По думите ѝ в правителството и изпълнителната власт в момента не са онези фигури, които доминират процеса на взимане на решение, а това е нещо доста различно и ново за българската политика и тепърва ще стане ясно как тази конфигурация ще действа. "Ако нещо ще се случва в българската политика, то ще започва и ще свършва в парламента, законодателните рамки и решения ще задават перспективата пред управлението", категорична бе Коларова.
Според нея предстоящите местни избори ще бъдат доста особени.
"Една от причините е третият играч - президентът, който се държи като ръководител на съпротивително движение. Каквото и да става в държавата той го отрича, а в някои отношения той няма позитивна програма. Но освен намесата на този трети играч, парламентарните партии и местните активисти, имаме и хората на президента, които разчитат на актива, който са натрупали през управлението на служебните правителства и активната медийна роля на държавния глава", посочи политологът. Тя допълни, че ежедневните оценки на Румен Радев за това, което се случва в държавата, невинаги има позитивен ефект, защото непрекъснатото присъствие в медиите изхабява, позицията му е монотонна, не е нюансирана и не е свързана с актуалната политика.
По думите ѝ за българската политика не е от първостепенно значение да се приемат конституционните текстове, ограничаващи президентските правомощия, а парламентарните партии не биха спечелили от това.
"Президентът в момента е очевадно, че няма роля актуалната политика, неговата роля е сведена до ролята на говорител и коментатор. И колкото по-дълго това продължи, колкото по-дълго парламентарните партии го оставят в тази маргинална позиция, без да му обръщат внимание, толкова повече той ще губи", смята Румяна Коларова.
Според нея управляващите не са "сглобка", а класическа коалиция. В нея най-големият въпрос е, доколко има ясна управленска промяна, която се поддържа от коалиционните партньори и доколко тази коалиция постига ефективно целите си.
"Тук има и трети елемент - ротацията. Как ще се осъществи тя, в какво ще се състои и какво ще се случи до нея, когато в момента на ротация се очаква да се обърне съотношението на силите. Именно то задава някакъв хоризонт на коалицията. Един от големите въпроси е доколко "Продължаваме промяната" ще продължат с грешната си стратегия да влизат във властта със свои хора, а не със свои задачи и приоритети, т.е. с персоналните смени", подчерта Коларова.
Според нея подходът да упражняваш властта и да влияеш върху политиката със своите хора, а не със своите цели, задачи и приоритети, е изключително антидемократичен и е 100% клиентелизъм от най-елементарния вид. Това вкарва в капан "Продължаваме промяната" (ПП) и те са предварително обречени да показват слабост, а не сила. Политологът напомни, че силата на една партия е при грешка да се прави бърза смяна на министъра. По думите ѝ за ПП ще е трудно да осъществят бързата смяна, без да предизвикат напрежение вътре в самата си структура и неодобрение в медиите.
"От моя гледна точка първото нещо, което трябва да направи ПП, е да промени своя стил на упражняване на властта", заключи политологът.
Чуйте още в интервюто на Елена Крушкова с политолога Румяна Коларова
140 години след Съединението на Княжество България с Източна Румелия все още е жива паметта за героите, осъществили мащабното дело по обединяването на българите след Берлинския договор. Живи са и наследниците на тогавашните дейци, които съумяват само 7 години след Освобождението да „съберат“ българите на север и юг от Балкана в нова държава. Един..
Какво да очакваме от новия политически сезон, какви са първите заявки на основните политически играчи и какво ще донесе готвения пети вот на недоверие към правителството от страна на ПП-ДБ, коментира в програма "Точно днес" социологът Кольо Колев от агенция "Медиана". Според него, ако погледнем "зад думите" на изговоренето от политическите..
Могат ли паметниците на Съединението да разказват историята за това събитие 140 години по-късно? Или да търсим нещо повече от историята, записките, спомените и думите, останали в архивите за 6-ти септември 1885-година в монументите, градската среда и това как сътвореното преди десетелетия и в настоящия век ни връща за да помним и в същото..
С около месец ще се забави ремонтът на сградата на Хуманитарната гимназия в Пловдив и се очаква около Коледа дейностите да приключат. Налага се смяна на всички носещи греди, а за това ще са необходими и допълнителни средства. Учениците от 8 до 12 клас ще ще започнат новата учебна година в три училища в район "Тракия". Това съобщи в интервю за..
Изложбата „Съхранената памет за Съединението“ ни връща към едно от най-значимите събития в новата българска история – Съединението на Княжество България и Източна Румелия, обявено на 6 септември 1885 година. Събитие, в което Пловдив и неговите жители заедно с четите от Станимака и Голямо Конаре изиграват централна роля, от създаването на комитетите..