Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Великите европейци - Джон Милтън

„По-добре господар в Ада, отколкото слуга в Рая“ – казва Сатана в „Изгубеният рай“, епичната поема на Джон Милтън, която го прави звезда на литературния небосклон. А какво е да си трети по величие в света на земния епос? Ами питайте Милтън, нареждан от критиката след Омир и Вергилий. 

Общото е умението да обвият във величествено слово интересна история, да я превърнат във феномен за човека и духовно наследство за човечеството. При Милтън имаме две в едно. Поемата му се казва „Изгубеният рай“, но тя е за два изгубени рая и сюжетът е на две преплетени нива. Първо е уж познатата история за Адам и Ева, които са щастливи, докато Сатана ги изкушава да ядат плод от Дървото на познанието. Тогава усещат тежестта на греха, виждат, че сексът им не е невинен, опитват да излъжат Бог, изобщо, държат се като хора. Затова Бог ги наказва с вечни мъки на Земята и праща архангел Михаил да ги изгони от Рая. Но Михаил първо им прави библейска прожекция – показва им греховете на хората до Потопа, а накрая намеква, че спасение ще има чрез Месия. 

Тази история не може да се отдели от другата – небесния бунт на част от ангелите, водени от Сатана. Бог за три дни ги разбива и ги изхвърля от вечното блаженство във вечното страдание. Действието на „Изгубеният рай“ започва със сцена, как Сатана и ангелите му са сред огнено езеро на дъното на Ада, но се съвземат и кроят планове за войната с Бог. Велзевул предлага да започнат с любимите му чеда – Адам и Ева. Сатана се явява на Ева като змия. Обяснява, че може да говори, защото е яла плод от Дървото на познанието и че Бог го забранява, за да изпита куража на човеците. Ева хапва от плода и признава на Адам, той е ужасен, но толкова си пада по нея, че споделя греха, за да останат заедно. Когато усещат ефекта на вкусния плод обаче, двамата се разкайват. Докато падналите ангели, начело със Сатана, не се разкайват, оттук и голямата разлика - за едните има спасение, за другите – не. 

Но има ли спасение за самия Милтън? Да, той е религиозен, макар с някои смущаващи теологични виждания, а и се бори се срещу църковните епископи. Но отговорът зависи не от религиозна, а от литературна преценка. Според Уйлям Блейк: „Причината, поради която Милтън се чувства окован, когато пише за ангелите и Бог, а свободен - за Сатана и Ада, е, че той е истински поет и принадлежи на Дявола, без да го знае“. Не това обаче е в основата на факта, че „Изгубеният рай“, която прави голям бум с появата си през 1667, постепенно остава в периферията и днес се изучава предимно в академичните среди. Няколко са причините. Първата е политическа. Милтън е републиканец, живее през 17 век, когато Кромуел обезглавява Чарлс I и стига до диктатура. Милтън работи за него, пише памфлети в защита на режима и оправдава убийството на краля. Затова след реставрацията името му е изтикано в сенките, а и досега често го оценяват не толкова по литературните му достойнства, колкото по политическите му позиции. Втората причина е характерът на текста. 

Милтън е ерудит, знае десетина езика, пише поезия на поне три, изчел е всички книги от древността, развива сложни въпроси – от развод, през научни открития, до теологически тънкости - правят ли ангелите секс, ядат ли, пръцкат ли. За широката публика е все по-трудно да смели енциклопедичния Милтън. И третата причина са особеностите на езика и поетичната му концепция. Чрез петостъпния неримуван ямб в „Изгубеният рай“, той пръв въвежда английската поезия в класическия формат на античната. Критикуван е и за волностите, които си позволява в метриката, и за неологизмите си, най-често – думи от староанглийски, който знае.

Джон Милтън е роден през 1608 година в сърцето на Лондон, до катедралата „Сейнт Пол“, в протестантско семейство. Дядо му е католик, но баща му е англиканец и е лишен от наследство. Той се мести в Лондон и си вади хляба като композитор на религиозна музика и писар, всъщност, по-скоро нотариус. Семейството живее охолно. От майка си Джон наследява слабото зрение, а от баща си – образованието. От малък има частни учители, с които учи гръцки, латински, еврейски, италиански и френски, на 7 е в катедралното училище на „Сейнт Пол“, а после – в „Крист колидж“ в Кеймбридж. Смята да се готви за служба на църквата, но после става служител на поезията. 

