Според Люба Йорданова от "Заедно в час" целта на международната програма PISA е държавите да видят как се справят с политиките в сферата на образованието икак да реформират образователните системи така, че учениците да придобият тези умения, които им трябват за живота след училище. По думите ѝ няма как да се подготвят ученици за PISA в рамките на един учебен срок.
"PISA измерва умения, които се развиват в целия период на задължителното училищно образование. И ако искаме да видим по-високи резултатти на PISA, всъщност имаме нужда от цялостна реформа в образованието, а не от входни нива на деветокласниците", коментира Йорданова.
Тя посочи, че от опита на други държави, които са взели мерки след по-ниски резултати на учениците си на PISA и са направили необходимите реформи, ефект има след един или два цикъла на PISA, т.е. след поне 8 години. В държави като България, по мнение на различни експерти на световната организация, по-скоро може да се говори за ефект след десетина години.
"PISA измерва точно неща, които на учениците ще им трябват след това, за да се реализират професионално, като личности, възрастни хора, активни граждани. Т.е. не трябва целта ни да бъде да имаме високи резултати на PISA. Целта ни трябва да бъде учениците да притежават тези знания и умения, които ще ги направят щастливи и успешни възрастни след това. По отношение на реформата, според мен тя започва от учителите и директорите, те са най-важни фактори за успеха на учениците. Тук има нужда от осъвременяване на университетската подготовка на учителите, от повече практическа подготовка. Има нужда също от нови учебни програми, но не просто от махане или слагане на даден материал, а от нова визия, нова философия на учебните програми, които са много по-рамкови и дават свобода на учителите и директорите да преподават спрямо нуждите на собствените си ученици. Реформата трябва да е цялостна", поясни Люба Йорданова.
Според нея политическата криза също задълбочава проблемите в образованието и в тази ситуация едно отговорно решение би било, политическите партии да постигнат съгласие, че образованието е общ техен приоритет и без значение кой е на власт да има една истинска реформа.
По думите ѝ входните нива са важен инструмент за учителите и много от тях ги правят, защото те ги ориентират къде са силните и слаби страни на учениците и къде да насочат фокуса на преподаването си така, че учениците да наваксат, ако някъде имат пропуски.
Йорданова смята също, че ако държавата не иска да тества диагностично как се справят даден випуск ученици в дадени области, може да инициира диагностично оценяване на определен период от време на извадков принцип – не всички ученици да правя този тест и да губят повече време за учене, а извадка от ученици от определен випуск да се явява на даден тест регулярно. Така ще може да се види някаква тенденция и да се направи анализ на резултатите, подчерта тя.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...