В програма "Точно днес" разговор с Росен Костурков, депутат от ПП-ДБ и зам.- председател на Комисията по земеделие в НС за отговора на управлението и не/възможните разговори за аграрната политика у нас.
Росен Костурков каза: "Сектор земеделие у нас има нужда от по-голямо внимание от страна на държавата. Тук има неща, които са натрупани десетилетия назад, като напр. създаването на агроолигарсите, още по време на тройната коалиция и затвърдено от ГЕРБ внесе дисбаланси в земеделието. Ние на практика се превърнахме в монокултурна държава. Проблеми в земеделието и животновъдството имаме огромни."
"На 15 септември отпадна ограничението за внос на 4 вида стоки от Украйна. Това са пшеница, царевица, рапицово и слънчогледово семе, което е необосновано, едно решение на служебния министър Явор Гечев, който не успя да каже защо е взето", смята Костурков. Той допълни, че България е нетен износител на пшеница, като произвеждаме 4 до 5 пъти повече пшеница, отколкото потребяваме.
"Ние изнасяме, а цената на пшеницата се формира през световните борси", поясни Росен Костурков. Той категорично отрече да има дъмпингови цени на пшеницата, както смятат зърнопроизводителите.
"България изнася 6-7 млн. тона на пшеница на година, това са големи количества и ние не може да внасяме от Украйна. Слънчогледът не е борсова стока, ние произвеждаме малко под 2 млн. тона на година", поясни още депутатът. Той допълни, че нашите преработватели произвеждат олио и белен слънчоглед, които и изнасяме като продукт с висока добавена стойност.
"Ефектът за фиска е голям", каза още Костурков и попита защо да ограничаваме вносния слънчоглед.
"Защо производителите на слънчоглед вдигнаха цените към преработвателите", попита още народният представител. Той каза, че има много кръгове в политическата среда, които не харесват това правителство.
"Протестите повежда Българска аграрна камара, която се създаде съвсем скоро и се оглавява от животновъд, който е близък до бившето служебно правителство. Говоря за Симеон Караколев", каза Костурков.
Той не даде оценка на министър Кирил Вътев.
По повод на репликата за "терористите" на академик Николай Денков, народният представител каза, че има политически подтекст в протестите, дирижирани от аграрните бизнесмени.
"Липсва диалогичността, с която сме свикнали, особено от партия ГЕРБ. Това, което което виждаме е, че те стоят твърдо на своята позиция, и каквото и да говорят синдикатите, не съм оптимист накъде вървят комуникациите. Ако публичният и частният сектор са скарани, то трусовете в държавата предстоят". Това заяви в интервю за предаването "Ден след..
Максималният размер на ваучерите за храна ще остане 200 лева месечно и през 2026 година, според проектобюджета за следващата година и това ще остане най-ниската стойност за страна-членка на ЕС. 835 000 са работещите в България, които получават ваучери. Таня Обущарова, главен секретар на Асоциацията на операторите на ваучери, коментира пред Радио..
Балансовите проблеми, свързани с проекта на бюджет 2026 и липсата на контрол, се дължат на олигархията, която е моделирала политическото и икономическото вземане на решения в своя полза. Тази теза изрази в предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив финансистът Кольо Парамов. Той подчерта, че влизането в еврозоната трябва да доведе до..
В този епизод тръгваме от твърдението „65% са против еврото, нали сме демокрация?“ и разглеждаме как формулировката на социологическите въпроси променя отговорите и смисъла им. Вместо да приемаме едно число като „волята на народа“, питаме: какво всъщност е било зададено – „харесвате ли еврозоната“ или „искате ли да се отмени валутният борд и..
Тази седмица в „Добро утро, ден!“ ви срещаме с един от най-значимите пловдивски творци – Матей Матеев. Роден в Кюстендил, но завинаги свързал съдбата си с Пловдив – града, който му върна обичта с най-високото признание – званието „Почетен гражданин“. Казва, че родния край, балканската енергия го прави човек - широко скроен човек. Послание, което..
Разкъсана облачност
Ясно