По-добре късно, отколкото никога, затова чак днес ви срещам с историка Тит Ливий. Освен на тази, той е автор на много други знаменити фрази: „Най-страшното оръжие е паниката“ или „Няма нищо по-презряно от мнението на тълпата“.
По-важна е обаче неговата „История на Рим от основаването на града“. Тя започва в митологични времена, когато троянецът Еней пристига на Апенините, минава през 753 г. пр.н.е., когато близнаците Ромул и Рем основават Вечния град, и завършва в година 9 от новата ера, 8 лета, преди самият Ливий да се оттегли в небесния римски пантеон. Историята е стилна и се чете с охота, макар да е пълна повече с интересни случки, отколкото с твърди исторически факти. Но, тъй като са запазени само 35 от общо 142 нейни книги, тя е и една от големите загадки – какво пише в останалите 107.
Историята е разделена на групи по пет „книги“ за дадена тема или период. Писани са на папирус и всяка „книга“ е от около 65 днешни страници. Тоест, обемът е около 9 200 страници, които биха се побрали в 15 – 20 тома. Да, съчинението е огромно и това е сред причините да се загубят много части. Представете си колко трудно е за преписване на ръка и колко е скъпо. Поетът Марциал, който живее десетилетия след Ливий, коментира, че личната му библиотека няма достатъчно стаи, за да поберат цялото съчинение. Тит Ливий пише повече от 30 години.
Първите пет книги - от формирането на Рим, до разграбването му от галите през 386 г. пр.н.е. - са издадени вероятно през 27 г. пр.н.е., а през 17 от н.е., когато Ливий умира, я оставя незавършена в началото на империята. „Изучаването на историята е най-доброто лекарство за болен ум, защото в нея има запис на безкрайно разнообразие от човешки опит…..и в този запис ще намерите както примери, така и предупреждения - хубави неща…..и долни неща, гнили докрай, които да избягваме“. Така започва авторският предговор към „История на Рим“. Събитията в първа книга обхващат голям исторически период, започват с пристигането на Еней и хората му, оцелели в Троянската война в Лациум на цар Латин. Еней се жени за дъщеря му Лавиния и основават град Лавиниум, синът им, Юл основава Алба Лонга, а потомците му Ромул и Рем основават Рим. Според преданието, Ромул, царят, впряга бял бик и бяла крава в рало, очертава границите на града и издига стени.Братята се заклеват да убият всеки, който ги премине, но Рем, за да докаже, че те не са достатъчно здрави и непристъпни, ги прескача, а брат му, верен на клетвата, го убива. В Рим започва историята на царете, заменени от Републиката, а накрая и от Империята.
Така звучи на латински началото на „Историята на Рим“ на Тит Ливий. Ливий е роден в Патавия, днес Падуа, вероятно през 59 г. пр.н.е. Не се знае нищо за семейството му, но вероятно са богати хора. Поради мътните времена на Гражданската война обаче, той не получава най-доброто възможно образование в Рим, а лошите му познания по гръцки сочат, че не е ходил и в Гърция да се дообучи, според тогавашната традиция.
Все пак има добро образование в самата Патавия. От грешките му по военни въпроси личи, че не служи в армията, а грешките за тънкости от римската политическа система доказват, че не се занимава и с политика. Да, за разлика от другите велики римски историци, оратори и философи, той не става сенатор и не заема политически пост, въпреки че е личен приятел с император Октавиан Август. Заради това приятелство, някои го смятат за придворен историк, но не е. Ливий отива в Рим някъде през 30-те и до смъртта си се занимава само със своята История - поредно доказателство, че е богат човек и независим автор. Още повече, в Историята ясно личи, че предпочита Републиката, не Империята, а личните му симпатии не са към Цезар, осиновител и покровител на приятеля му Август, а към Гней Помпей, противникът в гражданския конфликт.
