Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Великите европейци - Мери Уолстънкрафт

Мери Уолстънкрафт, писател и философ, често е наричана „майката на феминизма“. 

Тя самата за феминизъм не е чувала, думата се появява столетие след нейната смърт. Но Мери е писател и мислител, който поставя разума, разглеждан като баланс между чувство и мисъл, в основата на общественото развитие и личното щастие. За да се постигне той, трябва да се положат усилия. Жените трябва да се образоват, мъжете – да развият чувствителност. 

Самата Мери сякаш дава пример – тя, освен мислител, е жена до мозъка на костите - красива, умна, своенравна, пълна със страхове и надежди. „Защита на правата на жените“ е книгата на Мери Уолстънкрафт, която е прародител на феминизма. Тя излиза в Лондон през 1792, когато жената няма право на образование, няма собствено имущество, не може да работи за прехраната си, не може да се разведе с мъжа си, няма права дори над детето си. И така е не само в консервативна Англия, а в цяла Европа, дори в либералните кръгове. Уж напредничав, Русо в „Емил“ например отрича нуждата жените да се образоват, освен в неща, свързани с мъжкото забавление. А Мери му възразява. Тя не отрича, че мястото на жената е в дома, но разглежда дома като важна част от обществения живот, негова основа. Тоест, пише тя, и мъжете, и жените, имат еднакви задължения. 

И развива идеята, че жената трябва да се образова наравно с мъжа, за да носи пълноценно отговорност по възпитанието на децата. И още – женското образование укрепва брачните отношения. За стабилен брак, казва, е нужно не само женско целомъдрие и вярност, но и мъжко - затова от мъжете трябва също да се изисква да  поставят задължението си над сексуалния нагон. Това не значи, че в брака чувствата не са важни, а че чувствата и мислите на мъжете и жените трябва да са в хармония. Тя не стига до най-голямото предизвикателство – да поиска пълно равенство, но казва, че мъжете и жените са „равни пред Бога“ и трябва да са партньори

Мери Уолстънкрафт е родена през 1759 година в Лондон. Баща ú пропилява огромното си наследство. Освен в безпаричие, затъва в алкохолизъм и домашно насилие - Мери дори спи пред вратата да пази майка си. Не е доволна, че брат ú учи за  адвокат, а тя остава само с четене и писане. Някои смятат, че тези травми от детството и сблъсъка с мъжете по-късно, правят Мери невротична и психически нестабилна жена, която чрез феминистки писания отмъщава. Това обаче е доста крайно. Тя опитва да е рационална, критикува привързаността на жените към сантименталните глупости и опитва да реализира разкрепостените си идеи за брака и отношенията между половете. 

Първо, Мери се самообразова - чете религия, история, философия и следи пресата. Второ, сприятелява се с Фани Блъд, за която казва: „Тя отвори ума ми“. Трето, през 1778 напуска дома и става компаньонка на капризна богата вдовица в Бат, жив пример за това как не трябва да се държат жените. През 1784 Мери помага на сестра си Илайза да избяга от мъжа си, когото не обича. После с Фани Блъд и две от сестрите си правят училище за момичета в Лондон, но скоро Фани се омъжва, а училището запада и Мери става гувернантка при ирландски аристократи. Тя се разбира с децата, но не понася безмозъчната им майка и изкарва само няколко месеца. Не ú остава нищо друго, освен да направи пробив в мъжкия свят – да стане писател. 

 Покрай девическото училище, Мери е близка с група либерални интелектуалци и среща Джоузеф Джонсън, който я прави редактор в списание „Нов аналитичен преглед“ и издава първата ú книга – „Мисли за образованието на дъщерите“, плод на опита като гувернантка. Мери пише и активно превежда от немски, френски и холандски, които междувременно научава. Следващата година издава романа „Мери – една измислена история“, а после - „Оригинални истории от реалния живот“, която ú носи добри приходи. През 1789 избухва Френската революция и либералите са във възторг - имат големи очаквания за обществен и човешки прогрес покрай лозунгите за свобода, братство и равенство. Не всички британци обаче са във възторг, напротив. Едмънд Бърк, който иначе е подкрепил Американската революция, не е оптимист за Френската и в „Отражение от революцията във Франция“ предупреждава, че тя няма да свърши добре. Да, не свършва добре, но в началото Мери е вдъхновена и отговаря остро, като отваря голяма дискусия чрез „Защита на правата на хората“. На следващата година издава и „Защита на правата на жените“, след което отива във Франция да гледа революцията на живо. 

