Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Само у нас онкоболните плащат биомаркерната диагностика

2
Боряна Ботева
Снимка: Личен архив

Достъпът на онкоболните до биомаркерната диагностика е ограничен. Защо представителят на пациентските организации в надзора на Здравната каса не подписа анекса към Националния рамков договор (НРД)? 

Според Боряна Ботева, председател на Сдружение за развитие на българското здравеопазване, неподписването от страна на пациентския представител в Надзорния съвет на НЗОК не променя факта, че анексът към рамковия договор вече е подписан. Но за първи път се случва представител на пациентите да не подпише НРД. 

"Никога досега това не се е случвало и това е нашият начин да покажем, че повече от една година ние не бяхме чути и не беше обърнато внимание на предложенията, които сме на правили. Защото многократно, още от септември миналата година, представителят ни в надзора внасяше предложение за амбулаторна процедура, за това как да стане плащането за биомаркерната диагностика, но този проект нито веднъж не беше разгледан от Надзорния съвет. Създадена беше работна група, която уж щеше да работи по въпроса, но тя не излезе с никакви становища и предложения", посочи Ботева. 

Тя припомни, че пациентската организация се е срещнала с Българския лекарски съюз (БЛС), откъдето им казали, че биомаркерната диагностика не е приоритет. Изпращали са и становика до Здравната комисия в парламента, както и предложения за изменения на Наредба 9 за основния пакет дейности, които касата заплаща. 

"Подкрепени бяхме от лекари – патолози и онколози, но накрая стигаме до този резултат. А вчера слушаме в медиите, как ръководството на Здравната каса разказва, че всъщност нямало време да разгледат този въпрос, че не е достатъчно само да се заделят пари, трябва начинът, по който тяхното разходване да се случва, да бъде изработен. Да, но те една цяла година не направиха това нещо. Оттук нататък пациентите ще продължават да плащат биомаркерна диагностика (ако имат пари) или умират", коментира  председателятна Сдружението. 

Ботева е категорична, че България е единствената държава в ЕС, в която биомаркерната диагностика не се заплаща с публични фондове. По думите ѝ това е абсурдно, защото има 5 милиона лева, заделени в бюджета за такава диагностика, но те са заложени като част от болничната помощ и като медицински изделия, което е още един абсурд. 

"Това е хвърляне на прах в очите на хората и тези 5 милиона  кой знае къде ще отидат", добави тя. 

От Сдружението заявиха, че няма да се откажат от борбата. Те ще продължат да настояват, защото сумата, която се дава за биомаркерната диагностика е много малък процент от разхода, който касата плаща за лечение. А чрез тези изследвания може да се прецизира лечението, така че да няма излишно разходване на средства, както и неефективни терапии спрямо пациентите, подчерта Боряна Ботева. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Паметниците на Съединението - история и изпит за настоящето

Могат ли паметниците на Съединението да разказват историята за това събитие 140 години по-късно?   Или да търсим нещо повече от историята, записките, спомените и думите, останали в архивите за 6-ти септември 1885-година в монументите, градската среда  и това как сътвореното преди десетелетия и в настоящия век ни връща за да помним и в същото..

публикувано на 04.09.25 в 09:25

Ремонтират Хуманитарната гимназия до Коледа

С около месец ще се забави ремонтът на сградата на Хуманитарната гимназия в Пловдив и се очаква около Коледа дейностите да приключат.  Налага се смяна на всички носещи греди, а за това ще са необходими и допълнителни средства.  Учениците от 8 до 12 клас ще ще започнат новата учебна година в три училища в район "Тракия". Това съобщи в интервю за..

обновено на 03.09.25 в 14:33

"Съхранената памет за Съединението" в Асеновград

Изложбата „Съхранената памет за Съединението“ ни връща към едно от най-значимите събития в новата българска история – Съединението на Княжество България и Източна Румелия, обявено на 6 септември 1885 година. Събитие, в което Пловдив и неговите жители заедно с четите от Станимака и Голямо Конаре изиграват централна роля, от създаването на комитетите..

обновено на 03.09.25 в 12:27

Братската могила може да е туристическа дестинация

Братската могила е комлекс, който смятам, че трябва да се развива като туристическа дестинация. Това е важно не само за район „Западен“, но и за целия град, поради няколко причини. Самата архитектура, вдъхновена от тракийските могили и архитект Шинков. Разбира се и скулптурите на световноизвестния творец Любомир Далчев. Това каза в..

публикувано на 03.09.25 в 10:10
Сградата на РИМ-Пловдив

Сградата на РИМ-Пловдив с ключова роля в Съединението

Сградата на Областното събрание на Източна Румелия на площад „Съединение“ в Пловдив е една от най-познатите и известни постройки в града. Тя е важна историческа реликва, свързана със Съединението на България и играе ключова роля в събитията от 6 септември 1885 година, когато Княжество България и Източна Румелия се обединяват в една държава. В нея..

публикувано на 03.09.25 в 10:00