Поканен бил 25-годишният младеж Антон Безеншек, създател на словенската и на хърватската стенография, който без да познава добре българския език, прави своята подготовка за три месеца и в началото на септември 1879 г. пристига в България. На 25 септември 1879 г. стар стил (8 октомври нов стил) той открива първия курс за подготовка на български стенографи, който ден се смята за рождената дата на родния ни бързопис и за Ден на българската стенография.
Като пръв в историята ни парламентарен стенограф, Безеншек започва да стенографира дебатите в Първото обикновено Народно събрание. Единствен негов помощник в началото е бил неговият приятел – чешкият инженер Георги Прошек, бивш стенограф от Прага, добре владеещ български език. Името на Прошек свързваме с изграждането на една от първите пивоварни в София.
През 1880 г. се свикваВторото обикновено Народно събрание. Стенографската дейност се осъществява отново от Безеншек и Прошек, но вече има сформирано Стенографско бюро, в което влизат и петима нови стенографи – най-добрите ученици на Безеншек.
На 11 май 1880 г. – денят на светите братя Кирил и Методий, Безеншек създава и читалище „Славянска беседа” като място, където да се събират дошлите специалисти от славянските страни.
По онова време стенографи са били министър-председателят Константин Стоилов, министрите Иван Шишманов, Иван Евстратиев Гешов, Константин Величков. Сред стенографите по-нататък се нареждат Димитър Ценов от Свищов, големите български поети Пейо Яворов, Димчо Дебелянов и др.
Най-големи успехи завоюва българската стенография през 80-те години на миналия век, когато българските стенографи неизменно са световни първенци. След закриването през 1992 г. на Държавния стенографски институт по времето на прехода, стенографската дейност и обучението по стенография постепенно западат. Факелът на стенография обаче все още се държи високо от българската стенографска общественост, обединена в Националното сдружение на стенографите.
Надяваме се отбелязването на годишнините от създаването на българската стенография да послужат като отправна точка за по-нататъшното издигане ролята на стенографията в обществения ни живот. Нека тачим завещанията на предците ни, дали ни толкова добра основа за всичко това!
За да изпиташ щастие, трябва да положиш усилия, а само ако полагаш усилия, можеш да живееш достойно, казва един от най-уважаваните алпинисти в Страната на баските, Хуанхо Сан Себастиан. Българската публика го познава като гост на Банско филм фест през 2022 г. Роден е в Билбао през 1955 г. През 1979 г. прави първите си изкачвания в Алпите и в..
В звуковия файл можете да чуете рубриката от 3 август 2025. Водещ - Даниела Якова
В епоха, в която общуваме с докосване на екран, радиолюбителите ни напомнят, че понякога най-смисленият разговор започва със... сигнал, изпратен в тишината . На 5 юни 1926 г. е основано Сдружение "Български радиоклуб“, който събира любители на радиото. Това е само една година след основаването на Международната радиолюбителска организация..
Второ стадо зубри започна своя нов живот в Източните Родопи. То е част от амбициозния проект на фондация „По-диви Родопи“ да възстанови популацията на вида, изгубен за България през средните векове. Зубрите пристигнаха в района в края на юни и съвсем скоро ще бъдат пуснати на свобода в дивата природа. В момента в Източните Родопи живеят над 30..
Чували ли сте за мети сокак, за шишане, бойлия или тромбон. Може и да сте ги срещали някъде в историческите извори, но не и в ежедневието. Това са названия на оръжия от 18 и 19 век. Кореспондентът ни в Сливен Стоян Радев ни среща с един местен колекционер на оръжия от това време – Йордан Янев, който освен, че колекционира такива оръжия, изнася..
Във видинското село Ракитница традициите оживяха с провеждането на първия международен фолклорен фестивал „Кодица“, който събра състави от България, Сърбия и Румъния. Събитието се превърна в празник на фолклора в региона, където музика, танци и обичаи преминаха отвъд граници и поколения. Сред най-вдъхновяващите фигури беше Тодор Михайлов –..
Русия винаги е измервала себе си спрямо великата сила на деня. Това обясни пред БНР Елена Поптодорова, бивш посланик на България в САЩ и основател на..
Ще успее ли Столичната община да придобие амфитеатър, който се намира върху парцел от списъка с държавни имоти с отпаднало предназначение,..
Системата на опазване на недвижимото културно наследство е абсолютно разрушена . Това заяви пред БНР арх. Петър Петров, бивш директор на Националния..
Ясно