Именно това доколко и как са компенсирани доходите на хората след инфлацията, която достигна 32 % за две години и половина, е основната обсъждана тема. Пламен Димитров – президент на КНСБ каза: "Инфлацията някъде е покрита, но не навсякъде, защото зависи кои какво слага в пазарската си кошница. Затова настояваме за ръст на заплатите с 12-15%".
Ниските доходи водят и до парадокса – нужда от работна сила, но липса на кандидати за свободните позиции, уточни Димитров. Той даде пример и каква е покупателната способност на хората, които работят на минимална заплата, в България и още 4 държави – Румъния, Хърватия, Франция и Германия. Изследването е направено на база 20 най-необходими стоки, сред които са ориз, брашно, хляб, кайма, поле, ябълки и колко пъти те могат да бъдат купени с една минимална заплата в съответните страни.
"В България с една минимална заплата можеш да си купиш 8 пъти тези стоки, а в Румъния – 15 пъти, в Германия -33 пъти".
Средната издръжка на живот у нас за да живеем нормално е 1454 лв. чисто. "У нас само 1/3 от българите получават такава заплата. Най-честите нарушения на трудовото законодателство са свързани именно със заплащането и здравословните и безопасни условия на труд.
Затова на среща между синдиката и кмета на Пловдив Костадин Димитров се е стигнало до споразумение да заработи съвета на Тристранно сътрудничество към общината. Областният координатор на КНСБ-Пловдив Боян Бойкински даде пример с какво ще се занимава:
"Трудовите възнаграждения на работещите в детско и училищно здравеопазване и начинът на разпределението им. Има информация, че има диспропорции в различните райони и това поражда диспропорции".
Стана ясно още, че КНСБ прави черен списък на най-некоректните работодатели в страната, които да вкара в затвора. В списъка от Пловдив към момента влиза американска компания за осветителни тела. Междувременно от синдиката поставят и няколко спешни задачи за решаване пред служебния кабинет и новото правителство. Това са комитет за наблюдение разходването на средствата по плана за възстановяване, неорязването на социалните плащания и изпълнението на заложения дефицит в бюджет 2024. Настояват и за промяна в Кодекса за социално осигуряване, които да бъдат в подкрепа на фирмите, които срещат затруднения заради рецесията. Идеята е те да получат финансово подпомагане от страна на държавата.
140 години след Съединението на Княжество България с Източна Румелия все още е жива паметта за героите, осъществили мащабното дело по обединяването на българите след Берлинския договор. Живи са и наследниците на тогавашните дейци, които съумяват само 7 години след Освобождението да „съберат“ българите на север и юг от Балкана в нова държава. Един..
Какво да очакваме от новия политически сезон, какви са първите заявки на основните политически играчи и какво ще донесе готвения пети вот на недоверие към правителството от страна на ПП-ДБ, коментира в програма "Точно днес" социологът Кольо Колев от агенция "Медиана". Според него, ако погледнем "зад думите" на изговоренето от политическите..
Могат ли паметниците на Съединението да разказват историята за това събитие 140 години по-късно? Или да търсим нещо повече от историята, записките, спомените и думите, останали в архивите за 6-ти септември 1885-година в монументите, градската среда и това как сътвореното преди десетелетия и в настоящия век ни връща за да помним и в същото..
С около месец ще се забави ремонтът на сградата на Хуманитарната гимназия в Пловдив и се очаква около Коледа дейностите да приключат. Налага се смяна на всички носещи греди, а за това ще са необходими и допълнителни средства. Учениците от 8 до 12 клас ще ще започнат новата учебна година в три училища в район "Тракия". Това съобщи в интервю за..
Изложбата „Съхранената памет за Съединението“ ни връща към едно от най-значимите събития в новата българска история – Съединението на Княжество България и Източна Румелия, обявено на 6 септември 1885 година. Събитие, в което Пловдив и неговите жители заедно с четите от Станимака и Голямо Конаре изиграват централна роля, от създаването на комитетите..