Не е лесно да си прекрасен, понякога леко пълничък, понякога леко слабичък, но винаги леко куцичък младеж, луд лорд с голям поетичен талант, трагично-сатиричен поглед върху света и живота, ненаситен сексуален апетит и бунтовен дух, който не се противи единствено на самия бунт. С други думи – не е лесно да си Джордж Гордън Ноел Байрон, VI барон Байрон, известен и просто като Лорд Байрон.
Казват, че той е водеща фигура в британския поетичен романтизъм на ранния 19 век, но всъщност е повече. Байрон не просто пише поезия, чрез която дава на света представа за истински романтичен герой, а и живее като такъв. Както го описва една негова бурна и кратка любовница, той е „луд, лош и не е добре да го познаваш“. Да, такъв е, но какво има зад това. Романтичният герой на Байрон, както и сам той, е сложен, пъстър, раздиран от противоречия човек. Той съчетава силен дух с меланхолични, депресивни състояния и е индивидуалист, който търси щастието, но живее в общество и свят, които „не го позволяват“. Пътуването като бягство, но и като търсене на нови връзки със света, като нов опит да си намериш мястото в него, е задължително занимание за романтичния герой. Другото е любовта. Третото е бунтът.Героят на Байрон, а и той сам, се бунтува постоянно и на всички възможни нива - от лично, през обществено и национално, та до световно и дори вселенско. Страстният дух, скритата тайна, грехът, чувството за вина, горчивата ирония, склонността към мистицизъм, любовта към природата – това са само част от неговите основни характеристики. В писмо до Анабела Милбанк от преди още да му стане жена за разочарование и на двамата, Байрон пише: „Великата цел на живота е усещането – да почувстваме, че съществуваме – дори и да изпитваме болка – това е „празнотата на копнежа“, която ни тласка към Игри – към Битки – към Пътешествия – към неумерени, но силно усещани стремежи от всякакъв вид, чиято основна привлекателност – вълнението, е неделима от тяхната реализация.“
Затова е и трудно да се обхване Байрон, той никога не е само творчество или само живот. Както казва понякога – пиенето на вино е само пролука в процеса на мислене. Но казва също, че никога не би писал поезия, ако имаше друго, по-подходящо занимание. Желанието на Байрон не просто да остави името си в света, но и да каже на света каквото има, е пряко свързано и с желанието за слава - светът да хареса онова, което казва, а и него изобщо. За целта Байрон „играе“ различни Игри, често на ръба, а още по-често – отвъд ръба на обществено допустимото. Заради това думите и делата му понякога звучат театрално, погледнат отстрани и без достатъчно информация за причините на дадена постъпка, той прилича дори на обикновен позьор и екстравагантен тип, който просто иска да шокира публиката. И – да, има го и това, но то също е част от Голямата Игра. Все пак, бъдете сигурни, че когато Лорд Байрон умира в Гърция, отишъл там, за да се включи в битката за нейната независимост, той не произнася високопарните слова, които някои му приписват като последни – че бил дал всичко за Гърция, здравето и парите си, а сега дава и живота си. Да, факт, Байрон дава всичко за свободата на Гърция, но дори той не е способен чак на такава патетика. Последните му думи, цитирани от неговия иконом, всъщност са поетично прости: „Сега само искам да спя!“
Байрон пише доста неща, издава няколко книги поезия, много сатири, поеми и пиеси, но двете книги, които му носят и поддържат досега славата му на романтичен поет, са „Поклонението на Чайлд Харолд“ и „Дон Жуан“. Когато през 1812 се появяват първите две песни за Чайлд Харолд, Байрон е млад аристократ и бунтар, познат донякъде във висшите среди, но не и сред широката публика. Той вече е издал 2-3 поетични книги, произнесъл е няколко впечатляващо страстни речи в Камарата на Лордовете и е спал с повече жени, а и мъже, отколкото е „нормално“ за човек на неговата възраст.
