Философът Дейвид Хюм вярва в Бог, но никой не му вярва, че вярва. Наричат го „великият неверник“, а френските философи очакват да издаде най-атеистичната книга на света. Той не го прави - и не само защото е закърмен в презвитерианството, а защото както вярата, така и невярата в Бог, противоречи на философията му.
В есетата за религията, Хюм не казва, че няма Бог, както мнозина тълкуват, но твърди, че неговото съществуване е въпрос, който не би трябвало да се поставя - няма отговор, който може да се потвърди чрез опита. По същата причина Хюм се противи на божественото сътворение. Дали в основата стои Разум, Принцип или Сляпа природа, не можем да знаем по емпиричен път.
Най-много се развихря Хюм обаче по отношение на чудесата – намира, че зад тях винаги стои нечии интерес и казва, че религия, която се опира на вярата в чудеса, не би трябвало да съществува. Веднъж Хюм се разхожда край Северното езеро и нагазва в калта, а тя се оказва така дълбока и лепкава, че не може да се измъкне. Виковете му за помощ са чути от възрастна религиозна дама, която добре го знае като местния атеист. Тя отказва да му помогне с думите: „Злополуката е справедлива присъда от Небето за твоето безбожие и изневяра.“ Опитът да обясни, че той всъщност вярва в Бог, не дава резултат и дамата го изнудва - ще му помогне, ако го чуе да произнася Господната молитва и Апостолския символ на вярата. А Хюм, който цял живот различава философските идеи от житейската практика, сваля шапка, вдига ръце и очи към небето и казва исканите молитви. След което е спасен от калта.
„Хюм е нашата политика, Хюм е нашата търговия, Хюм е нашата философия, Хюм е нашата религия“ – така през 19 век философът Джеймс Хътчисън описва мястото на Хюм в мисловния свят. Трябваше да добави, че той е и „нашата история“, защото именно като историк, заради 6-томната „История на Англия“ Хюм е най-известен в своето време. Иначе - да, той е важна фигура в полето на политиката - основоположник е на консерватизма с идеите за по-малко държава, повече частна собственост и конституционализъм.
Да, свързан е и с икономиката. Не просто е приятел с Адам Смит, а развива три нива на икономически анализ - икономическата психология, пазарните отношения, паричните потоци и ръста на цените. Всичко това, плюс религиозните му виждания, го правят важна фигура от епохата на Просветлението. Още по-добре се схваща значимостта му обаче в полето на чистата философия. Първата философска книга на Хюм – „Трактат за човешката природа“ излиза през 1739. Той е на 28, толкова си е блъскал с идеите си, че очаква силен обществен отзвук. Но книгата се продава слабо, а малкото отзиви са – „твърде абстрактно и неразбираемо“. Сам Хюм описва нещата така: „Трактатът беше мъртво роден, още когато слезе от печатарската преса.“ Истина е, че книгата е доста сложна, но не е неразбираема, още по-малко – нечетивна. Хюм е добър стилист и умее да се изразява ясно. Проблемът е в предмета. Трактатът всъщност е от три части. В първата е теорията му за познанието. Той извежда цялото човешко познание от опита, а идеите са вторичен продукт от усещанията, затова са и много по-слаби. Едно е да си удариш палеца с чук, друго – да мислиш как си удряш палеца с чук. Оттук Хюм стига до абсолютизиране на опита и превръщането му не само в първопричина, но и в критерий за нещата. Гносеологическите разсъждения на Дейвид Хюм обаче не са сами за себе си, на тях той се базира, за да развие по-важните според него философски въпроси, свързани с морала и нравствеността.
