Румен Гълъбинов: Преките чуждестранни инвестиции са недостатъчни

„Макрорамката за 2018 година е на прилично ниво, тъй като очакваният ръст на БВП ще премине над 3,5% годишно. Отчита се ниска инфлация, висока заетост. Малко изненадващо беше, че през ноември дори се отчете дефлация, а имаше протести за високите цени на горивата и въобще поскъпването на живота. През тази година нараснаха и доходите - минималните заплати, както и средната заплата. Би могло да се счита, че по този начин личните финанси средно на всеки са се увеличили“. Това каза за БНР икономистът Румен Гълъбинов.

Нарастването на личните доходи обаче е в надпревара с цените, отчете той. Увеличението на цените вероятното ще продължи и през 2019-а:

„Сега сме свидетели на едни по-ниски цени на суровия петрол на международния пазар - 50 - 55 долара, обаче интересът на страните членки на ОПЕК е да държат цената на петрола над 70 долара за барел и вероятно ще се направят опити от страна на износителите на петрол да повдигнат цената. Разбира се, аз не очаквам тя да отиде на някакви върхови нива, но едва ли ще остане толкова ниска. Тук конкуренцията е от страна на добива на шистови нефт и газ. В този смисъл голям играч на международния пазар стават САЩ и държави, които не са членки на ОПЕК, примерно Русия“.

За България е важно да имаме възможно по-либерален пазар на горива – течни горива и газ, каза икономистът за предаването „12+4“ по „Хоризонт“. 

„В последната седмица получихме и решение от Европейската комисия за глоба - това е някаква оценка, че ние не сме либерализирали достатъчно пазара си на търговия и транзит на природен газ“.

Гълъбинов припомни, че държавните служители, лекарите и медицинският персонал ще получават по-големи заплати догодина:

„Хубаво би било следващата година, освен административно увеличение на минималните и на заплатите в определени държавни сектори, да усетим естествено увеличение на доходите в реалната икономика. За мен, единствено и само, централно, това може да дойде от повече инвестиции. Инвестициите са ключът, който отключва потенциала на една икономика да се развива ускорено. На нас все още преките чуждестранни инвестиции са ни недостатъчни. Имаме много какво още да направим в това отношение“.

Икономистът даде и пример – в момента произвеждаме части за автомобили, но би било чудесно да привлечем стратегически инвеститор на голяма компания, която да построи цял завод у нас и така да привлечем цялата добавена стойност по веригата.

„Тогава можем да кажем, че такава голяма инвестиция вдига производителността, очевидно, с което ставаме конкурентноспособни, включително и международен пазар и съответно се вдигат и доходите. Примерно 2000-3000-4000 човека, които ще работят в това огромно производство, със сигурност ще бъдат с добри доходи“.

Държавата прави усилия за привличане на инвеститори от висок клас, но те са недостатъчни. Според икономиста това трябва „да бъде издигнато в топприоритет на икономическата политика и с него да се занимава върховното ръководство на държавата.

Според Гълъбинов би могло за инвестициите да отговаря вицепремиер.

„Когато искаме в някаква индустриална зона, имаме такива, да настаним един огромен инвеститор, трябва наготово да му се дадат неща, за които иначе би направил разходи и би загубил време - сключване на концесионен договор за наем или за лизинг на терена за 30 години напред, осигуряване на цялата инфраструктура, осигуряване на цялостна комуникационна свързаност, включително с интернет и задължително с електричество. Всичко трябва да е налично, готово, на терен. Поне държавата да осигури минимума условия и среда, които могат да се ползват веднага, още следващата година, за да може да се инвестира. Примерно за едно производство на автомобили се инвестира не по-малко от 1 милиард евро за няколко години, за да започне производство и да излязат от конвейера първите автомобили. Заслужава си да се направи това от държавата, тъй като, към момента, ние годишно имаме около един милиард евро общо, сумарно, преки чуждестранни инвестиции, а така може само от един стратегически инвеститор да ги удвоим“.

Икономистът очаква сложна 2019 година заради изострените търговски конфликти в света. В Европейския съюз се наблюдава забавяне на икономиката за третото тримесечие на 2018 година. Някои инвеститори дори считат, че трябва внимателно да подходим към 2019-а:

„Не бих могъл да се ангажирам, че ще започне следващата година рецесията, но има предпоставки за приближаване на рецесия. В това отношение трябва да сме по-консервативни с прогнозите и за икономическия си растеж и обезателно да сме по-прибрани от гледна точка на държавни разходи. Мисля, че е крайно време да се съчетаят някои - недостига на квалифициран персонал в реалната икономика с раздутата държавна администрация и да се балансират с една реформа на държавната администрация в България, оптимизация на състава ѝ, преквалификация, обучение и пренасочването ѝ към реалната икономика“.

Към момента отговаряме на повечето от количествените показатели за членство в еврозоната, но трябва да следим нивото на инфлацията. Важно е да успеем да финализираме членството в Шенген. 

„Шенген и еврозоната ще ни помогнат икономически още в самия момент, в който се почувства нагласата България и Румъния да бъдат приети, примерно по въздух. За нас е много важно да бъдем приети и по слуша, тъй като нашия международен транспорт е конкурентоспособен и това е начин влизането ни в Шенген да компенсира част от недостатъците, които ще понесем от пакета „Макрон“ за мобилност. Освен това туризмът ни е силен, а Шенген е начин да се благоприятства още повече посещението на България. България е естествен географски логистичен център и трябва използваме това“.

Интервюто с Румен Гълъбинов можете да чуете в звуковия файл.