Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Пловдив отново си иска Панагюрското златно съкровище

Снимка: Ани Петрова

Пловдив отново настоява Панагюрското златно съкровище да остане в Регионален археологически музей в града. На сесията на Общинския съвет в града ще се гледа предложението на групата общински съветници от „Браво Пловдив“, с което те предлагат да се гласува специална декларация, за да не се допусне подписване на нов договор, подобен но доскоро действащия, с който съкровището да се съхранява в Националния исторически музей. Предложението вече е минало през комисиите на съвета.

„Ние настояваме такъв нов договор да не бъде подписван. Регионалният археологически музей в Пловдив има необходимия експертен екип и инфраструктура, за да се грижи за Панагюрското съкровище“, заяви пред Радио Пловдив общинският съветник от „Браво Пловдив“ Борислав Инчев.

От групата на „Браво Пловдив“ смятат, че ако Панагюрското златно съкровище стане постоянна част от експозицията, то ще допринесе за увеличаване на туристическия интерес към града ни.

А Регионалния археологически музей в града има всички условия да го съхранява, потвърди пред Радио Пловдив директорът на музея Костадин Кисьов, директор на музея. Той обаче предупреди, че този въпрос не трябва да бъде политизиран.

„Панагюрското златно съкровище е собственост на РАМ-Пловдив. То е открито през 1949 година и е заведено още тогава в инвентарната книга на музея. На практика то е наша собтвеност и е било експонирано до 1974 година в мезуя. След това то е взето в НИМ, а по-късно имахме договор с бившия директор на музея, с който регламентираме отношенията между двата музея. Тоест то се експонира в НИМ, а в определени периоди през годината, идва в Пловдив“, обясни Кисьов.

Неговото категорично мнение е, че Панагюрското златно съкровище трябва да се върне в РАМ-Пловдив. Той обаче подчерта, че по този казус се произнасят и други органи.

В звуковия файл можете да чуете репортаж по темата.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Излиза книгата "Съединението срещу Задкулисието"

Обикновено се изтъква как преди 140 г. целият народ, всички политици и политически сили са били безусловно за Съединението от 6 септември 1885 г., как са загърбили всички разногласия помежду си. В новата книга на Стефан Дечев „ Съединението срещу Задкулисието. Политика и памет (1885-1998) “ обаче се припомнят много забравени факти за голямото..

публикувано на 08.09.25 в 11:33

НВО в 7 клас не трябва да се използва за кандидатстване

В програма "Точно днес" и " Заедно в час " говорим за измененията на НВО след 7 и 10 клас. Въвеждането на интегрирания изпит коментираме с експерта в организацията с нестопанска цел Люба Йорданова . От новата учебна година изпитите по математика от Националното външно оценяване след 7. и 10. клас ще включват интегрални задачи. За решаването на този..

публикувано на 08.09.25 в 08:56
Николай Илчевски

Николай Илчевски: Съединението няма аналог!

В Деня, в който отбелязваме 140 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия, гостува писателят и журналист Николай Илчевски. На въпроса защо е важно да помним и почитаме 6 септември като бележита дата в календара, той отговори: „Датата е свързана с безпрецедентно събитие в нашата и в световната история...

публикувано на 06.09.25 в 17:45
Невен Иванов с част от своите ученици

Съединението през погледа на децата извън България

Невен Иванов е учител по история и създател на образователната платформа ОкейИстория. Гордее се с тази кауза, посветена на най-милите съкровища на майка България - нейната история и нейните деца.  Поставя си за цел да достигне до колкото може повече български деца, както у нас така и в чужбина. И постига тази цел, благодарение на майсторските..

публикувано на 06.09.25 в 17:30

Съединението е икономически важно за двете части на България

Съединението на България е било икономически изгодно и за Източна Румелия, и за Княжество България. Причината е, че Източна Румелия е била по-стабилна икономически, с по-добра инфраструктура, развито образование и култура, но Княжество България е било аграрно и парично независимо, имало е собствена банкова система.  Това коментира проф...

публикувано на 06.09.25 в 14:53