категоричен, че "цените в големите търговски вериги у нас са..
Скъпи ли са храните в магазините? Възможно ли е и е в условията на пазарна икономика да има контрол върху цените? Какво мислят пловдивчани за инициативата за бойкот на магазините в определен ден, която започна от Хърватия и се разпространи в редица страни на Балканите, а у нас организации призоваха гражданите да се въздържат от покупки на 13 февруари в..
Въможен ли е бюджет за 2025 година с дефицит до 3% от брутния вътрешен продукт (БВП), без увеличаване на данъци, без въвеждане на нови и без намаляване на разходите, свързани с важни инвестиционни, структуроопределящи проекти, каквато заявка даде Министерство на финансите. Според икономиста Кольо Парамов страната в момента се намира в "режим на..
Разкъсана облачност
Облачно
Предимно облачно