Паметникът е и признателност за приноса на преподавателката за възстановяване на арменското училище през 1990 година, тъй като тя е част от инициативния комитет, който се е борил 14 години арменската диаспора в Пловдив да си го върне. Това разказа съпругът на учителката Меружан Вартанян, който се запознал с нея в Ереван, докато Елизабет била студентка там.
Младото момиче постъпило в Арменския държавен университет и завършило арменска филология и журналистика. След това със съпруга си се връща в България, където работи в Работническо дело и Радио Пловдив. А впоследствие я назначават за учител по арменски в Арменското училище под тепетата. След закриването му по заповед на тогавашния министър на културата Людмила Живкова, за да бъде създадена там Художествена гимназия, Елизабет Вартанян се мести в емблематичната пловдивска гимназия „Лиляна Димитрова“ (сега СУ „Св. Патриарх Евтимий“). Но участието й в инициативния комитет за възстановяване на училището се оказва опасна задача.
"Къде ли не ходиме - до Държавния съвет, до Министерство на просветата, но нищо не се получи. Имахме инициативен комитет от 12 души, от които двама пострадаха, докато се занимавахме с тази дейност. През 1977 година ни прибраха от Държавна сигурност със заплаха да ни интернират, да ни арестуват и двама души бяха уволнени от работа. Бяхме принудени да подпишем протокол, че повече няма да се занимаваме с възстановяването на арменското училище", припомни си Меружан Вартанян.
След възстановяването на арменското училище, което е преименувано на дарителите Виктория и Крикор Тютюнджиян, като един от радетелите за това, тя се връща като преподавател по арменски език в него и работи повече от 45 години там. Два пъти е била избирана за общински съветник от СДС и поема ръководството на арменското дружество "Ереван".
През 2012 година Елизабет Вартанян е определена за Учител №1 по арменски език в света от Министерството на диаспората в Република Армения.
"Тя спечели един проект и беше поканена от министъра на диаспората в Армения да участва на този форум. Тогава тя беше призната като най-добър учител в цялата диаспора по майчин език. Същата година бе предложена от тогавашния кмет на Пловдив Иван Тотев за почетен гражданин на Пловдив и беше наградена от министъра на културата Стефан Данаилов, тъй като нейната обществена дейност беше винаги в сферата на културата - и на арменската, и на българската", разказа съпругът ѝ.
Заради многото си успехи в областта на образованието, културата и благотворителността, арменската общност решила да увековечи делото на Елизабет Вартанян с паметна плоча, за да си я спомнят идните поколения. Като учител по арменски език всеки неин час започва с молитва на арменски и дори българските ученици, които са учели в арменското училище, са се молели на арменски, каза Меружан Вартанян. И през сълзи сподели:
Тя най-много искаше децата да учат арменски и да не забравят езика и своята родина. Защото по време на социализма все пак имаше асимилация и всички нейни мечти се осъществиха като учител по арменски, като председетал на културно-просветанат организация "Ереван".
Днес паметната плоча ще бъде монтирана на стената на арменското училище, а преди да бъде открита, ще бъде осветена. Откриването ѝ е в деня, когато се навършват 2 години от смъртта на уважаваната преподавателка, общественик и политически деец, след литургията в Арменската църква „Сурп Кеворк“.
В програма "Точно днес" на Радио Пловдив историкът доц. д-р Тодор Радев от Пловдивския университет припомня факти, история и подвиг - за Освобождението ни. Спират ли гласовете да сменим датата 3 март и да си изберем друга за Национален празник? Доц. Радев счита, че винаги трябва да се връщаме в нашата памет към великите дела на нашите предци...
От Ница до Пловдив, за обучението на българчетата зад граница – включване на Соня Щилова , която посвети десетилетие на българското неделно училище в Ница, Франция и учениците й, които проговарят и пишат на български език. Българското училище в Ница се казва "Родна реч" , то е създадено преди близо 10 години и обучава десетки малки ученици,..
Паметникът на освободителите на Бунраджика е открит през 1881 година. Проектът е дело на архитект Вокар. Днес до него ще се изкачат с шествие на свободата стотици пловдивчани, които почитат паметта на загиналите за свободата на България. „Строителството на паметника на освободителите започва през 1880 година и е открит през 1881 година...
В „Добро утро, ден!“ тази седмица ни гостува Лана Петкова, учител по йога, соционалитик, иконописец и може би една от най-известните украинки в Пловдив. Родена е в Харков, но преди 30 години любовта я води в града под тепета, където намира и своята реализация. Създава собствена програма, която кръщава Ланетика. Според Лана йога дава сила и..
Родители и ресурсни учители на деца с нарушено зрение настояват държавата да поеме ангажимент за адаптирането на брайлова азбука учебните помагала, които се използват в училище. Това е един от изводите от проведената в Пловдив кръгла маса, посветена на приобщаването на деца с увредено зрение в системата на средното образование, организирана..