Както казва един съвременен изследовател с чувство за хумор: „На 21 лорд Байрон вече беше в Камарата и имаше някои венерически болести, но не смятам, че между двете има пряка връзка.“ Е, връзка има и тя е самият Джордж Гордън. Така или иначе, тогава Байрон, силно фрустриран и жаден за приключения, тръгва да пътува – от Португалия, през Гибралтар и Испания, обикаля Средиземноморието, стига до Албания, Гърция, Турция. Байрон, макар да играе ролята и на разказвач, тоест, на външния наблюдател в поемата, все пак вгражда себе си в образа на героя Чайлд Харолд, чиито вътрешен живот и отраженията от видяното по пътя, са основната линия в текста. Този герой явно идва неочаквано и казва на английското общество нещо, което никой друг преди това не е казвал, защото, както пише Байрон: „Една сутрин внезапно се събудих много прочут.“
500 копия от историята за Чайлд Харолд се продават за първите три дни, следват втори и трети издания, книгата е на видно място във всяка уважаваща себе си библиотека, става основна тема за разговор не само в светското общество, но и сред широката публика. Така Лорд Байрон още в началото на 19 век изгрява като някоя днешна рок-звезди. Публиката се натиска да го пипне, а всички, особено жените, са луди по красивия, блед, облечен в черно, меланхоличен и саркастичен Харолд – но като не могат да докоснат героя на поемата, нахвърлят се на нейния автор, който изглежда и звучи по същия зашеметяващ начин. На всичкото отгоре, той така романтично куца с единия крак заради травма от раждането, че как да не го утешиш. А още по-неустоима е мълвата, че костите в стъпалото на този крак са разцепени като дяволско копито и това е пряката връзка на поета с Тъмните сили. Е, вероятно е важна и другата мълва – за твърде големия полов орган на Байрон, мълва, която се оказва чистата истина при ексхумация, извършена през 20 век.
Според известните факти, първа се докопва до Байрон лейди Каролин Лам. Тя е женена за бъдещия британски премиер Уйлям Лам, но това не я спира да се нахвърли страстно на поета, дотам, че дори той, подозиран в какви ли не сексуални подвизи, да се оплаче, че нейната изобретателност, ненаситност и перверзност му идват в повече. Връзката им продължава 5 месеца, но води до публичен скандал. Байрон я зарязва, но тя го преследва и дори опитва да проникне в къщата му, облечена като момче. Точно Каролин после в една своя книга му лепва етикета, че е луд, лош и не е добре човек да го познава, етикет, който така се залепя за Байрон, че и досега не може да се остърже.
Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:
Австралийският музикант, артист, композитор, поет и писател Ник Кейв идва за своя първи концерт в България. Две поредни вечери – днес и утре, той ще изнесе концерти на сцената на Античния театър в Пловдив заедно с китариста на "Рейдиохед" Колин Груийнууд. Ник Кейв, чието пълно име е Никълас Едуард Кейв, е една от движещите фигури в алтернативния рок..
Традиционните Димчови дни се провеждат всяка година в Копривщица през месец август. На 16 август в „тихия двор с белоцветните вишни“ се проведе Дебеляновата поетична вечер. На нея бе обявен и новият лауреат на Националната награда “Димчо Дебелянов“ 2025 – Камелия Кондова. Камелия Кондова е една от най-ярките съвременни български поетеси, отдавна..
Починал е големият пловдивски художник Минчо Панайотов . Това съобщи в социалните мрежи бившата председателка на Дружеството на пловдивските художници Снежана Фурнаджиева. "Напусна ни любим човек, приятел и талантлив художник. Съболезнования на семейството му! Мир и светлина на душата му!", написа тя. Минчо Панайотов е роден на 13 ноември..
В предаването за книги на Радио Пловдив на 16.08. 2025г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Николай Лилиев. Ридаят скръбни ветрове. Избрани творби. 224 стр., 4А, Български писател, 2025. Антология на сирийския разказ. 240 стр., ,4А, УИ „Св. К. Охридски“, 2025. Фредерик Бгбеде. Един..
Сборният моноспектакъл "Мариус 50" ще бъде представен на сцената на Античния театър в Пловдив тази вечер. Спектакълът трябваше да се състои на 6 август, но поради лошото време бе отложен за днес. Мариус Куркински ще представи продукция от всички 11 солови акции в кариерата си до момента - от "Дон Жуан", "Песен на песните" и "Дамата с кученцето",..