Великите европейци - Клеменс фон Метерних

Оценките за действията на Метерних са противоречиви. „Аз съм скалата на реда в Европа“ – казва той Това обаче е израз, който описва не толкова реалността, колкото усилията му, освен мир, на континента да има и ред. Тук се крие противоречието в делото на Метерних и оттук да противоречивите оценки за него. Но той все пак опита - с интелигентност и чар, със замах, с мащабно мислене и знания за история, политика, психология, с омраза към войната и желание не да върне миналото, а да запази настоящето. „Мразя войната и всичко, което носи – убийства, болка, наглост, ограбване, трупове, ампутации, мъртви коне, да не забравя изнасилването“ – пише Метерних на любовница през 1814, 8 месеца преди откриването на Виенския конгрес, едно от най-великите му дипломатически постижения. 

В конгреса участват двама императори, трима крале, 11 принца, 90 посланици, 53 други представители на европейските сили, плюс секретари и помощници. Всички се посрещат, настаняват в дворци в центъра на Виена, изхранват се, транспортират се с 300 карети и се забавляват за сметка на австрийския император. Вместо няколко седмици, конгресът продължава 9 месеца и се превръща, според един съвременник, в „най-голямото и пищно парти в историята“. Във Виена има банкети и балове, концерти, средновековни надпревари, езда и лов. Дамите пък организират салони за неофициални срещи, а и шпионират, докато демонстрират богатство и великолепие. Делегат от Прусия възкликва: „Боже, можеш да проведеш три кампании само с бижутата им!“ Той има предвид военни кампании на Британия, Австрия, Прусия и Русия, които току-що са разбили Наполеон. Техните визии за Европа, която предстои, са водещи на конгреса, а главната цел е запазването на мира. 

С тази цел се приема и механизъм, по който това да се случи, измислен и наложен от Метерних. През 1815 делегатите все пак решават да поработят и подписват договор със 121 разпоредби. Основното е, че европейските сили трябва да сътрудничат чрез диалог, а той ще се води на често провеждани конгреси. Там страните с техните интереси правят оркестър, а диригент на европейските политически концерти е Клеменс фон Метерних.

В следващите десетилетия има поне две по-големи войни, Кримската и Френско-пруската. Но, все пак, за 100 години, чак до ПСВ, мирът в Европа е относително стабилен. Да, според някои, точно мерките на Метерних водят до напрежения, които избиват в двете световни войни през 20 век. Обвиняват го, че е силно негативен спрямо националните тежнения на хората и иска да задържи Италия и Германия в хлабави конфедерации. Но сега, като знаем пораженията от национализма,  може да се обсъжда дали Метерних не е прав. 

Другото обвинение е, че е противник на либерализма и стимулира повечето европейски страни да засилят правомощията на тайната полиция, да въведат цензура и забрана на радикални организации. Но май и в това отношение „мракобесният архиконсерватор“ Метерних има известно право – като виждаме как поривът към свобода, въплътен в либерализма на 19 век, бързо се изражда в радикално левичарство. И това става още през 1848, когато либералите гонят канцлера Метерних и той отива на доброволно заточение в Англия, Маркс и Енгелс издават чудовищния „Манифест на Комунистическата партия“. В този смисъл, дали не е Метерних пионер в противопоставянето на червената зараза. Клеменс Венцеслаус Непомук Лотар, принц на Метерних-Винебург цу Байщайн е роден през 1773 в Кобленц, в богато, благородно семейство. Учи с частни учители, а на 15 - право и политически науки в Страсбург. През Френската революция е потресен от разрушителното поведение на тълпите и разказите на бегълци от Франция и това е основа на негативното му отношение към разрушителните сили на революциите. Точката е сложена, когато французите отнемат почти всички семейни имоти и родителите му емигрират във Виена. 

Междувременно Метерних завършва науките си в Майнц, известно време е в Англия, а после във Виена се занимава с медицина и природни науки, към които има интерес. Жени се за Мари-Елеонор фон Кауниц, внучка на популярен бивш австрийски канцлер. Метерних влиза във висшите среди и скоро му предлагат дипломатически пост. Той първо е в Дрезден, после в Берлин, а накрая в Париж. Така започва блестящата му кариера, през която работи с няколко австрийски императори, с „чудовището на Европа“ – Наполеон, с руския цар Александър I, с крале и цвета на европейската дипломация. Въпреки, че се жени три пъти и има 14 законни деца, Метерних има връзки с много жени. Той ги обича по много, а те не могат да му устоят - красавец, с изящни маниери, с чувство за хумор, образован, богат и държи цялата власт в Европа, афродизиак не е нужен. Но много често, освен че се обичат, Метерних и жените му се шпионират. 

В Дрезден той се залюбва с Екатерина Скваронска, вдовица на руския генерал Багратион. Двамата имат дъщеря, нищо, че тя шпионира за цар Александър. В Париж пък любовници на Метерних са едновременно жените на двама прочути генерали – Мюра и Жюно. Но спи и с принцеса Доротея фон Ливен, жена на руския посланик там. Другата дама, която остава в сърцето на Метерних, но и донякъде го разбива, е Вилхелмина, херцогиня фон Саган. Връзката им е страстна, но по време на Виенския конгрес тя се връща при свой бивш любовник, а австрийската тайна полиция засича и лично цар Александър I да ходи при нея посред нощ. Има скандал, който за малко да разруши политическите проекти на Метерних – само фактът, че Александър е цар, го отклонява от идеята за дуел. Е, нещата се разминават, но Метерних не успява в усилията си да задържи Русия далеч от европейските дела. 

И много други провали има в кариерата на Клеманс фон Метерних. Но днес виждаме, че ЕС опитва да задържи мира на континента сякаш по модела на Метерних - чрез постоянни срещи и диалог на различни нива. Така че май трябва да преразгледаме и преосмислим неговия опит, за да разберем по-добре как се дирижира истински политически концерт на голямата европейска сцена.

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук: