79-годишният Петър Берон вижда като особено голяма заплаха за тропическите гори изгарянето им и замяната им с маслени палми, от които се добива палмовото масло. „Маслената палма – това е страхотен бич, защото от нея се печели много и се унищожават поголовно тия гори“, поясни той. Подобна е била ситуацията с каучуковите дървета, но след като вече има синтетичен каучук, това бедствие за влажните гори е заменено с друго, коментира Берон.
"Едно такова пътуване, както сме ходили в Непал, или в Мексико, в Индонезия - едно такова пътуване е продължителен период: първо да намериш пари за него, търсиш оттук-оттам и да направиш останалата подготовка. След това, като се върнеш, има поне още два месеца, докато се разпредели всичкия този материал, да се изпрати на съответните специалисти – по разните групи животни има разни специалисти в разни краища на света, голяма кореспонденция да се проведе с тях. И то през всичките тези десетилетия, когато нямаше интернет, нямаше имейли, всичко се пишеше на машина, по десет писма на ден съм пращал… И докато това се направи, се задава някаква нова експедиция" - така са изглеждали трудовите хоризонти на Петър Берон преди десетилетия.
В Централна Нова Гвинея има варовик с дебелина 4 хиляди метра и падат 7 хиляди милиметра дъжд (десет пъти повече от София), вали всеки ден. „Никой не беше ходил. Имаше само едни снимки на австралийската армия, къде ясни, къде не, и беше любопитно да се иде да се види какво е“, спомня си той днес. Попадането в Нова Гвинея, обаче, се оказало низ от щастливи случайности.
Един ден в музея дошли млади англичани, които били у нас на тренировъчна експедиция, Берон им показал папки за най-различни страни в света с всевъзможни за 70-те години на XX век данни. Англичаните били паркирали до паметника на Цар Освободител, а върху колата им имало стикер „Подкрепете британската експедиция до Нова Гвинея“.
„Аз викам: „Блазе ви, ще отидете на такова място, забележително и те казаха изведнъж: „А вие, като сте събрали толкова интересни материали за Нова Гвинея, защо не отидете и вие там? Това беше, разбира се, един ужасен въпрос, 75-та година, когато никой нямаше и един долар в джоба. Аз измърморих нещо, те си заминаха и след някое и друго време, хоп, дойде официална покана bulgarian biologist да вземе участие в експедицията. Те бяха намерили пари, бяха събрали всичко, искаха само 500 лири да се внесат като личен принос. Откъде да намеря? Аз нямах пет лири…“
През българската комисия за ЮНЕСКО стигнали до Леда Милева в Париж, която намерила исканата сума. „Пристигнахме там, направихме си едни бараки в центъра на една гора – на хиляда километра наоколо нямаше нищо, и в продължение на пет месеца, всеки ден, при много трудни обстоятелства обикаляхме и намерихме към 200 нови пещери и цяла една нова фауна“, прави равносметка естествоизпитателят.
На 17 септември 1975 той присъства на обявяването на независимостта на Папуа Нова Гвинея. „И бяха се събрали там групи с копия, с лъкове, слезли от дърветата буквално хора от най-различни племена.“ По-късно Берон описва в книгите си папуасите.
Изследователят остава на острова и след експедицията, изкачва най-високия й връх, открива пещерни рисунки и с големи перипетии се прибира в родината. Прекарва там общо пет месеца – сред комари в джунглите и силно отровни змии. Сега в Природонаучния музей има четири препарирани екземпляра райски птици, с които е известна Папуа Нова Гвинея.
Целият разговор с д-р Петър Берон е в звуковия файл.
"Най-важното за мен е , както на мен са ми подали ръка преди време, някой да повярва в теб ! Да ти каже, че можеш да успееш, че можеш да го направиш, да ти даде този първоначален тласък, който да ти даде тази увереност, че ти може да успееш . Това е особено важно за децата . На "Цветен Камертон" се изявяват толкова талантливи деца. Жалко е,..
Португалският писател Жозе Луиш Пейшото става известен с романа си "Ни един поглед" . Една история за скромни хора с библейски имена, в която творесъществува, но Творецът отсъства. Определят Жозе като едно от най-изненадващите открития на Португалската литература . Жозе бе гост и в България, за да представи историята си, ето какво разказа за БНР и..
Художникът Петър Станимиров е специален гост на "Нощен Хоризонт" . За себе си казва - " Животът ми е посветен на илюстрацията и комиксите , а любимата ми награда е ГРАВИТОН от 1998 година, мотото на която е "За добро въображение и доброта на въображението". Като дете нашият гост е бил невинна душа, която гони вятъра и иска, като..
На 9 юли се навършиха 175 години от рождението на Патриарха на българската литература – Иван Вазов. Пуснаха сребърна монета за 175 години от рождението на Иван Вазов В Берковица продължават инициативите за 175-ата годишнина от рождението на Вазов "Душеспасително е делото на патриарха, за да оцелее българския дух, да имаме..
Кая Иванова - хореограф и танцьор, е посветила живота си на българските народни танци . Повече от 40 години е била преподавател в Държавното хореографско училище. Заедно със съпруга си Христо Иванов (изтъкнат хореограф, в момента художествен ръководител на ансамбъл "Загоре") са ръководели международни семинари по български танци в..
Родителите на Ифан Сунг, които са от Китай, се срещат в София през 90-те години. От любовта им се ражда тя и брат ѝ. Семейство Сунг се установява в София, където отглежда децата си. Ифан е завършила средното си образование у нас. Сега е студент по стоматология. Говори перфектно български език. Рядко пътува до Китай, но се чувства добре в родината на..
Името на проф. Александър Чирков е синоним на модерната кардиохирургия в България. Проф. Чирков не просто основава болница "Света Екатерина", той дарява надежда и живот на хиляди българи. Десетилетия след първата трансплантация на сърце у нас, неговото дело продължава да вдъхновява. „Още от първия ден аз забелязвам каква огромна разлика съществува..
Летата стават по-горещи, но дали са по-дълги, е спорно. Ако сравняваме сега летата с тези отпреди 30 години, сега температурите са с 2 градуса..
По 5000 евро е помощта за българите, които се завърнат от чужбина да живеят в България. Това само един от стимулите на програмата "Избирам България"..
В България твърде често и по твърде много въпроси се въртим в кръг твърде много години. В съвременния стандарт за акушерска грижа е заложено тя да е..