Свидетели сме на несвойствени метеорологични явления, които през следващите дететилетия ще се задълбочават. В резултат на глобалното затопляне студените сезони се затоплят, а топлите – леко се охлаждат.
В следващите 10 години температурите през януари и февруари ще се покачват и могат да достигнат несвойствени стойности за този преиод на годината. Средните месечни температури ще бъдат по - високи с най - малко 0,5 до 1 градус.
Това заяви проф. Валентин Казанджиев от Националния институт по метеорология и хидрология. В Пловдив той участва в семинар, посветен на земеделието в условията на променящия се климат.
Той предупреди, че най - голямата беда от глобалното затопляне са късните пролетни слани. Те предизвикват измръзване на вече цъфналите или направили завръз овошни дървчета, а това носи щети на стопаните.
Решения на този проблем има, обясни порф. Казанджиев.
Като първа стъпка той посочи необходимостта учените да наблегнат на селекцията на такива видове овошки, които да запазват състоянието си на дълбок покой и да не се подлъгват лесно да влизат във вегетационен цикъл при повишаване на температурите.
Друга стъпка за намаляване на щетите е използването на технически решения - покривни мрежи, поставени на специални конструкции, както и аерозоли, които понижават температурата на замръзване.
Известно още на нашите деди решение е да се използват въздушни потоци - в районите с паднали слани се палят огньове, запалва се мокра слама, за да се намали температурата в околността.
Инвестициите за тези съоръжения са доста сериозни, въпреки че те са дълготрайни, затова са необходими колективни действия. Не е по силите на отделни стопани да се справят сами с тези климатични предизвикателства, убеден е проф. Казанджиев.
Той е категоричен, че своеобразната инвеститорска дейност на земеделските сдружения трябва да се води с помощта на държавата.
Агрометеорологът подчерта, че в момента България произвежда само 30% от необходимите за страната ни храни. Всичко останало на местния пазар е внос.
Ако днес е лошо, след 5 - 10 години ще става още по - лошо.
След 10 години този внос ще бъде 90% и българската продукция ще е само 10%, предупреди проф. Казанджиев.
С това, което България произвеждаше преди 40 години, задоволяваше собствения си пазар и беше между 3-то и 10-то място в Европа по производство на земеделска продукция, припомни агрометеорологът.
Ако държавата не се събуди и не предприеме най – сериозни мерки за реанимиране на българското земеделие, през следващите години българско производство няма да има.
Все още обаче имаме всички шансове нещата да се променят за добро, прогнозира професорът.
Интервюто на Антоанета Петричанска с проф. Валентин Казанджиев е в звуковия файл.
Днес е официалното откриване на 13-ият Национален събор на народното творчество в Копривщица. Това издание е юбилейно - навършват се 60 години от началото на инициативата. Съборът се провежда на всеки 5 години с изключение на прекъсването по време на Covid-пандемията. Откриването е в 11 ч. Патрон е министър-председателят Росен Желязков,..
Промените в закона за движение по пътищата целят индустриално събиране на глоби, а не превенция на пътния травматизъм. Това коментира Богдан Милчев от Института за пътна безопасност след като депутатите приеха изменения, свързани с шофьорите. Основно те са за по-високи глоби, за засичане на средна скорост и за уеднаквяване на наказанието при..
От днес влиза в сила двойното етикетиране на стоките в магазините и пазарите. В Пловдив магазините вече са готови за цените в евро и лева, а на пазарите две трети от търговците и производители на плодове и зеленчуци до последно поставяха етикети в българска валута. С въвеждането на двойното обозначение на цените от днес, това трябва да..
Нелоялни практики и опити за измами заради влизането в еврозоната едва ли ще има в преходния период. По-скоро такива може да има чак през януари при двойното обръщение на парите. „Когато влезете в магазина и дадете 20 лева, а трябва да ви върнат рестото в евро – ще се изисква много бърза калкулация. Това ще води до много грешки, а някъде..
Лицензираните екскурзоводи у нас излязоха с петиция до Министерството на срещу отмяната на Наредбата за регулация на екскурзоводската професия. Такова искане е направено на среща в министерството в края на месец юли. Според лицензираните екскурзоводи то е продиктувано от икономически интереси на конкретни туроператори, които имат полза от..