Смята се, че в Рим Ливий отива вече женен и с поне две деца – момче и момиче, семейство, за което не се знае повече. Светоний съобщава обаче, че Ливий е наставник на Клавдий, племенник на Август и бъдещ император. Книгата на Тит Ливий го прослави из цялата Римска империя. Разказва се за човек от Андалусия, земя „на края на света“, който пътува до Рим, само за да зърне Ливий и веднага поема доволен обратно. Тит Ливий е скромен, приятен, миролюбив човек, попил морала и консервативния дух на родната си Патавия. Той умира през 17 година неясно от какво в имението си в родния град, но Историята продължава да живее, да се чете и да предизвиква реакции.
Освен големият обем, за изчезването ú има и други причини. Още Калигула се кани да я изземе и унищожи, но не успява. После Домициан също я гледа с подозрение. През VI век пък папа Григорий I нарежда историята на Ливий да бъде изгорена заради съдържащите се в нея разкази за „идолски суеверия“. В късната античност и Средновековието няма време за дълги книги и се правят резюмета или извлечения от Историята. Неизвестен автор от III – IV век например публикува само текстовете за римската история от 150 до 137 г. пр.н.е. Флор взима само описанията на войни и битки, Обсеквент – историите за знамения и свръхестествени събития, а Касиодор – списъка на консулите.
В края на краищата, пълните ръкописи започват да изчезват и по време на Ренесанса остатъците от книгата изведнъж придобиват огромна стойност. Например поетът Бокадели продава цяла селска къща, за да купи един препис. Петрарка и папа Николай V издирват изчезнали части от книгата, Данте говори за Ливий в поезията си, френският крал Франсоа I поръчва различни съчинения, които третират темите на историка, а Макиавели излага разсъжденията си за републиката като коментар върху Тит Ливий. Лудостта продължава и после. През 18 век някакъв шотландец, участник в първото якобитско въстание, е заловен и бяга от плен, но опитва да вземе със себе си книгата на Ливий, така че е заловен и екзекутиран.
През всички векове на търсене, включително понякога и досега, се появяват информации за места, най-вече манастири, в които, както чу мой приятел от свой познат, а онзи пък от една жена на пазара, се крие някоя от изчезналите книги на Ливий. Всички търсения обаче са неуспешни, а ако някой сега наистина изрови нещо, ще стане милионер. Но не за това живее самият Тит Ливий и не за това пише знаменитата „История на Рим“. Както уточнява в предговора, той не се интересува дали личната му слава ще остане в тъмнина, но непременно иска да „запази паметта за делата на най-известната нация в света“.
Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:
Мария Астаджова е българска художничка, родена в Стара Загора, която живее в Канада повече от трийсет години. Завършила е НУПИД "Акад. Дечко Узунов" в Казанлък и НХА в София. Имала е самостоятелни изложби в Монреал, Отава, България и е участвала в множество групови изложби в Канада и Америка. С изложбата „Деконструкция на чувствата“, тя..
Писателят Красимир Димовски представя новата си книга „Тезеят в своя лабиринт“ в Bee Bop Café. Романът излезе с печата на ИК „Хермес“. След три десетилетия мълчание Димовски издаде преди три години книгата с 13 невръстни разказа „Момичето, което предсказваше миналото“, а година по-късно – „Ловецът на русалки“ – три новели за..
Галерия „Аспект“ представя четвъртата самостоятелна изложба на Ваня Итинова „Градът разказва“. След нейната първа изява преди 3 години съвместно с Натали Итинов, авторката се превърна в един от основните художници на галерията и традиционно в края на годината представя новите си картини. В експозицията са представени 21 живописни платна,..
Известната наша режисьорка документалистка Адела Пеева ще получи специален „Златен ритон“ на тазгодишното издание на фестивала, чийто домакин е Пловдив от 13-и до 19-и декември. Тази награда се връчва за първи път на форума за документално и анимационно кино, а Адела Пеева от своя страна никога не е била отличавана с най-престижната..
Галерия „Възраждане“ представя изложбата „Послание за небесност“ на Росен Кръстев. Сюрреализмът и наивът някак органично се сливат и организират един идеалистично настроен фигуратив. Темата е възторгът - от живота, красотата, липсата на злото и сливането на небесното и земното , казва галеристката Красимира Алексиева. Росен Кръстев е..
Разкъсана облачност
Предимно облачно