Сьорен Киркегор е на 15 и пише есе „Доказателства за битието на Бога, безсмъртието на душата, необходимостта от вяра и реалността на чудесата“. А после казва: „Кой ще повярва, че след това начало, едва на 25 стигнах до положение да не мога да приведа нито едно доказателство за безсмъртието на душата“. И съжалява, че не пази старите си тетрадки.
Сьорен Оби Киркегор се ражда през 1813 в Копенхаген, Дания. Баща му е богат търговец на вълна с интерес към философията, но и силно религиозен лутеранин, който смята, че е прокълнат заради два тежки гряха. Като овчарче в детството, буря застрашава живота му и той в отчаяние проклина Бога. После пък, 4 месеца след смъртта на жена си, се жени за прислужницата, която на бърза ръка забременява. Това ражда депресиите и странностите му.
Връзката на Сьорен с баща му е силна, той наследява от него най-мрачните черти на характера си, ексцентричност на поведението, посвещава му книги и пише: „Още като се родих, аз вече бях възрастен“. В същото време сякаш майка му няма никакво значение в живота на Сьорен, дори в деня на нейната смърт той не отбелязва събитието в дневника. Но това е привидност. Майка му също има силно влияние, включително за любовта му към датския езика нейното премълчаване е свързано с концепцията на Киркегор за „незабележимото присъствие“.
Киркегор получава много добро гимназиално образование, завършва теологическия факултет на университета в Копенхаген, но там не е самотният и дистанциран човек, който става по-късно – забавлява се по кръчмите и други места за земни и небесни удоволствия. След това продължава да има светски пристрастия и иска да се включи в един престижен философски кръг, но не става и той постепенно се оттегля все повече в себе си, мисленето и писането. Може да си го позволи с голямото наследство от баща си. Животът му се смята за „скучен“ и казват, че в него има само три важни събития – годежа с Регина Олсен, който Киркегор страстно желае, но неясно защо разваля, скандалът с едно сатирично списание, което той предизвиква, но от чиито нападки после страда, както и атаката му срещу датската лутеранска църква през последните години от живота му. Историята с Регина е една от най-красивите и загадъчни любовни истории на 19 век, а, в чисто философски план е израз на идеята му за саможертва в името не просто на Бога, а на третия и най-висш, според него, етап в човешкия живот. Тези етапи са естетически, етическият и религиозен, но не просто като служене на Бога, а като блаженство и особен вид мистичност.
По този повод списание „Корсар“ хем го хвали за остроумието и интелекта, хем пита кога най-после ще напише поне една завършена и непротиворечива творба. Киркегор отговаря със саркастичен текст, а после месеци наред е подиграван за всичко – от донякъде смешния външен вид на дребния, гърбав философ, през екстравагантното му облекло и неуспешния годеж, до идеите му. Киркегор е отчаян, публиката поема топката и дори на улицата мнозина го обиждат. Той се чувства още по-самотен и неразбран, затваря се все повече и така намразва журналистите, че пише: „Ако дъщеря ми стане проститутка, ще съм с нея, защото има шанс за спасение, но ако синът ми стане журналист, ще съм напълно отчаян“.
Битката на Киркегор срещу влиянието на датската лутеранска църква върху обществените и държавните дела, се води през последните години от живота му. През 1855 обаче Сьорен Киркегор припада на улицата и след месец умира в болницата. А какво става с безсмъртната му душа? Ами не знам, нали точно това съчинение на 15-годишния Киркегор е загубено, а, като не съм го чел, не мога и да ви кажа.
Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:
Детската вокална група „Бон-бон“ ще изнесе концерт тази вечер на площадката на акведукта на хълма Бунарджика . Малките певци гостуват в Пловдив с „Песни и танци от всички мюзикъли, събрани в едно“. Събитието е в рамките на фестивала „Включи квартала – Театър в парка“. Идеята на инициативата е подчинена на популяризиране на театралното..
"Пловдив е далекоглед. Ако го обърнеш от правилната страна, виждаш надалече, ако го обърнеш от неправилната, си разбиваш носа в първото препятствие." Александър Секулов. С автора на фрагментите ВЪЗХВАЛА НА ПРОВИНЦИЯТА Александър Секулов тази събота си говорим за Пловдив, за провинцията, за Бог, за смисъла да сме тук. Слушайте, има какво да чуете...
Младият пловдивски художник Димитър Павлов открива първата си самостоятелна изложба в независимото пространство за изкуство Галерията. Чрез картините той представя различни етапи от развитието си като живописец – от началните години в Националната художествена галерия в София до последните няколко години. Творбите проследяват различни стъпки от..
В Пловдив започва четвъртото издание на музикалното събитие, наречено „Пътят към върха“, с повече от 50 артисти, които ще се разгърнат на общо на 6 сцени на хълма Бунарджик. Организаторите са заложили в програмата разнообразни по жанр и стил концерти, подходящи за различните вкусове и предпочитания на публиката. От 16.00 до 22.30 часа,..
Писателката и преводач Здавка Евтимова е носител на Националната литературна наградата „Иван Вазов“ за 2024 г. Наградата се присъжда за цялостен принос за литературна и преводаческа дейност. Решението за тазгодишният приз е на 9- членна комисия с председател заместник- кмета Калина Чилингирова и членове - дейци от културните институции в..