Отец Антоний Милушев: Църквата не е музей за светци, а лечебница за грешници

„Важно е какъв е човекът, а не каква религия изповядва, на кой бог се кланя или пък от коя страна идва. Важно е какво носи в себе си, какво е сърцето му.“

„Не определям хората по това каква религия изповядват. Не мисля, че това е нещо, което дори си заслужава да бъде обсъждано. Това е по същия начин да кажеш: „Аз не харесвам хората, дето носят 42 номер обувки или пък имат дълги мигли, или някаква такава подобна щуротия. Не е нещо, което изобщо да е на масата за обсъждане, особено в наши дни.“

„Аз съм против спазването на ритуалите, без да разбереш смисъла на ценностите, на морала, който носи религията.“

Това казват жители на София в анкета, посветена на Деня на религиите. За богомолците вярата е призвание и те намират път към храма, водени от жаждата на душите си. Стремежът към духовен живот понякога се появява в по-късен етап от житейския цикъл. Такава е историята на отец Илия Илиев, свещеник в храм „Свети Георги Победоносец“ в софийското село Мърчаево, разположено на около 17 км югозападно от столицата. 

Спортна травма преобразява живота на младеж и го превръща в свещеник

Преди да стане духовник, младият мъж е практикувал източни бойни изкуства. В миналото е тренирал и бокс. Сериозна спортна травма преобръща живота му и става причина да потърси пътя към Бога. Днес отец Илия не съжалява за своя избор, а изтъква, че новото призвание му дава увереност, покой, любов към хората и смирение.

„Бях парализиран с десния крак. Готвех се тогава за голямо състезание - европейско първенство. Прекалих с тренировките, на десния крак ми се парализира един нерв. Лекуваха ме около два месеца по болници. Лечението не показа особени резултати. Отидохме с моята съпруга на Рилския манастир и там казах, че искам да бъда свещеник, пред мощите на свети Иван Рилски, и че ще поправя живота си, обещах. Допреди това бях и аз буен младеж, като всички останали и моля Бог да прости което съм извършил досега и ако може да ме изцери. Така се случи“, разказва отец Илия.

Младите хора са много обезверени и затова често посягат към наркотиците, смята свещеникът. „Ето този глад се усеща. Няма кой да я преподаде тази религия, тази насоченост. Нещата трябва да започнат първо от семейството и после вече да може ние да ги приобщаваме.“

Вярващите могат да помогнат на свещениците да станат по-добри

Много вярващи, особено по-младите, се боят да кажат, че са християни - някои от изпитват неудобство, дори срам, ако се наложи да обяснят в какво вярват. Отец Антоний Милушев - богослужител в Патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“, отбелязва, че младите хора не липсват в Божия храм:

„Много е трудно един човек да влезе в храма. Особено ние, българите, по традиция сме си недоверчиви. Но влезе ли, е голяма радост. За съжаление, и ние малко от време на време ги отблъскваме - самите свещеници. Но това трябва да кажа и на младите, и на старите: "Не съдете Бога заради нас! Ако вие сте вярващи, помогнете на нас, грешните свещеници, и ние да станем малко по-добри". Защото Богът е един вчера, днес и утре. За съжаление, невинаги даваме добър пример, но това е защото сме хора. Църквата не е музей за светци, а лечебница за грешници!“