Най-опасно е романтизираното насилие според проф. Нилюфер Гьоле

Незнам дали думата радикализация е съвсем точна. Може би не. Може би трябва да говорим за това да станеш склонен към насилие, да станеш екстремист. Това не е непременно радикализация на вярата, на върванията, а радикализация на хората. Просто тези хора стават радикали, готови да хванат оръжията и да убиват. Не защото са мюсюлмани, а защото са екстремисти.

Ако питате как ние мнозинствата в Европа се справяме с това, продължава Нилюфер Гьоле ще ви кажа че:

Колкото повече слагаме знак на равенство между една религия като исляма и тероризма толкова по-трудно ще намерим точния път. Това е много рисковано. Бързия пренос който правим от забраждането до обвинението, че някои се радикализира е огромен проблем защото е подвеждащо. Затова казвам, че може би не става дума за радикализация на същите тези хора или жени, които слагат демонстративно забрадки.

Според Нилюфер Гьоли има огромна разлика между това да покриеш главата си със забрадка като знак за остояване на твоето религиозно различие в страна, където мюсюлманите не са мнозинство и пълното забулване с бурка. С първия жест една жена иска да бъде откроена и да бъде видяна и в нейния избор на нейната вяра, а в другия случай при пълното забулване жената сама осъжда себе си на невидимост. Това са две коренно противоположни стратегии. А сред радикализиращите се младежи в Европа се вижда, че те не прибягват до религиозна символика, може би и за да не будят подозрения. Така че пътят да посочиш с пръст радикалите заради демонстрацията на религиозни знаци може би съвсем няма да е ефективен смята тя. Затова трябва да поставим по друг начин въпроса:

Кои са тези хора, които искат да влязат в такъв разрив с обществото точно доколкото живеят в европейски градове и да се присъединят към това движение, за да се обърнат срещу тяхното собствено общество и да се превърнат в убийци? Смятам че това е ужасно, защото наистина има хора, които се присъединяват към ИДИЛ/Даеш от Белгия, от Франция, от Холандия. Има много утопични причини. Очевидно тези хора смятат, че това е начин да възстановят чувството за оттдаденост, за принадлежност, вярност. Особено в случая с жените, които се присъединяват аз намирам връзка с голямата тема за сексуалността и нейната съдба в западното общество. Тези жени по-скоро са верни на своите възлюбени мъже, станали част от ИДИЛ, те ги следват и така се присъединяват.

Нилюфер Гьоле не изключва и причина за създаването на женския батальон към ISIS да е реплика и провокация към кюрдските жени с калашници.  Но освен чисто политически, има и дълбоко културологични обяснения според нея. 

За много от тези момичета следването на техните възлюблени, които са тръгнали по пътя на радикализацията е знак за емоционална отдаденост. Това означава ли, че те мислят това като форма на обвързване и на ангажимент... Нещо като любов?

Да, нещо като екстремна любов. Тук също им манипулация на желанието и за да го разберем трябва да го гледаме като огледало на обществото ни. В Европа ние живеем в либерални еманципирани общества. Сексуалността е напълно еманципирана, външна. Но това води и до бного нов тип тревожност за младите хора. Никога не може да си сигурен, че другият е толкова обвързан, че е толкова ангажиран във връзката. Това обвързване вече не е ценност. Това поставя любовта пред изпитания. Как обичаш без обвързване?! Свободната любов доминира но и създава проблеми. Затова смятам, че трябва да четем радикализацията като симптоми на модерните ни общества. За да отговоря на въпроса ви – не трябва да се отказваме да анализираме патологиите на модерните ни общества.

 Дали има връзка с Исляма?

Има отношение към исляма, защото те намират в тази религия нещо като идеал, нещо тотално различно от модерното общество, а идеята за насилието идва като инструмент – терорът е начин те да се почувстват силни, да се овластят със сила. Има цинично овластяване в насилието и това е огромен проблем. И затова е важно мюсюлманите да отправят послания срещу тази патологична, цинична интерпретация на религията. Не е достатъчно да се каже, че това не е Ислямът. Има нещо общо защото екстремистките интепретации могат да си открият съответна реторика, която да следват сляпо. Не говорим за телогията, и за умните и просветените вюрващи, но все пак в темата за отдадеността и вярността има реторика, която може да бъде използвана по толкова патологичен начин. А този бриколаж от идеи може да има ефект на експлозия.

Нилюфер Гьоле смята, че в това е и отговорността на мюсюлманите в Европа – не просто да казват, че това няма нищо общо с религията, а да се опитат да разберат какво се случва с някои от нашите деца, нашите синове... и нашите дъщери.