Бюджетът е като на служебния кабинет, с едно-две изменения

"От тази гледна точка по-скоро цялата пара някак си изглежда, че е в свирката, а не в тегленето на локомотива. Много лошо впечатление ми прави, че някои неща, направени от служебното правителство в момента или се представят като проблем, макар че те са тъкмо обратното, или пък си приписват резултатите от предишните действия, че са техни, което според мен не им носи кой знае каква полза, чисто рекламно, но пък за сметка на това на хора като мен прави лошо впечатление", коментира Дацов. 

Според него приетият Бюджет 2023 не дава индикация каква ще бъде финансовата рамка за следващата година. 

"Сегашният бюджет е този, който беше внесен от служебното правителство, с едно-две изменения. Само че служебното правителство направи предложения за определен тип политики и действия, така че да бъде намален дефицита, но го предложи с един списък от мерки, с който политическите партии в парламента да променят закона. И този списък от мерки беше остойностен. И това, което направи сегашното правителство, беше мерките, които бяха предприети под наименование повишаване събираемостта, а всъщност представляват влошаване на бизнес средата, да ги приложат, за да получат тези 3%. Т.е. някаква съществена разлика в политиките, в идеологията, в нещата, които знаехме преди няма. Това е един и същ бюджет, но не бива и да се очаква нещо друго, защото бюджетът е сериозна инерционна система и не може да бъде променян много бързо, тъй като решенията от предишните години, всъщност представляват ограничения при правенето на сегашния бюджет. И няма как този бюджет да бъде друг, след като преди две години системно всички, включително предишното редовно правителство, наду разходите за социални плащания и вследствие на това в момента няма пари за абсолютно нищо друго, освен да се увеличават социалните плащания и то по закон и инерция. Всъщност това е проблемът и голямото предизвикателство при правенето на бюджета за 2024-та година е те ще намерят ли интелект и смелост да променят тази структура на бюджета, която е в момента и за която те са виновни, защото сегашният финансов министър всъщност е основният двигател бюджетът да бъде такъв, какъвто е в момента", обясни финансистът. 

По думите му България е на границата на изпълнението на двата критерия за влизане в еврозоната, като дефицитът изглеждат на границата да бъде овладян, макар че има все още големи рискове и реално бюджетът има много ниска маневреност. 

"Това, че пожелателно се събират едни приходи еднократно, по принцип може би ще доведе до някакъв резултат за дефицита в края на годината, но това не решава проблема за следващата година, когато тези еднократни приходи няма да ги има, а разходите ще продължават да растат. А това, което беше внесено в тригодишен аспект, предвижда дефицит от 3,6% през 2025 година, което е нарушение на правилата, и ако остане по този начин, ние няма как да влезем в еврозоната и затова трябва да се поправи. Макар че сега с новите правила, които ще влязат в Европейския съюз за нивата на дефицитите и начина на отчитането им, ние ще бъдем отново почти на ръба и по-скоро няма да ги покриваме", посочи Дацов. 

И допълни, че в момента инфлацията е между 8 и 9%, като това е инфлацията в края на периода, а средногодишната е малко по-висока - 10%. Финансистът прогнозира, че ако до края на годината инфлацията продължи да спада и няма промени в света около нас и у нас, през декември процентът на инфлация ще е около 6, а на годишна база инфлацията ще е около 8,6%. Предвид факта, че средната инфлация в еврозоната е около 5%, а най-добре представящите се държави имат под 2% инфлация, България в момента има 4 пъти по-висока инфлация от тези най-добри страни. 

"Би било цяло чудо за осем месеца да направим така, че нашата инфлация, да стане близка до тази, която е в трите най-добре представящи се държави. С този тип политика в момента това е почти невъзможно, защото за да има такава политика, трябваше да има значителен фискален импулс. Миналата година ние завършихме с 2,9% дефицит на бюджета. Тази, ако завършим с 3% дефицит, ще бъде добре, но на границата и дефакто ние нямаме някакъв значим фискален импулс, който да подпомага монетарната политика и да намалява инфлацията в България. Така че  между думи, заявления и реални политически действия има голяма разлика и те не са в положителна посока, т.е. повече се говори, отколкото реално се прави, за да бъде постигнато това", категоричен беше финансистът. 

Според него едно от големите предизвикателства през следващите години е баланса между пенсионери и работещи, тъй като той е нарушен в момента.

"В социалната сфера ще трябва да се види какво се прави с пенсиите, там има огромни проблеми с вдигане на нивото на пенсиите, което прави пенсионният фонд нестабилен. Едва ли може с 60-70% приходи от допълнитени данъци да продължаваме да плащаме пенсии - или във времето те ще трябва леко да се задържат, колкото и неприятно да звучи, или просто ще трябва да вдигнат осигурителните вноски, което не изглежда много приятно за работещите", каза още Любомир Дацов. 

Чуйте повече в интервюто на Антония Попова с финансиста Любомир Дацов.