Чарлз Дикенс работи в склада за вакса около година, после се връща в училище и не е най-добрият ученик, но запомня ужасната атмосфера и описва всичко в „Дейвид Копърфийлд“, най-автобиографичния си роман.
През 1842 Дикенс е на първо турне в САЩ и Канада, което се превръща в триумф. Прави две грешки обаче. Първо, настоява да получава авторски права за историите си, но всички са възмутени, те пиратстват масово книгите му, но смятат, че това е реклама за автора. Втората грешка е, че в книгата, която пише за престоя си в Щатите, той не спестява някои от най-гадните си впечатления. За Вашингтон например казва, че е град на тютюневи храчки и човек там се чувства отвратително. Не му харесва и абсолютната мизерия на американския Запад, който още е в процес на колонизация.
След връщането в Англия, Дикенс подхваща своя коледен цикъл, с който, смята се, стимулира онази коледна лудост, която виждаме всяка година. През 40-те и 50-те години на века, Дикенс е в най-голямата си слава и се носи доста ексцентрично. Зад цялото му позьорство и екстравагантност обаче се крие напрежението заради недостатъчното средства. Той издава романите в подлистници, после в отделни томове, после изкарва месеци по платени литературни четения, тоест, пребива се до смърт, а нещо все не стига. Но идва все пак момент, когато хонорарите му нарастват и нито многото деца, нито охолния живот могат да ги стопят. Дикенс получава например покана за четения в Австралия срещу 10 000 долара, адски много пари в средата на 19 век.
По различни съображения отказва, но после отива в Щатите и там печели 29 хиляди долара. Той отдавна е купил имението край Рочестър, Кент, в което е влюбен от момче, а постепенно се реализира и идеята му да натрупа „капитал“, за да се чувства спокоен. Дикенс е голяма обществена фигура и коментира различни въпроси, но прави нещо изключително умно – не се произнася за политика. Дали го прави инстинктивно или знае, че политическите му позиции, независимо какви са, ще отблъснат немалко читатели, не е ясно. Така или иначе обаче, смята се, че като ориентация Дикенс е либерал. Но, както уточняват някои либерални изследователи - ако живееше днес, щеше да бъде считан за архиконсерватор. Така или иначе, дори в книгата, която може да се приеме за най-откровено политическа – „Приказка за два града“, посветена на Френската революция и нейното отражение в Париж и Лондон, Дикенс е противоречив – той уж признава, че, веднъж избухнала, революцията има нужда от революционно насилие, но в същото време оценява онова, което става във Франция, като изключително безумие.
Още много противоречия, но и още много словесна красота и писателски гений могат да се открият в романите на Чарлс Дикенс. Но през 1865 той, докато се връща с тайната си любима, Елън Търнън, от Франция, преживява влакова катастрофа и от шока здравето и животът му тръгват надолу. Не че спира да пише, Дикенс се труди буквално до изтощение – занимава се с благотворителна дейност, увлечен е по месмеризма, ходи на четения из Англия и втори път в Щатите, издава няколко романа и пише последния – „Тайната на Едуин Друуд“, който остава недовършен.
През юни 1870, 58-годишният Дикенс е при Елън в къщата, наета за нея и там получава втори инсулт. За да не се разкрие тайната им връзка, Елън го откарва полужив в дома му и с Джорджина се сговарят за версията, че е умрял в къщи, обграден от децата си. Всъщност писателят Чарлс Дикенс умира на пода в Гадсхил плейс, а последните му думи се ужасяващи. Джорджина му казва, че сега ще го сложи да си легне, а той отбелязва: „Да, в земята!“
Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:
На този свят има два вида хора – едните харесват Мечо Пух, другите го обожават. Да, чувал съм, че според някои Малкият Принц на Екзюпери например звучи прекалено романтично, дори леко лигаво. Срещал съм объркани души, които не просто не харесват, а направо не понасят историите за Алиса на Луис Карол. Единственият човек обаче, който със сигурност не е..
Много са въпросите, които проф. Георги Каприев поставя в книгата си "Българските разломи". Аз си избирам ето този -защо преходът ни склерозира в трудна за променяне структура? И наистина ли всичко, което ни се случва днес, е още от началото на българската обществена тъкан? Защо ни липсва духовен аристократизъм??? Слешайте розговора в предаването..
Младата пловдивска художничка Петя Доненчева открива изложба маслена живопис в Градската художествена галерия. Представя 74 картини, които са рисувани през последните 4 години. Платната разкриват свят, в който се съчетава класическият натюрморт с емоцията на съзерцателния пейзаж. Характерни за Доненчева са наситените цветове. Изложбата носи..
Античният фестивал „Диоклецианополис – кръстопът на времето“ се открива днес в Хисаря. Това е второто му издание като тази година ще бъде посветен на един от най-вълнуващите аспекти на всяка култура – храната и гастрономията. Диоклецианополис, познат със своето богато историческо наследство, ще възкреси традициите на древните цивилизации, които..
В ЕС един от всеки 5 смъртни случая (сред 15-19 годишните) е причинен от умишлено самонараняване – и това е втората (след транспортните произшествия) най-разпространена причина за смърт сред тинейджърите. В България средно по едно дете на ден прави опит за самоубийство, като 5% от опитите завършват с трагичен край. Темата силно провокира нашата..
Значителна облачност с дъжд
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица