Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Авангарден научен център в Пловдив празнува 10 години

Центърът по растителна системна биология и биотехнология в Пловдив отбеляза 10  години от създаването си. Той е първият и единствен в България център за  върхова наука в полза на устойчивото земеделие и човешкото здраве. 

Оборудван  с технологии от най-ново поколение, центърът се налага като притегателен център за млади изследователи и доказани международни научни специалисти, както и за студенти, и докторанти, подчерта директорът му проф. Цанко Гечев. Той и екипът  му представиха стратегически цели за устойчиво развитие на Центъра като независим научно-изследователски институт и Център за върхови научни постижения в България. 

“Горди сме, че успяхме да реализираме най-големия проект в областта на растителната системна биология в България. Основната цел, която сме си поставили, е да даваме възможност на чуждестранни изследователи с висока експертиза да идват и да работят в България, както и да задържаме български учени, които да развиват своята изследователска кариера в родината. Центърът е акредитиран за свободна форма на обучение на докторанти в професионално направление “Биотехнологии” и сме горди, че създадохме среда спрямо световните стандарти за обучаване на бъдещото поколение изследователи”, изтъкна проф. Гечев

През последните десет години ЦРСББ реализира над 400 научни публикации със среден и висок импакт фактор, участва самостоятелно и в изследователски консорциуми по над 30 национални и международни проекта и развива успешно партньорства със стотици институти и компании от цял свят.

Особено голям интерес представляват разработките за човешкото здраве, свързани с фотостареене, дълголетие и затлъстяване. 

Ръководителят на отдела „Растителна клетъчна биотехнология“ - проф. Милен Георгиев подчерта, че предстои да бъде патентована разработената от екипа му хранителна добавка на базата на химичния състав на специфичен вид български мед, който удължава живота. 

Отделно учените са разработили прототип на човешки епидермис, върху който се тестват природни вещества, които да забавят процесите на стареене на човешката кожа. Създаден е и козметичен продукт, който след като мине клинични изпитания също ще бъде патентован. 

Учените изследват и процесите, които водят до затлъстяване и метаболитни нарушения в човешкия организъм. 

В центъра се разработват и нови сортове зеленчукови култури – домати и пипер с отлични хранителни качества, висока устойчивост и подобрени вкусови характеристики, базирани на биотехнологични методи. 

Проф. Весела Казашка, административен директор, очерта четири стратегически приоритета за развитие на ЦРСББ -  научна продуктивност, пазарна реализация на иновации, задържане на млади учени и привличане на международни специалисти, както и по-тясна връзка между наука, политика и индустрия. Тя подчерта значението на човешкия и професионалния потенциал на изследователите и иновативния екип, както и ключовата роля на утвърдените учени и докторантите за ефективна съвместна научна работа. 

Сред гоостите на юбилея  бяха Янислав Янчев – заместник-министър на земеделието и храните, който подчерта значението на сътрудничеството между наука, иновации и икономика.

 „ЦРСББ е ярък пример как българската наука не само следва световните тенденции, но и ги създава. Във време на климатични промени и необходимост от устойчиво земеделие Вие давате решения с глобален потенциал“, приветства той ръководния и изследователския екип на Центъра.

Иван Попов - Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Програма за образование", изрази своята увереност, че Центърът за върхови научни постижения има важна роля за развитието на Пловдив и Южен централен район, за България, както и в рамките на европейското научно изследователско пространство.

Проф. Христина Янчева – Областен управител на Област Пловдив връчи плакет и грамота на директора проф.Цанко Гечев за принос на ЦРСББ в развитието на фундаменталната и приложната наука .





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Потомците на Петър Шилев пазят жива паметта за героя съединист

140 години след Съединението на Княжество България с Източна Румелия все още е жива паметта за героите, осъществили мащабното дело по обединяването на българите след Берлинския договор. Живи са и наследниците на тогавашните дейци, които съумяват само 7 години след Освобождението да „съберат“ българите на север и юг от Балкана в нова държава. Един..

публикувано на 05.09.25 в 12:28

Новият политически сезон ще е още от същото

Какво да очакваме от новия политически сезон, какви са първите заявки на основните политически играчи и какво ще донесе готвения пети вот на недоверие към правителството от страна на ПП-ДБ, коментира  в програма "Точно днес" социологът Кольо Колев от агенция "Медиана". Според него, ако погледнем "зад думите" на изговоренето от политическите..

публикувано на 05.09.25 в 10:11

Паметниците на Съединението - история и изпит за настоящето

Могат ли паметниците на Съединението да разказват историята за това събитие 140 години по-късно?   Или да търсим нещо повече от историята, записките, спомените и думите, останали в архивите за 6-ти септември 1885-година в монументите, градската среда  и това как сътвореното преди десетелетия и в настоящия век ни връща за да помним и в същото..

публикувано на 04.09.25 в 09:25

Ремонтират Хуманитарната гимназия до Коледа

С около месец ще се забави ремонтът на сградата на Хуманитарната гимназия в Пловдив и се очаква около Коледа дейностите да приключат.  Налага се смяна на всички носещи греди, а за това ще са необходими и допълнителни средства.  Учениците от 8 до 12 клас ще ще започнат новата учебна година в три училища в район "Тракия". Това съобщи в интервю за..

обновено на 03.09.25 в 14:33

"Съхранената памет за Съединението" в Асеновград

Изложбата „Съхранената памет за Съединението“ ни връща към едно от най-значимите събития в новата българска история – Съединението на Княжество България и Източна Румелия, обявено на 6 септември 1885 година. Събитие, в което Пловдив и неговите жители заедно с четите от Станимака и Голямо Конаре изиграват централна роля, от създаването на комитетите..

обновено на 03.09.25 в 12:27