Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

1454 лв. е нетната заплата за издръжка, 62% не я достигат

1 600 000 българи получават доход под 1454 лева

| Интервю

2616 лв. са нужни на месец на 3-членно семейство, за да се издържа. Това сочат данните на най-новото изследване на Института за социални и синдикални изследвания и обучение на КНСБ за третото тримесечие на годината. С още информация в предаването "Ден след ден" - Росица Антова, научен секретар на института. Тя подчерта, че храните и стоките от малката потребителска кошница са определящи за издръжката на семействата.

През третото тримесечие на годината – от юли до края на септември, заплатата за издръжка задържа темпа на нарастване, но остава на високи нива. На годишна база се отчита слаб ръст, но вече при достигната по-висока база, натрупана през предходните две години. Необходимият нетен месечен доход за издръжка на един работещ човек, живеещ сам, е 1454 лв., а за тричленно семейство с двама работещи и дете до 14 години общата стойност е 2616 лв. Това посочи президентът на КНСБ Пламен Димитров при представянето на изследването за потребителските цени и заплатата за издръжка към края на септември тази година. Той обясни, че на тримесечна база се отчита слаб ръст от 0,1% на необходимия месечен доход за издръжка, а на годишна – с 1,9%. Спрямо септември миналата година за тричленно семейство са нужни 48 лв. повече, а за един работещ – 27 лв. повече. За две години ръстът е с 240 лв. за тричленно домакинство и 134 лв. за един работещ.

Повече от половината от работещите се осигуряват на по-нисък доход от заплата за издръжка (62%), но като цяло лицата намаляват в резултат на повишението на доходите. Лошата новина е, че до 1000 лв. продължава да получава сериозен процент от българите, коментира Димитров. Това са около 32% или 844 000 от работещите българи, които могат да се определят като „работещи бедни“.

България продължава да е с най-ниското ниво на заплащане сред останалите държави членки на ЕС, като минималната заплата е 49,8% от заплатата за издръжка, т.е. половината от това, което трябва да е. Поради това не можем да искаме друго, освен мерки, които да приближават МРЗ към заплатата за издръжка. За целта трябва да адаптираме към българската реалност вече приетата методология и дефиниция на МОТ от март тази година. Шест месеца се опитваме някой да ни чуе и да започне да мери НСИ заплата за издръжка. Така най-лесно можем да намерим адекватното решение за минималната заплата и механизма, по който да расте, категоричен бе президентът на КНСБ. Той даде пример със Словения, където е тристранно договорено минималната заплата да е в диапазона 120-140 процента от заплатата за издръжка, която се измерва от техния статистически институт. Този диапазон се договаря от работодателите и синдикатите.

Инфлацията се успокоява, но цените на някои стоки и услуги продължават да растат. Необходимият доход за храна и обществено хранене е 578 лв. за работещо лице. Нарастването е с 1.1% спрямо предходното тримесечие и с 2.8% на годишната база.

Общата стойност на малката потребителска кошница за 20 стоки у нас е 57.32 евро, а в Румъния – 41.54 евро, сочат още данните. Сравнението между страните показва, че българите, получаващи минимална работна заплата, могат да закупят кошницата с основните продукти най-малко пъти за месец – 8.3 пъти. 

КНСБ настоява: Да се ускори процесът по транспониране на директивата за адекватните минимални работни заплати във всичките ѝ части; Да се изготви дефиниция и методология за официално измерване от страна на държавата на „Заплата за издръжка“ по примера на приетата през 2024 г. дефиниция на МОТ; В средносрочен период да се достигане равнище на МРЗ, равна на заплатата за издръжка; 

По публикацията работи: Живка Танчева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Решенията в транспорта не трябва да са бързи, а качествени

Как градският транспорт на Пловдив да стане привликателен и модерен, а въздухът в града ни чист, коментира в програма "Ден след ден" на Радио Пловдив  общинската съветничка от „Браво, Пловдив“ Яна Димитрова. Според нея  Пловдив е най-гъсто населената община в България и няма как с магическата пръчка трафикът да бъде намален драстично. Факт е, че..

публикувано на 29.01.25 в 16:56

Институциите и гражданите заедно да борят мръсния въздух

Само чрез взаимодействие между различните институции – община, пожарна и полиция – и гражданите може да бъде преборен проблемът с мръсния въздух в града. Това заяви проф. Стефан Шилев – еколог, бивш директор на РИОСВ, депутат, а сега общински съветник от ГЕРБ – Пловдив.   Поводът за разговора беше изминалата седмица, когато..

публикувано на 29.01.25 в 16:45

БАБХ прибързано е обявила огнище на чума край Велинград

"Смятаме, че БАБХ е действала изключително прибързано с обявяване на огнище на чума по дребните преживни животни в района на Велинград".  Това каза по Радио Пловдив Борислав Петков, депутат от партия МЕЧ и председател на временната комисия в парламента по случаите на чума и шарка по животни в страната. Днес комисията излезе с препоръки към..

обновено на 29.01.25 в 16:14

Няма политическа воля за присъединяване към еврозоната

Дупка в държавния бюджет със сигурност ще има, а размерът ѝ зависи от политическата воля за провеждане на нова фискална политика. Това заяви в интервю за Радио Пловдив финансистът Никола Янков, ръководител на икономическия екип на „Синя България“. Според него последните изявления на управляващите са разочароващи и опасни. Те декларират, че няма..

публикувано на 29.01.25 в 14:54
доц. Иван Начев, политолог

Кабинетът е стабилен, разбрал се е за социалните плащания

Заявката, която дава кабинетът „Желязков“ в първите си дни, е за стабилно управление. Това заяви политологът доц. Иван Начев.   Той допълни, че единствената политика, по която е възможно БСП и ГЕРБ да имат различия е социалната, тъй като столетницата трябва да защитава леви политики. Въпреки това доц. Начев смята, че тези различия са..

публикувано на 29.01.25 в 10:53