В програма "Точно днес" говорим със социолога доц. Алексей Пампоров за преговорите между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС, за оцеляването, заложено в проекта за управление на сглобката, както и за реакциите срещу мигрантите в София.
По повод на преговорите, за които не научаваме много, социологът каза, че наблюдава най-после нормализация в политическия процес и политическа зрялост.
"Имаше време, когато лидерите на партиите избързваха да разказват и това не водеше до нищо добро", поясни доц. Пампоров. Той смята, че президентът спазва засега Конституцията и все пак бърза за съставяне на правителството.
"Имаме огромен проблем, девет месеца ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ бяха заедно в управлението, и девет месеца да не седнат да си говорят какво ще става след това, това е много нелепо", казва още доц. Алексей Пампоров. По думите му има огромна политическа незрялост в ПП-ДБ и в някаква степен форсиране на Румен Радев, който ги събира и ще връчи мандат.
"ГЕРБ трябва да направят кабинет, въпросът е как ще се конструира той, ГЕРБ иска повече места и това е нормално, докато ПП-ДБ очакваха в него да остане едва ли не само Мария Габриел", посочи още анализаторът.
Мигрантите и новите реалности: "През март м.г. бяха отпуснати средства за ремонт на оградата по южната ни граница, как не успяха за цялото това време да бъде направено нещо? Когато става дума за държавната ни граница, трябва абсурдите за обществените поръчки да бъдат преодолявани в максимално кратки срокове. Министър Тагарев успя да договори БТР-те на МВР да заминат за Украйна, в същото време има недостиг на техника по границата ни. Имаме огромен проблем с поведението на властта в това отношение."
"Сбиването в София е типичен пример за това как държавата подценява ксенофобията у нас и биват толерирани неофашистки практики. Това са престъпления от омраза, но тях полицията не ги разпознава", смята социологът. Той счита, че бъдещето не е ясно и дали ще пристигат още мигранти у нас, не може да се каже със сигурност. Очаква се до година, година и половина от Газа да има бежанска вълна.
Повече от интервюто може да чуете от звуковия файл, по темата.
Обикновено се изтъква как преди 140 г. целият народ, всички политици и политически сили са били безусловно за Съединението от 6 септември 1885 г., как са загърбили всички разногласия помежду си. В новата книга на Стефан Дечев „ Съединението срещу Задкулисието. Политика и памет (1885-1998) “ обаче се припомнят много забравени факти за голямото..
В програма "Точно днес" и " Заедно в час " говорим за измененията на НВО след 7 и 10 клас. Въвеждането на интегрирания изпит коментираме с експерта в организацията с нестопанска цел Люба Йорданова . От новата учебна година изпитите по математика от Националното външно оценяване след 7. и 10. клас ще включват интегрални задачи. За решаването на този..
В Деня, в който отбелязваме 140 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия, гостува писателят и журналист Николай Илчевски. На въпроса защо е важно да помним и почитаме 6 септември като бележита дата в календара, той отговори: „Датата е свързана с безпрецедентно събитие в нашата и в световната история...
Невен Иванов е учител по история и създател на образователната платформа ОкейИстория. Гордее се с тази кауза, посветена на най-милите съкровища на майка България - нейната история и нейните деца. Поставя си за цел да достигне до колкото може повече български деца, както у нас така и в чужбина. И постига тази цел, благодарение на майсторските..
Съединението на България е било икономически изгодно и за Източна Румелия, и за Княжество България. Причината е, че Източна Румелия е била по-стабилна икономически, с по-добра инфраструктура, развито образование и култура, но Княжество България е било аграрно и парично независимо, имало е собствена банкова система. Това коментира проф...
Разкъсана облачност