Драматичният театър „Йордан Йовков“ в Добрич стана на 90

Преди точно 90 години е създаден драматичният театър „Йордан Йовков“ в Добрич. Инициативата е на Атанас Попов, който е посветил 35 години от живота си на театралното изкуство в Добрич. По това време Южна Добруджа е под румънска окупация и появата на този задграничен български театър към Българското културно общество в Добрич е забележителен културен и политически феномен в живота на добруджанския край. Сред първите постановки са „Топаз“ от Марсел Паньол, „Чест“ от Зудерман, „Боряна“ от Йордан Йовков, „Вражалец“ от Ст. Л. Костов. Днес театърът е сред първите 13 най-добри драматични театри в страната, стопанисва грижовно и с внимание огромната си и красива сграда и ревностно пази както любовта към хората на сцената и зад нея, така и любовта към публиката си. Как един провинциален театър поддържа жив глада за култура и с кои постановки ще отбележи своя 90-годишен юбилей през настоящия театрален сезон. 

Драматичният театър в Добрич е единственото място, в което се говори на български книжовен език, когато Добруджа е във владение на Румъния. Дори моята баба ми е разказвала, че навсякъде е било задължително да се говори на румънски език – в училище, във всички институции и единствено в театъра хората са можели да чуят книжовната българска реч. За своите 90 години съществуване театърът ни е преживял много история – и хубава, и лоша, споделя настоящият директор Иван Мандев.
В настоящия театрален сезон на сцената на театъра ще бъдат представени пиесите „Боси в парка“ на Нийл Саймън, „Стъклената менажерия“ на Тенеси Уилямс,  „Д-р“ на Бранислав Нушич, „Гераците“ на Елин Пелин и юбилейният спектакъл „Преспанските камбани“ на Димитър Талев. 

Един от стремежите на Иван Мандев е да попълва с млади актьори трупата на театъра.

Първите впечатления от театралното изкуство изобщо и последвалата любов към него добива именно в добричкия театър актьорът и режисьор Красимир Ранков, който за известно време беше и директор на културната институция.
Тайната на успеха за един театър е не само в любовта към изкуството на онези, които го творят, не само в желанието да опазим и малкото останали кътчета, в които все още диша истинското творчество, качественото такова. Тайната се крие и във взаимоотношенията на хората, които ежедневно репетират, чувстват, мислят, трудят се заедно. За колегите си в Добричкия драматичен театър актьорът Краси Демиров, който е огромна част от съвременната история на театъра, казва, че са като едно семейство.

Не можем да върнем времето назад, но можем да се опитаме да погледнем напред в годините, с вярата, че красотата на театъра ще покорява все нови и нови  поколения, които ще тръпнат, подвластни на магията на сцената. Защото ние хората сме като птиците, способни да се издигнат в небесата, преодолявайки тесногръдието и духовните си склонности! Всеки път, когато завесата се вдигне.

Чуйте репортажа на кореспондента ни Мая Щърбанова