В колежа го наричат „Lady of Christ“ – дали заради леко женственото му поведение, изискано облекло и бял цвят на лицето, или защото не се пали по спорта, а предпочита науките. И поезията, която вече пише и започва да публикува. През 1631 той е магистър и в новото домашно имение се отдава на самообразование. „Трябваше да преодолея умствените вреди, които Кеймбридж ми нанесе“ – казва. А после тръгва на обиколка из Европа за 15 месеца. От Франция отива в Италия, където се запознава с водещи умове на епохата, включително с Галилей. Той планира да продължи към Сицилия и Гърция, но планът се проваля- идват информации за задаваща се Гражданска война в Англия.

 Обратно в Англия, Милтън включва перото си в атака срещу църковните епископи, които са и крепители на монархията. Посред кампанията срещу епископите обаче, през 1642, той отива да събере някаква лихва за бащин заем, но се връща с невеста и на 34 се жени за 17-годишната Мери Пауъл. Тя обаче изкарва само няколко седмици и се връща при мама и татко, а той спира с писанията против епископите и разнищва развода. След три години обаче Мери се връща при Джон и му ражда три дъщери. Милтън подкрепя Кромуел, но повече държи на принципите си и когато републиканският Парламент затяга цензурата, пише „Ареопагитика“, реч в защита на свободата на словото и текст, който е в основата на Първата поправка на конституцията на САЩ. 

Милтън защитава убийството на краля и личния режим на Кромуел, работи като държавен секретар по кореспонденцията и дори изпълнява ролята на цензор, която иначе като мислител отрича. Междувременно зрението му отслабва, през 1652 той вече е напълно сляп и диктува текстовете си. Да, още не се е превърнал в слепия Омир на 17 век, но вече е на път. През 1658 Кромуел умира, а след две години преходен период се възстановява монархията. 

Милтън се крие у приятели, излиза, когато е дадена обща амнистия, но въпреки това го арестуват за малко. Новият монарх обаче го пуска, а той захваща делото на живота си – „Изгубеният Рай“, „Възвърнатият Рай“ и „Самсон агонистът“, трите епични поеми, които го обезсмъртяват. Вече обезсмъртен, умира през 1674 – дали от туберкулоза или от подагра, какво значение има за един велик поет.

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

"Бонбоните" гостуват с концерт на Бунарджика

Детската вокална група „Бон-бон“ ще изнесе концерт тази вечер на площадката на акведукта на хълма Бунарджика . Малките певци гостуват в Пловдив с „Песни и танци от всички мюзикъли, събрани в едно“. Събитието е в рамките на фестивала „Включи квартала – Театър в парка“. Идеята на инициативата е подчинена на популяризиране на театралното..

публикувано на 30.06.24 в 10:26

Александър Секулов в "Срещи"-те тази събота

"Пловдив е далекоглед. Ако го обърнеш от правилната страна, виждаш надалече, ако го обърнеш от неправилната, си разбиваш носа в първото препятствие." Александър Секулов. С автора на фрагментите ВЪЗХВАЛА НА ПРОВИНЦИЯТА Александър Секулов тази събота си говорим за Пловдив, за провинцията, за Бог, за смисъла да сме тук.  Слушайте, има какво да чуете...

обновено на 29.06.24 в 12:47

Димитър Павлов с първа самостоятелна изложба

Младият пловдивски художник Димитър Павлов открива първата си самостоятелна изложба в независимото пространство за изкуство Галерията. Чрез картините той представя различни етапи от развитието си като живописец – от началните години в Националната художествена галерия в София до последните няколко години. Творбите проследяват различни стъпки от..

обновено на 29.06.24 в 09:29

Мощно музикално шоу превзема Бунарджика

В Пловдив започва четвъртото издание на музикалното събитие, наречено „Пътят към върха“, с повече от 50 артисти, които ще се разгърнат на общо на 6 сцени на  хълма Бунарджик.   Организаторите са заложили в програмата разнообразни по жанр и стил концерти, подходящи за различните вкусове и предпочитания на публиката.  От 16.00 до 22.30 часа,..

обновено на 29.06.24 в 08:57

Здравка Евтимова получава Националната литературна награда "Иван Вазов"

Писателката и преводач Здавка Евтимова е носител на Националната литературна наградата „Иван Вазов“ за 2024 г.  Наградата се присъжда за цялостен принос за литературна и преводаческа дейност. Решението за тазгодишният приз е на 9- членна комисия с председател заместник- кмета Калина Чилингирова и членове - дейци от културните институции в..

публикувано на 28.06.24 в 11:29