В Китай тръгва детски анимационен филм с главен герой Карл Маркс. Проектът е финансиран от Китайската комунистическа партия, а анимационната продукция е озаглавена „Лидерът“. Показват се ранните години на Карл Маркс в Берн и Берлин, изобразен е и Енгелс. Анимираният Маркс притежава дух и патос, като една от целите на филма е да увеличи интереса на азиатските младежи към марксизма.
„Ако в България нямаше демокрация, а само капитализъм без демокрация, може би и ние щяхме да бъдем в подобна ситуация“, коментира в предаването „Хоризонт до обед“ Антони Христов, дългогодишен артдиректор на мегапродукции като „Търсенето на Немо“ в едно от най-големите студии за анимационни филми „Пиксар“. Преди това е работил за „Дисни“, „Юнивърсъл“ и други големи филмови компании. Напуска България в началото на 80-те.
Ние сме скептично настроено към властта общество – през турското робство светските власти са били чужди, духовните също, обясни Христов. „И ние не сме такива хора – да се доверяваме на властите, било то духовни или светски. За да има едно такова общество, трябва да има елемент на доверие“, отбеляза по темата за политическата пропаганда през анимация Антони Христов.
„По принцип не сме революционери, но винаги сме били скептични“, допълни той. „Всяка страна и всяка култура има нужда от герои и богове. Дали са истински или не – за много от тях истината не е чак толкова идеализирана, колкото популярната представа.“
„Американците имат една хубава поговорка. Ако познаваме всички, няма да мразим или да боготворим никой. Защото всичко е въпрос на впечатления и на това, в което ти искаш да вярваш. Китайците са много по-наивни в това отношение. Има много интересна динамика там. Това е капиталистическа страна. Няма комунизъм там. Те нямат богове вече. И затова фиктивното, външното боготворене на тези идоли е необходимо, за да имат общество, да има страна. Те са по-капиталистически настроени от повечето хора, които познавам в Щатите.“
В САЩ идеологическите елементи са генерирани от хората, там процесът е отдолу нагоре, не отгоре надолу, както е в Китай, сподели още впечатления аниматорът. В САЩ има вече голям страх от изразяване на мнение, точно както беше в България навремето, допълни той. „Мислиш едно нещо и псуваш наум, но не го изразяваш. Това се получава много там, което малко ме притеснява мен. Не беше така, когато аз отидох там.“
Преди две години Антони Христов е открил академия в Рим, която по думите му се е развила доста добре и има голям интерес. В момента е в ход и отварянето на подобно училище в България. За целта вече има договорка със София Тех парк. Обучението у нас ще бъде по-широко профилирано от това в римското училище.
„Това, което се опитвам да създам тук, в България, с моите партньори, е двегодишно училище. Не сме теоретици. Девизът на нашето училище е „Професионалисти преподават“, а не „професионални преподаватели“, посочи още аниматорът.
„Компаниите непрекъснато се оплакват, че нямат квалифицирани кадри. Много от тях предлагат стипендии. Но освен стипендиите, идеята е да правим техни проекти със студентите в училище. Това ще им даде възможност да си набират стажанти, след това и потенциални работници“, подчерта Антони Христов.
Българите не страдаме от липса на креативност, ние сме много креативни хора, убеден е аниматорът Антони Христов. „Човек трябва само да погледне сградите – да види как всеки си го е боядисал оранжево, жълто – както иска.“
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
Немският писател Карстен Хен се завърна у нас с книгата "Златната пишеща машина" . История, насочена към по-малките читатели, в която те ще открият любовта към книгите и историите, скрити в тях. Карстен ме посреща онлайн, настанил се удобно в дома си в Кьолн. Разказва за първите си стъпки към детско – юношеският роман. "Ако имаш деца и си..
Животът на Ина Николова е сбъдната мечта. От дете тя мечтае да бъде учител по пиано и целият ѝ професионален и творчески път преминава като музикален педагог. Тя е на 62 години и отскоро е пенсионерка. До последно работи във врачанското училище „Отец Паисий“, което е с насоченост към изкуствата. Там преподава пиано и е корепетитор на средношколския..
На този етап не бих приела политически оферти . Партийното обвързване може да навреди на развитието в журналистическата професия. Това каза пред БНР журналистът Кристияна Стефанова от подкаста "ИнтервюТО" на Ивелин Николов и сайта "Вестоносец". Тя е бивш репортер на телевизия "Евроком". Изслушване на директора "Връзки с обществеността" на..
Награждаването на победителите в кино-литературния фестивал "Синелибри" започва в 19.00 часа в зала 1 на НДК. Певицата с български корени Силви Вартан ще получи специална награда, а самата тя ще връчи приз на полската режисьорка Агнешка Холанд. Вартан се срещна днес с българските медии и каза, че целият ѝ живот е един парадокс и нейната..
Следващата история, за която ще говорим започва в Буенос Айрес . На прага на манастир се появява малката Фабиола, оставена в кутия за обувки. Годините минават, а младата жена развива интерес към обувките и страст към танците. Докато не се появява дъщеря ѝ Кармелита. Двете поемат на пътешествие, което ги отвежда при нетипичното население..
Свети Иван Рилски - Чудотворец е символ на лечителската сила, духовното изцеление, помощта за нуждаещите се и подкрепата за болните и страдащите. Делото на небесния закрилник на нашия народ е почетено от Българския лекарски съюз, като Денят на Светеца е обявен за Празник на българския лекар . Празнуваме Деня на българския лекар..
Българският православен храм „Св. преп. Йоан Рилски Чудотворец“ в Атина, Гърция, спешно се нуждае от ремонт. Необходимите средства за ремонтните дейности са около 50 хил. евро. В рубриката „Горещо сърце“ ви срещаме с отец Стефан, който вече осем години обслужва енорията на българската диаспора в Атина. Благ, смирен, добросърдечен, готов да помогне..
"Знаехме, че д-р Хасърджиев има лични проблеми. От много време се опитвахме да му помогнем. Но той не желаеше да потърси психологическа или каквато и..
"Съединението срещу Задкулисието ” е новата книга на историка Стефан Дечев, който з авършва "История" в Софийския университет, специализира в..
Основният проблем в момента е липсата на каквато и да е прозрачност в договорките за управлението . Това мнение изрази пред БНР Румяна..