4 спектакъла във втория уикенд на One Dance Festival

17-то издание на международния фестивал One Dance Festival продължава с втори уикенд. Публиката ще има възможност да види четири спектакъла от България, Гърция, Белгия и Нидерландия – среща на различни култури, естетики и артистични визии, обединени от езика на тялото.

Има думи, които разтреперват плътта. Звуци – докосвания. Спомени, протичащи през тялото като ток. Заради тях гръцкият хореограф Христос Пападопулос прави крачка към нова естетика и физическа експресивност. “Моята свирепа невежа стъпка”, най-новият и най-откровеният му спектакъл – копродукция на One Dance Festival, го води в непознатата сценична делта на поезията и танца, на звука като материя и на тялото като музика.

 Използвайки по-широк обхват на движенията, по-мащабна, но все така прецизна хореография, вдъхновена от словото, Пападопулос променя траекторията на своята работа, заради която днес е сред водещите хореографи и първи носител на престижната танцова награда Rose за спектакъла LARSEN С, който вече гостува на фестивала през 2021-а.

В новия си спектакъл “Fantastic Futures”, копродукция на One Dance Festival, хореографът Александар Георгиев избира да постави танца не фронтално, а в 360-градусово пространство, отворено за съвместно преживяване и въобразяване. Това е спектакъл между личните и колективните прочити на носталгията отвъд времето, в който движенията и насладата стават едно.

“Fantastic Futures” е покана да надникнем в това, което можем да изградим заедно, стига първо да си го представим. Така чрез носталгията и желанието, с танц, музика и светлина, изпълнителите и публиката могат да скицират повече от едно възможно бъдеще - бъдеще, което диша свободно, без да е предопределено или приватизирано. Бъдеще, което танцува.

Вдъхновен от завръщането на „рецесионния поп“ и хроничните онлайн тенденции, новият проект “Xx-63“ на колектива Trevoga, режисиран от Неда Ружева и Никола Стоянов, е безкрайна машина за фантазии, пропита от амбициозна зависимост, тревожна представителност и алгоритмично отчуждение от съвременната поп култура, които определят Поколението Z.

Месеци преди световната премиера на фестивала Julidans в Амстердам и в копродукция с One Dance Festival, “Xx-63“ се изправя срещу кървавите реалности на фантазиите за бягство на дигиталната епоха, водейки публиката през транса на безкрайното скролване и синтетичното удоволствие. Вместо морална критика, той цели да постигне баланс между антиутопия и надежда, представяйки сурови, но завладяващо красиви образи.

Чудовището, но не като външност и физическа обвивка, а като споделена фантазия вълнува хореографа Чериш Мензо в най-новия й спектакъл - FRANK, копродукция на One Dance Festival. Заглавието, както английската дума за честен, прям или краткото на Франкенщайн, e финалният акорд от нейната трилогия, в която лайтмотив е изкривяването и разтварянето на реалността, оттам и на танца.

В заключителната част Чериш разглежда плетеницата между чудовищното и човешкото. Тези “зли” създания – зомбита, митични герои, демони, духове, зверове – са наше творение. Те са метафори на страшни, но и притеглящи разкази. Те са призраци на прашни вярвания, отражения на страха, отрочета на непознатото, получили свои визуални черти, модели на поведение, гласове, реплики и движения дори. Фигурата на чудовището съществува, за да бъде победена, опитомена или отблъсната. Чрез нея се изгражда  представа за Другия, за врага, за различния, подтиснатия.