Веселин Гатало (1967) е роден в Мостар (Босна и Херцеговина), където живее и до днес. Учи машинно инженерство в родния си град, но заради войната в бивша Югославия прекратява следването си. Дебютира с поезия – стихосбирката му „Времето на месинговите перли“ (1998) е отличена с наградата „Алекса Шантич”, а по-късно пише и проза, пиеси, статии. Носител е на редица литературни награди като приза „Зоро” за най-добър сборник разкази за „Рамбо, Горския и Онзи Третия“ (2005); наградата за най-добър хърватски научно-фантастичен роман за „Гето“ (2006); „Сигидруг“ за най-добра монодрама за деца за „Аз съм куче... и се казвам Салваторе“ (2011) и др. Гатало има активно присъствие в медиите, води свои рубрики, прави критически коментари по обществени и социални въпроси. Сътрудничи на низ издания на територията на бивша Югославия – от мостарския седмичник „Република“, през хърватското списание за литература „Зарез“, сръбския „НИН“, „Слободна Босна“, „Азра“, уеб порталите „Бука“, „Блиесак“ и „Поскок“, до френското издание „Hopala!“ и чешкото „Kartki“.
Стотици населени места са на воден режим. Потърпевши са около 200 хил. души към момента. В някои села имат вода по 2-3 часа на 5 дни. Най-тежка е..
Увеличиха се възможностите на президента да действа като партиен лидер . Това заяви пред БНР Ренета Инджова, бивш служебен премиер. Силви Кирилов..
Част от партиите интуитивно или инстинктивно да искат нови избори заради възможността ако Пеевски продължи да расте, санитарният кордон около..