2000 г. – Сбогом на Невена Коканова – Първата дама на българското кино

Ирина от „Тютюн“, Жана от „Инспекторът и нощта“, Лиза от „Крадецът на праскови“, Ана от „Карамбол“, Тинка от „Момчето си отива“... Филмовите й роли са над 50 , но тя винаги е твърдяла, че нейната страст е театърът. А в света на киното и театъра има едно общо правило – истинските големи актьори са тези, които са най-естествени и земни, които не се главозамайват от светлината на прожекторите. Невена Коканова е една от тях.

Трудно може да се посочи друга актриса в българското кино, която да олицетворява дотолкова абсолютната женственост. Освен красота и изключителна фотогеничност, тя има излъчването на икона – с особена мекота, достойнство и вътрешна свенливост. Неслучайно, след като гледа филма „Тютюн“ на конкурса в Кан, един шведски журналист възкликва: Не сте ли съгласни, че главната героиня е по-красива от София Лорен!

Невена се ражда в Дупница на 12 декември 1938 година. Баща й е офицер от царската армия и служи в българския корпус в Македония, а след 9 септември 1944 г., въпреки оправдаването му, е изпратен в лагера в Белене. Майка й Елеонора е от австрийската аристократична фамилия Фон Хелденберг. Бъдещата  звезда  учи в Търговската гимназия, когато за първи път се снима  като статист в киното. Явява се и на приемен изпит във ВИТИЗ, но комисията не я оценява. Недалновидността на академичното жури обаче не се оказва фатална благодарение на ямболските театрали. Директорът на ямболския театър Янаки Стоянов толкова я харесва, че я кани в състава си, където постъпва едва 17-годишна. И веднага й дават ролята на Жулиета. Тя винаги е твърдяла, че трима души са заместили ученето й във ВИТИЗ – съпругът й Любомир Шарланджиев – режисьор, както и актьорите Григор Вачков и Апостол Карамитев. За Карамитев Невена казва: От него научих колкото от пет театрални академии. А какво казват за нея режисьорите? Въло Радев в запис от Златния фонд на БНР:

Днес сведенията за личния живот на актрисата са оскъдни, тъй като тя не се съгласява да й бъде издадена биография. Със съпруга й Любомир Шарланджиев се запознават на снимачната площадка. От този момент режисьорът я поставя в центъра на своето творчество и своя живот. Той е особено взискателен към нея и е безкомпромисен – ако сценарият не й подхожда, не я ангажира за роля. Забележителните й роли в „Тютюн” и „Крадецът на праскови“ й донасят поредица от награди. Но силните образи на Ирина и Лиза сякаш започват да й тежат. След тях тя изиграва няколко роли на красиви, дори фатални жени, и усеща, че започва да се повтаря. Спасява я пак съпругът й, който в „С дъх на бадеми" от фатална жена я превръща в смачкана любовница. С „любовника" Георги Георгиев-Гец през 1967 г. на Варненския кинофестивал получават отново наградите за най-добри роли.

Невена Коканова е и първата българска актриса, за която се пишат специални роли. Точно нея има предвид Блага Димитрова, когато замисля сценария на „Отклонение". Пак за нея пише сценария си „Спомен за близначката" Константин Павлов. И дори нарича героинята си с нейното име – Невена. Уви, той се оказва лош пророк. Болестта, от която се разболява героинята във филма, отнася без време и Първата дама на българското кино. Коканова умира от рак през 2000 г. едва на 61 години.