Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Нов дебат тази вечер във Френския институт в рамките на "Срещи на бъдещето"

Ще живеем ли на други планети

Утопия ли е човешката колонизация на космическото пространство?

Снимка: ЕПА/БГНЕС

От 70 години с роботи и други инструменти, дори космонавти, се опитваме да изучаваме Космоса. Той присъства в метеорологията, GPS системите, земеделието, военните. Това заяви в предаването "Хоризонт до обед" Пиер Дросар, ръководител на научни изследвания към Парижката обсерватория, в отговор на въпроса дали сме по-близко до звездите и до това човечеството да живее и да използва Космоса.

Въпросът дали има нужда от човека в Космоса и докъде могат да ни помогнат роботите за завладяването му, остава отворен. Проблемите са от няколко естества. Първият е дали човешкият вид е адаптивен към този вид „разходки“ и мисии. Срещу това стоят и едни огромни разходи. Съществува и един друг проблем – космическата радиация. Земята ни защитава от тях. Дори на Международната космическата станция космонавтите са сравнително добре защитени. Проблемите са свързани с рисковете за здравето, промишленото производство и цената.

Йорданка Семкова, д-р на физичните науки в Института за космически изследвания и технологии към БАН, коментира изследванията за космическата радиация:

Известно е, че в Космоса космонавтите получават радиационни дози стотици пъти по-високи от тези, който получават хората на Земята. Съществуват норми за космонавти и астронавти, които не трябва да бъдат надвишавани. Продължителността на полетите се изчислява и спрямо този фактор. Нашите и чужди изследвания показват, че при полет до Марс само по пътя до там и обратно космонавтите и астронавтите ще получат между 65 и 70 от максимално допустимата им за цялата им кариера доза.

Йорданка Семкова коментира и въпроса дали има малки и големи държави, когато говорим за космически изследвания: 

Научните изследвания в Космоса са сфера на широко международно сътрудничество. То дава възможност на малки страни като България да участва в космическите изследвания. България участва в космическите изследвания от началото на космическата ера през 1950 до ден-днешен, поставяйки свои научни експерименти и изследвания в Космоса. Първият български научен прибор в Космоса беше изпратен през 1972 г. Той изследваше космическата плазма. Първата междупланетна мисия, в която България участва, беше "Венера Халей" към Венера и Халеевата комета. Днес България участва активно в изследвания на Международната космическа станция в областта на радиационните изследвания, но и също електромагнитната обстановка, материалознанието. Последното ни участие беше в проекта "Екзомарс" на европейската и руската космическа станция. В момента "Екзомарс" е в орбита около Марс. Там лети и български радиометър. Готвим се за участие в "Екзомарс 2020".

Цялото интервю на Ирина Недева с Пиер Дросар и Йорданка Семкова можете да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Ивайло Мирчев

От "Да, България" се обявиха против отдаването на БСТ на концесия

От "Да, България" се обявиха против отдаването на Българския спортен тотализатор на концесия за 15 години. Предложението, внесено от трима представители от управляващото мнозинство Костадин Ангелов - ГЕРБ-СДС, Драгомир Стойнев - БСП и Йордан Цонев от "ДПС-Ново начало", предвижда в преходните и заключителни разпоредби преди второто четене на Закона..

публикувано на 25.11.25 в 13:54

Д-р Хасан Адемов: Пенсии и Швейцарското правило да се актуализират от 1 януари

Пенсиите да се актуализират от 1 януари, а не от 1 юли, тъй като по-високите осигуровки и данъци ще се плащат о т 1 януари, коментира в интервю пред БНР депутатът на АПС д-р Хасан Адемов. Неговата парламентарна група е направила няколко предложения, които да се разгледат между първо и второ четене на Бюджет 2026. В предаването "12+3"..

публикувано на 25.11.25 в 13:37
Андрюс Кубилюс

Андрюс Кубилюс: Трябва да работим за преодоляване на фрагментирането в отбранителната индустрия

"Страните членки ще изразходват 100 пъти повече за отбрана, отколкото са заложени в следващия бюджет на ЕС. Нашата задача е да ги убедим да похарчат повече за европейски политики като програмата за европейска отбранителна промишленост EDIP".  Това каза еврокомисарят по отбраната Андрюс Кубилюс по време на дебат, посветен на програмата за..

публикувано на 25.11.25 в 13:26

Съдът в Кърджали отложи дело срещу бившия кмет Хасан Азис

Окръжният съд в Кърджали отложи за януари делото срещу бившия кмет Хасан Азис, обвинен в длъжностно присвояване и безстопанственост при изпълнение на договори за доставка на дърва. Освен него на съд са призовани бившият главен счетоводител на общината Валентин Иванов и двама финансови контрольори. Заседанието бе разпоредително, а причината за..

публикувано на 25.11.25 в 13:24
Председателят на Съветът за електронни медии (СЕМ) д-р Симона Велева откри форума

Европейският акт за свободата на медиите е тема на конференция, организирана от СЕМ

Едва 40% от българите вярват, че демокрацията в ЕС ще остане стабилна през следващите пет години. Това сочат данни, оповестени на дискусия, организирана от СЕМ и посветена на Европейския акт за свободата на медиите - рамка за независимост и плурализъм в Европейския съюз. Новият европейски щит за демокрацията съдържа пакет от мерки за защита..

публикувано на 25.11.25 в 13:06

12 са съдиите, съгласни да разследват главния прокурор и одобрени от Наказателната колегия на ВКС

12 наказателни съдии влизат в актуализирания списък от магистрати по механизма за разследване на главния прокурор и неговите заместници. Списъкът е одобрен от Наказателната колегия на Върховния касационен съд и вече е публикуван в специалната секция на сайта на ВКС. Ако Даниела Талева - първият български ад хок прокурор - не успее до 7..

публикувано на 25.11.25 в 13:06

Храната за ползвателите на социалния патронаж в Габрово поскъпва с около 50% от 2026 г.

От следващата година потребителите на Домашния социален патронаж в Габрово ще плащат повече за храната, която получават всеки работен ден. Цената на тристепенното меню се увеличава с около 50%. За приготвянето и доставката на храна за Домашния социален патронаж Община Габрово е обявила обществена поръчка. Според прогнозната стойност..

публикувано на 25.11.25 в 13:03