Скоро обаче якобинците започват големия терор, избухва и войната с Англия, така че става опасно. Мери, която дотогава има само една платонична любов с женен мъж, се отдава на пълноценни любовни радости с американския авантюрист и писател Гилбърт Имлей. Те не се женят, но имат дъщеря, а той спасява Мери от арест, като я вписва за своя жена в консулството в Париж – тя вече се води американка и е недосегаема. Мери пише „Исторически и морален поглед към Френската революция“, но спестява гадната част – описва само времената на надежди, не и революционната разруха. После се връща в Англия, а Гимлей, който се забавлява с някаква актриса, я спасява втори път – сега от опит за самоубийство. Той праща Мери на бизнес-мисия в Скандинавия, като обещава да се съберат, щом се върне. По пътя тя му пише писма, които не изпраща, но после публикува. Гимлей не спазва обещанието си и тя пак пробва самоубийство в Темза. 

Спасява я случаен минувач, но Гимлей е непреклонен и я зарязва. Нейните писма излизат през 1796 и Уйлям Годуин, основател на анархизма и бъдещ съпруг на Мери, пише: „Ако има книга, предназначена читателят да се влюби в нейната авторка, струва ми се, че е това“. Годуин и Мери се познават отдавна, но първата им среща е катастрофа – тя цяла вечер го репликира. После обаче се сближават и Мери е бременно. През март 1797, за да узаконят детето, се женят, но живеят в различни къщи. Така всеки е свободен и има време за творчество – а и реализират радикалните си идеи за брака като общност от равноправни индивиди. 

Скоро всичко свършва обаче. Пет месеца по-късно, 11 дни след раждането на дъщеря си, Мери Уолстънкрафт умира от сепсис. Не се знае дали е истина, но се говори, че, в духа на семейния радикализъм, на 16 малката Мери губи девствеността си с женения поет Пърси Биш Шели върху самия гроб на майка си, а на 20, вече като Мери Шели, публикува история за чудовището, създадено от д-р Франкенщайн. Мери Уолстънкрафт би трябвало да е доволна. 

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

"Преге" - предаване за света на книгите, 21-27 юни

В предаването за книги на Радио Пловдив на 21.06.2025  бяха представени следните заглавия Рубрика „Напълно непознати“ Иван Вазов. Нова земя. Из живота на българите през първите години след освобождението. 486 стр., ок. 7А, Студио Беров, 2025. Иван Теофилов. Самота, извисена над делниците. Избрани и нови фрагменти. 104 стр.,..

публикувано на 23.06.25 в 10:25

Новият директор официално поема театъра в Пазарджик

В интервю за Радио Пловдив новият директор на театъра в Пазарджик Димитър Баненкин  сподели части от управленската програма, с която спечели конкурса за поста.  "Първото нещо с което започвам е състоянието на материалната база – сцена, осветление, техника. Удобство е, че познавам екипа на театъра от предишни представления там" -  добави..

публикувано на 23.06.25 в 10:24

"Рожденият ден" на Ваня Кралева открива своите читатели

Жанет 45 издаде новия роман на Ваня Кралева. " Рожденият ден " е вторият в писателското творчеството на авторката. Алекс е мъж на средна възраст, има жена, която го обича, двама непослушни близнаци и прилична кариера. Защо тогава е измъчван от безсъние и странни мисли? Какво се крие под безупречната на пръв поглед повърхност на живота му? Едно..

публикувано на 23.06.25 в 06:57

Фестивалът за франкофонска песен "Златен ключ" предстои

В Дома на културата „Борис Христов“ на 26 юни се открива 22-рият Международен фестивал за френски шансони „Златен ключ” - Пловдив 2025. Това е най-големият музикален, песенен френски форум от този формат на Балканите и втората по важност и мащаби проява в Европа след тази в Амстердам, с вход свободен, който се организира ежегодно от Алианс..

публикувано на 23.06.25 в 06:45

Братя Мангасариян и Gipsy Kings закриват "Франкофоли“

Днес е последният ден на Фестивала „Франкофоли“ на Гребната база в Пловдив. Вечерта ще започне с обичаните български музиканти Братя Мангасариян, известни със своя хумор и с ефектното си сценично присъствие. След тях публиката ще се наслади на изпълненията на македонския изпълнител Кирил Джайковски, който ще представи микс от етно мотиви..

обновено на 22.06.25 в 07:15