Той се жени за най-красивата мома в своето село, турците посягат на нея и той реже главите на двама от тях, бяга в Цариград, там заради това, че е кадърен, успява да завърши курсове за машинист, но качва Васил Левски в локомотива, някой го предава и той бяга и заминава за Ловеч, където става опълченец в 3-та дружина, в 3-та рота, която е носител на Самарското знаме“, разказа още той какво е подтиквало опълченците към участие в дружините, разказа още той.
През последните години с почти будителска страст Пейков търси в архиви, библиотеки, антиквариати снимки на опълченци, които издадава в албума “Епопея на българските опълченци“
“С голям труд, с обикаляне на цялата страна и с помощта на приятели като Димитър Манов, успях да събера 500 снимки, от които подбрах 270, които с художника-дизайнер Христо Велезов и с Емил Трайков, който коригира всичко в печатницата и талантливата художничка Мартина Цветанова успяхме да оцветим, за да погледнем очите им такива каквито предполагаме, че са били и да влезем в душите им, да разберем какво са мислели и как са имали смелост да го направят“ обясни той в интервю за предаването “Неделя 150“.
“Може би е по-лесно на един пенсионер с един скромен екип да свърши тази работа, която е работа на големите институции, министерства с милионни бюджети, с огромен персонал, защото е по-мобилен. Не всичко са парите на този свят, на тях явно им липсват идеите, но аз мога да им услужа с някои идеи“, коментира още Пейков в интервю за предаването “Неделя 150“.
Според проф. Петър Стоянович разходът на Министерство на културата от няколко хиляди евро за връщането на потрета на Александър Батемберг в България е “пренебрежимо малък“.
“Разбира се, подобен разход е смешно да бъде обсъждан. Той е пренебрежимо малък. Ако го кажем с разговорния език на улицата, той струва 6 кв.м от някоя от централните плочки на софийските улици. Хубаво, че подобно нещо се върна. Държавата можеше да направи много повече, а можеше и това да не направи.“, коментира в интервю за предаването “Неделя 150“ проф. Петър Стоянович от Института за исторически изследвания на БАН.
“Друг е въпросът дали българската държава има национална политика да опазва своята памет? Разбира се такава няма“, допълни още той.
И коментира още въпроса за липсата на признание от младата българска държава към опълченците приживе, изразено и в неудовлетворени “прошения за пенсии“.
“Не знам дали трябва да генерализираме това отношение като отношение на държавата към определена прослойка от българските поборници“, каза той.
“По-голямата част от тези прошения (за пенсии) са били удовлетворени, има си законодателство, свързано с това нещо, естествено като при всеки закон и нормативен акт, някъде нещата се пропукват поради недоглеждане, други поради лични страсти. Това го има навсякъде, защо по онова време да бъде изключено?“, обясни професорът.
Румен Манов, който е дарител в почти всички музеи в страната, иска да “споделя нещата, които среща по пътя си с повече хора“. От рутината, която имам, преценявам на момента, дали нещата, които срещам имат своята историчност, своята забравена държавност и тъй като живеем във време на безвремие, опитвам се със собствени мускули да запушвам тук-там дупките, които срещам по пътя си и да запазвам нещата за хората след нас, каза още той в интервю за предаването „Неделя 150“.
Защото другата лоша черта, която имаме, освен че не сме екипни играчи, като че ли много малко се отделя за култура, не е приоритет културата. Да хубаво е да имаме пътища, но няма да учудим света със стъкло, метал и желязо. Ще ги зарадваме, ще ги възхитим с нашата природа, с нашия фолклор, с нашата бойна слава, с нашата история, с нашите обичаи – неща, които не са съвсем приоритет и това е една част от моята дейност“, разказа Манов.
Целите интервюта може да чуете в звуковия файл.
Заради ударната вълна от паднала наблизо ракета, която изпочупи стъкла на сградата на Операта в Тел Авив, премиерата на “Турандот“ от Пучини – последна за сезона, беше не в края на юни, а през юли. За най-нетърпеливите в едно от фоайетата се състоя концерт-лектория с избрани арии от творбата, изпълнени от студентите в специализирания клас на..
В осмото издание от 32-я летен сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: Разговор със сопрана Красимира Стоянова, диригента Павел Балев и продуцента Георги Еленков за звукозаписната работа по предстоящия моцартов албум на българската оперна прима със Симфоничния оркестър..
Ако сте ценители на съвременното изкуство, до 21 ноември в къщата музей "Вера Недкова" в София, която е филиал на Националната художествена галерия, можете да разгледате новата изложба "Метафора на паметта" на художничката Деница Тодорова. Тя е завършила живопис в Кралската академия за изящни изкуства в Антверпен. От 20 години..
От днес - 18.08, на големия екран тръгва документален филм за певицата Милена Славова. Лайтмотивът "И никой не пита защо" е избран за заглавие на лентата. Ние се познаваме повече от 30 години, разказа пред БНР режисьорът Марио Кръстев. "Тя наистина си задава много въпроси и се чуди защо другите не го правят. Милена е запазила чистотата си...
В столичната галерия "Арт 158" беше открита изложбата "Да запазим "Корал": Безполезни изкопаеми 2025". В нея се срещат изкуството, екологията и протестът срещу застрояването на българското Черноморие. Тя е свързана със стремежа да запазим това място, обясни пред БНР кураторът проф. Борис Сергинов. "Показват се неща, които са намерени..
Специалисти от Регионалния исторически музей в Плевен готвят изненади за поредното издание "Лято в музея 2025". То ще се проведе от 21 до 25 юли. За заниманията разказва Елвира Конова , ръководител отдел "Връзки с обществеността и медиите". "Децата ще могат отново да се вживеят в професията на археолога, в професията на летописците, като..
В Дома на киното днес - 15.07, ще бъде почетена паметта на един от най-значимите български документалисти – Атанас Киряков. Гилдията "Режисьори" на СБФД е организирала специална прожекция на 35-милиметрова лента, която ще събере пет от неговите кратки, но въздействащи филми, заснети между 1988 и 1990 година. "Атанас Киряков е..
Имам документ, в който ми се обяснява, че един съдия не е написал делото си 13 месеца – повече от година, защото е трябвало да отговаря на народния..
Извънредната ситуация с пожара край Костинброд се е развила много бързо – в рамките на 30 минути, не е имало време да се изпрати съобщение чрез..
Не очаквам да има среща между Путин и Зеленски, Русия иска капитулация на Украйна! Това мнение изказа пред БНР о.р. кап. I ранг Васил Данов от..