Борислав Цеков: Минималният праг на субсидията не ощетява БПЦ

„Категорично не може да се говори за ощетяване на Българската православна църква. Това, че се определя минимален праг на държавната субсидия, е нещо разумно, аз съм изненадан от подобни трактовки. Заедно с това трябва да имаме предвид и бюджетните възможности на държавата и това, че подобни субсидии не могат да се разширяват до безкрайност, но държавата в случая чрез тези законодателни поправки оставя минималния, гаранционния минимум, под който независимо от политическа, парламентарна, икономическа конюнктура, докато е в сила тази законова норма, няма да бъде коригиран, няма да се слиза под него в годишните закони за държавния бюджет.“

Според Цеков субсидирането е най-важният момент в промените:

„Най-важното, което се прави, е въвеждането на държавно субсидиране. Чуват се гласове, главно от протестантските деноминации и от някои други вероизповедания, че с това се нарушавала Конституцията, международните актове, принципът за равнопоставеност на вероизповеданията. Веднага искам и то много ясно да подчертая, че подобни възражения не са основателни. Ако до 2014 година по силата на практиката на съда в Страсбург, се правеше опит да бъде налаган като матрица на всички държави членки на Съвета на Европа подходът, че държавата трябва да е еднакво дистанцирана от всички вероизповедания, да бъде неутрален и безпристрастен организатор на правото на вероизповедания, без специални отношения, включително с основните вероизповедания в дадена държава, след 2014 съдът в Страсбург промени практиката си. (…) Тя се обърна диаметрално, за да се съобрази със съществуващите в почти всички държави от Европа реалности , а те са, че държавата има специални отношения с едно или повече вероизповедания, включително чрез тяхното финансиране. Стандартът, който се въведе от 2014 година, е, че държавно-църковните отношения са изцяло в преценката на съответната държава и тази преценка се базира на историческата традиция, цивилизационната принадлежност и, както казва съдът в Страсбург, актуалните баланси в обществото. Т. е., нашият законодател, ние като общество сме в правото си да въвеждаме такава държавна субсидия, включително да въвеждаме праг за тази субсидия и т.н., и това не нарушава правото на вероизповедание.“

В закона обаче има и проблемни моменти, смята експертът:

„Заедно с това с самия закон има и редица и доста спорни моменти, които засягат вече самото право на вероизповедание. Това, което протестантските, евангелистките деноминации поставят остро и аз напълно подкрепям, държавата едва ли не да лицензира местата за публична, религиозна дейност – молитвените домове и храмове, да се забранява това да бъде осъществявано на други места, освен тези, които ежегодно са декларирани от вероизповеданията, каквото задължение сега се въвежда с тези поправки.

За да не влизаме в теориите, ще се опитам да илюстрирам защо подобен подход от страна на държавата е недопустим. Правото на вероизповедание, в един по-широк контекст, е част от свободата на съвестта. Така както ние с вас и още няколко души започнем да си коментираме в едно кафене политиката, държавата не може да дойде да ни каже: „Вие нямате правото да коментирате политиката на това място, защото то не е определено за такова и нямате право да се занимавате с това, защото не сте регистрирани като партия“, така държавата няма правото да казва на хората къде съвместно да се молят, дали да го правят в читалищен дом, на улицата или у дома.“