Дейвид Хюм е роден през 1711 година в Единбург и още на 11 е в университета. Там чете предимно древни автори, учи езици, но, казва, че професорите не могат да го научат на нищо, което го няма в книгите. На 15 парясва университета и прави строга програма за самообучение, която след три години го води до силна депресия. Докторът го информира, че е пипнал „болестта на учените“ и му дава точни предписания. „По негов съвет преминах курс с горчиви лекарства и хапчета против истерия. Пиех по една английска пинта вино Кларет всеки ден и ходех по 8 или 10 шотландски мили. Това продължи около 7 месеца“ – пише той. И за цял живот си изгражда здравословен режим, който редува четене и писане със забавления като вист и билярд, добра храна и добро пиене в добра компания, готвене и посрещане на гости. А някои деликатно казват, че също така „не отказва вниманието на дамите“. Така е не само във Франция, където изкарва няколко години.
През 1769 той се връща в Единбург за спокоен живот и често е в компания, „не винаги ученолюбива и литературна“. Привлекателен център на компанията е 20-годишната Нанси Орд. Тя е описвана като „една от най-приятните и завършени жени“, има изключително чувство за хумор и се мълви за уговорен, но нереализиран годеж. Така или иначе, Дейвид Хюм никога не се жени, освен за науката. След неуспеха с „Трактат за човешката природа“, той решава, че може би наистина книгата е неразбираема и практически я пренаписва в три отделни „изследвания“, като съкращава обема и опростява езика. Тези опити имат доста по-голям успех и постепенно на Хюм му излиза име на добър философ.
Но славата не винаги носи и пари. Хюм, чието семейство е благородно, но не особено богато, редовно е финансово притеснен, затова приема различни предложения – частен учител на богат пройдоха, секретар на Сейнт Клер, с който ходи на дипломатически мисии във Виена и Торино, обикаля Германия и Нидерландия. После го канят за библиотекар в университета на Единбург и там пише „История на Англия“, с която вече му носи отдавна очакваното състояние. Въпреки че след това смята да се занимава само с науките, Хюм не може да откаже предложението на маркиз Хертфорд и през 1763 заминава за Париж като секретар на посланика и получава страхотен прием, защото книгите му са по-известни във Франция, отколкото в Англия.
След 5-6 години той се връща в Единбург, купува къща и се радва на спокойствие през последните си години. Умира от рак през 1776, на 65. Не го боли много, до последно е в съзнание и казва, че всъщност е доволен от смъртта, защото ще избегне последните години на упадък и страдание.
Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:
На този свят има два вида хора – едните харесват Мечо Пух, другите го обожават. Да, чувал съм, че според някои Малкият Принц на Екзюпери например звучи прекалено романтично, дори леко лигаво. Срещал съм объркани души, които не просто не харесват, а направо не понасят историите за Алиса на Луис Карол. Единственият човек обаче, който със сигурност не е..
Много са въпросите, които проф. Георги Каприев поставя в книгата си "Българските разломи". Аз си избирам ето този -защо преходът ни склерозира в трудна за променяне структура? И наистина ли всичко, което ни се случва днес, е още от началото на българската обществена тъкан? Защо ни липсва духовен аристократизъм??? Слешайте розговора в предаването..
Младата пловдивска художничка Петя Доненчева открива изложба маслена живопис в Градската художествена галерия. Представя 74 картини, които са рисувани през последните 4 години. Платната разкриват свят, в който се съчетава класическият натюрморт с емоцията на съзерцателния пейзаж. Характерни за Доненчева са наситените цветове. Изложбата носи..
Античният фестивал „Диоклецианополис – кръстопът на времето“ се открива днес в Хисаря. Това е второто му издание като тази година ще бъде посветен на един от най-вълнуващите аспекти на всяка култура – храната и гастрономията. Диоклецианополис, познат със своето богато историческо наследство, ще възкреси традициите на древните цивилизации, които..
В ЕС един от всеки 5 смъртни случая (сред 15-19 годишните) е причинен от умишлено самонараняване – и това е втората (след транспортните произшествия) най-разпространена причина за смърт сред тинейджърите. В България средно по едно дете на ден прави опит за самоубийство, като 5% от опитите завършват с трагичен край. Темата силно провокира нашата..