Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Строителството произвежда 40% от парниковите газове

2
Снимка: pixabay

Строителната индустрия е отговорна за около 40% от глобалните емисии на парникови газове, което оказва влияние върху климатичните изменения. Това коментира архитектът Веселин Веселинов, който е и част от платформата Климатека.

“Влиянието на строителството върху околната среда е голямо. През изминалата година в световен мащаб на седмична база е била застроявана площ с размерите на Париж. Очаква се до 2060 г. общата сградна площ в световен план да се удвои, съответно и риска за околната среда ще се увеличи многократно.

Строителството и процесите на производство на стомана и бетон отделят огромни количества вредни емисии, които са отговорни за консумацията на 30% от глобалните залежи на питейна вода.

Всяка година се произвеждат около 4 милиарда тона цимент, които се влагат в около 30 милиарда тона бетон и цената на това се равнява на глобални емисии на въглерод. Те са сравними с емисиите, които отделя световната авиация, т.е. около 7% от всички вредни емисиите.

Стоманата пък отделя два пъти повече въглероден диоксид спрямо собственото си тегло, т.е. 1 килограм строителна стомана отделя 2 килограма въглеродни емисии”, обясни архитект Веселинов.

Той добави, че по време на производството на стомана се образуват и други замърсяващи елементи, които допринасят за увреждане на почвата, на растителните култури и е една от причините за появата на киселинни дъждове.

Според архитекта използването на по-щадящите строителни материали не би оскъпило цената на имотите, тъй като самият им добив е по-евтин, а това от своя страна би направило и транспортните разходи по-ниски. Причината да не се използват е, че вече другите са се наложили през годините в масовото строителство.

Щадящи материали са конструктивното дърво, шперплата, сламата, глината, целулозата, индустриалният коноп, различните вати. По думите на арх. Веселинов те са въглеродно неутрални и премахват от атмосферата същото количество въглеродни емисии, което е необходимо за техния добив и производство.

“Всички тези традиционни материали имат и съвременни приложения и те се произвеждат не само в Европа, но и в България. Такъв тип са модулните панели с топлоизолация и пълнеж от слама”, коментира арх. Веселинов.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

В Гърция цените на основните храни са с поне 30% по-ниски

Балканите бойкотират големите вериги магазини. Протестът срещу високите цени и ниския стандарт на живот започна от Хърватия и премина в Босна и Херцеговина, Черна гора и Северна Македония. Бойкот се подготвя и в Гърция на 19 февруари, а у нас той е насрочен за идния четвъртък – 13 февруари. Какво се случва с цените в България? До какво ще..

публикувано на 07.02.25 в 16:06

В дърводобива ножът е опрял да кокала, нужни са спешни мерки

Затварянето на дървопреработвателни предприятия, сред които и най-големият в региона завод за целулозна хартия в Стамболийски, води до криза в горския сектор и пазара на дървесина. Защо по-голямата част от дървесината вече се внася от други държави в Европа? Какво се случва в горския сектор у нас?  Според проф. Васил Живков, председател на УС на..

публикувано на 07.02.25 в 15:12

Държавата може са спре грабежа на големите вериги, стига да иска

Според ВМРО, съществува организирана престъпна група между държавата и големите търговски вериги. От организацията подчертават, че правителството има интерес от много високите цени на хранителните стоки в България. В интервю за Радио Пловдив по темата Александър Сиди от ВМРО беше категоричен, че  "цените в големите търговски вериги у нас са..

публикувано на 07.02.25 в 15:04

Пловдивчани и "за", и "против" бойкота на 13 февруари

Скъпи ли са храните в магазините? Възможно ли е и е в условията на пазарна икономика да има контрол върху цените? Какво мислят пловдивчани за инициативата за бойкот на магазините в определен ден, която започна от Хърватия и се разпространи в редица страни на Балканите, а у нас организации призоваха гражданите да се въздържат от покупки на 13 февруари в..

публикувано на 07.02.25 в 12:28
Кольо Парамов

Страната трябва да излезе от сегашния "режим на пауза"

Въможен ли е бюджет за 2025 година с дефицит до 3% от брутния вътрешен продукт (БВП), без увеличаване на данъци, без въвеждане на нови и без намаляване на разходите, свързани с важни инвестиционни, структуроопределящи проекти, каквато заявка даде Министерство на финансите.  Според икономиста Кольо Парамов страната в момента се намира в "режим на..

публикувано на 07.02.25 в 10:56