48.6% от българите биха предпочели да гласуват само с машини. 47.1% смесено с машини и хартиени бюлетини, а 4.3% са без мнение. Това сочат данните от експресно проучване на социологическа агенция "Алфа рисърч", направено специално за БНТ.
В интервю за Радио Пловдив социологът от агенцията Геновева Петрова посочи, че този резултат показва силна поляризация в общественото мнение. Тя подчерта още, че резултатът свидетелства, че избирателите са преодолели колебанията и притесненията си към машините в рамките на последната година и половина. "Това е важно, защото всъщност оборва аргументите на защитниците на смесеното гласуване, че хората не гласуват, защото се боят от машините".
Изводът, според социолога е, че няма връзка между избирателната активност и гласуването с машини. "Избирателите отговарят ясно, че не гласуват, защото няма партия, на която да гласуват доверие". Геновева Петрова коментира, че избирателната активност ще се повиши, когато партиите спрат да отблъскват избирателите с поведението си, такова каквото е и в настоящия парламент.
"Колкото па-млади са хората, толкова повече предпочитат машинното гласуване. Но и голяма част от по- възрастните избиратели, ако са имали притеснения от машините, вече са ги преодолели. Проучването показва и друга съотносимост - партиите и техните избиратели подкрепят начина на гласуване, който защитава партията, на която симпатизират".
Геновева Петрова подчерта, че ако доверието в изборния процес е разколебано, това не е заради начина на гласуване , а заради самите партии. "Партиите трябва да не рушат доверието в изборния процес".
Според нея , ако отново се стигне до смесено гласуване, трябва да има добре обучена изборна администрация, с каквато в момента държавата не разполага. "Ако изборната администрация е добре обучена, то проблеми с недействителните бюлетини няма да имаме".
В заключение социологът от "Алфа рисърч" подчерта, че смесеното гласуване няма да повиши избирателната активност, а поредните бързи промени в Избирателния кодекс ще доведат до още проблеми в изборния процес.
Генералните директори на БНР, БТА и БНТ Милен Митев, Кирил Вълчев и Емил Кошлуков представиха съвместната инициатива "14 века България в Европа". Не само патриотизмът е във фокуса на инициативата. Искаме да се фокусираме върху събития от българската история, за които се знае малко. Ние сме призвани да разкажем истината за събитията, обясни в..
Проф. Д-р Милен И. Георгиев, ръководител на Лаборатория по Метаболомика в Институт по микробиология „Стефан Ангелов“ към БАН и на отдел “Растителна клетъчна биотехнология” в Центъра за върхови постижения по растителна системна биология и биотехнология в Пловдив - бе отличен за рекорден четвърти път с награда за наука „Питагор“. Престижната награда..
Имат ли основание за безпокойство фермерите след дъжовете през последните дни коментира в програма "Ден след ден" доц. Калинка Кузмова, която е агрометеоролог в Аграрния университет в Пловдив. "По принцип влагата е критична в периода около цъвтеж. Така че за зърнено-житните култури, тя е изключително необходима, защото пшеницата би трябвало да е..
По-таргетирани регионални политики за справяне с дисбалансите на регионите в България. Това е една от препоръките на изследването на Съвета за икономически анализи (СИА) "Мултипликаторите на работните места в България", изготвено от доц. Пламен Ненов, секретар на Съвета и Рада Павлова, младши сътрудник в него, което беше представено днес в..
Не очаквам сериозно увеличение на цената на тока от 1 юли за битовите потребители. Това коментира Калоян Стайков , главен икономист в Института за енергиен мениджмънт, по повод излязлата информация, че токът ще поскъпне с 30%, тъй като АЕЦ – Козлодуй е подал заявление за увеличение на тарифите за бита с толкова. Според него увеличението..
Значителна облачност с дъжд
Предимно облачно
Променлива облачност; възможно е да превали