В програма "Точно днес" разговор с Росен Костурков, депутат от ПП-ДБ и зам.- председател на Комисията по земеделие в НС за отговора на управлението и не/възможните разговори за аграрната политика у нас.
Росен Костурков каза: "Сектор земеделие у нас има нужда от по-голямо внимание от страна на държавата. Тук има неща, които са натрупани десетилетия назад, като напр. създаването на агроолигарсите, още по време на тройната коалиция и затвърдено от ГЕРБ внесе дисбаланси в земеделието. Ние на практика се превърнахме в монокултурна държава. Проблеми в земеделието и животновъдството имаме огромни."
"На 15 септември отпадна ограничението за внос на 4 вида стоки от Украйна. Това са пшеница, царевица, рапицово и слънчогледово семе, което е необосновано, едно решение на служебния министър Явор Гечев, който не успя да каже защо е взето", смята Костурков. Той допълни, че България е нетен износител на пшеница, като произвеждаме 4 до 5 пъти повече пшеница, отколкото потребяваме.
"Ние изнасяме, а цената на пшеницата се формира през световните борси", поясни Росен Костурков. Той категорично отрече да има дъмпингови цени на пшеницата, както смятат зърнопроизводителите.
"България изнася 6-7 млн. тона на пшеница на година, това са големи количества и ние не може да внасяме от Украйна. Слънчогледът не е борсова стока, ние произвеждаме малко под 2 млн. тона на година", поясни още депутатът. Той допълни, че нашите преработватели произвеждат олио и белен слънчоглед, които и изнасяме като продукт с висока добавена стойност.
"Ефектът за фиска е голям", каза още Костурков и попита защо да ограничаваме вносния слънчоглед.
"Защо производителите на слънчоглед вдигнаха цените към преработвателите", попита още народният представител. Той каза, че има много кръгове в политическата среда, които не харесват това правителство.
"Протестите повежда Българска аграрна камара, която се създаде съвсем скоро и се оглавява от животновъд, който е близък до бившето служебно правителство. Говоря за Симеон Караколев", каза Костурков.
Той не даде оценка на министър Кирил Вътев.
По повод на репликата за "терористите" на академик Николай Денков, народният представител каза, че има политически подтекст в протестите, дирижирани от аграрните бизнесмени.
Напълно закономерно, въпреки известното закъснение, е връщането на тленните останки на цар Фердинанд в България. Така смята историкът от ПУ „Паисий Хилендарски“ доц. Тодор Радев. Той коментира нееднозначните оценките за неговото управление, свързано със абдикацията му след трите национални катастрофи. Но те, казва историкът, са..
Професор Христо Матанов коментира в програма "Ден след ден" избора на епископ Арсений за Сливенски митрополит и битката за патриаршеския пост. Според него синодът може да избере вече патриарх, защото е попълнен след избора на Сливенския митрополит. Той е категоричен обаче, че с този избор митрополит Николай има още един глас в своя полза в битката..
В столицата се провежда конференция на тема "Въвеждане на еврото - рискове и предизвикателства. Опитът на Хърватия", която се организира от Българската търговско-промишлена палата (БТПП) заедно с Българо-хърватския бизнес клуб. "Целта на конференцията е да се сподели опитът на Хърватия при въвеждането на еврото у нас. Ще има участие на хърватски и..
50% от включилите се в кампанията за грамотност „Животът няма „аУтокорект“, която „Как се пише?“ организира в помощ на зрелостниците, не могат да се справят с пунктуационните правила в българския книжовен език. Това показва анализът след края на инициативата, в която участваха предимно младежи, но и хора от всякакви възрасти. „Средният..
Eдин определен кръг в Св. Синод, представляван от пловдивския митрополит Николай диктува живота в църквата, смята журналистът и историкът Горан Благоев по повод избора на епископ Арсений за Сливенски митрополит. Той припомни, че само и само да стане Арсений, бяха касирани предните избори за Сливенска епархия, което прави изборът му предизвестен...