Кшищоф Зануси: Бъдещето е на тези, които са имунизирани срещу рекламата

„Тъгувам, изпитвам носталгия за киното, което правеше Бресон“, сподели пред БНР полският филмов режисьор Кшищоф Зануси, който получи наградата на София на София филм фест. Тази вечер е и представянето на новия му филм „Етер“ в Дома на киното.

„Публиката, бомбардирана със силни, експресивни средства, губи своята чувствителност. Постарах се да направя последния си филм и да избегна в него точно това бомбардиране на зрителя. В изкуството винаги новата епоха се съпротивлява на старата. Аз с удоволствие се връщам към една простичка мисъл – „Изкуството трябва да се грижи само за красотата“, а красотата е същото, каквото е и доброто и истината. Когато красотата е впрегната за работа и работи за реклама или пропаганда, тази красота вече е изопачена, белязана“, каза Зануси в специално интервю за предаването „Хоризонт до обед“.

Демокрацията доведе до развитие на огромни социални маси и в същото време това води до понижаване на нивото, коментира той и добави: „Надявам се, че новият елит ще води обществото напред“.

„Цялата история на човечеството е история на различни мечти, които никога не са се изпълнили докрай. Струва ми се, че съвременният свят трябва да се откаже от това разбиране на прогреса, с което живеем до ден днешен. Нашият прогрес днес означава материални ценности, а ние не можем непрекъснато да забогатяваме. Виждам един бъдещ свят, в който хората ще се съревновават в областта на духа, не на тялото. Засега хората все още искат да имат все повече и повече и да потребяват повече. Рекламата им внушава, че искат неща, които в действителност не искат. Смятам, че бъдещето принадлежи на тези, които са имунизирани срещу рекламата“, каза Зануси и посочи, че телевизиите не трябва да стигат до ситуации, в които се издържат само от реклама.

Филмът „Етер“ е разказ за безтегловността, до която ни докарват химическите съединения – упойващата безтегловност.

„Това е Европа от XIX век, която приключва, говорим за австро-унгарска окупация, за руска и германска. За поляците това беше тежък период на потиснатост, а за Европа това беше краят на една голяма илюзия – илюзията, че науката ще разреши всички проблеми в света. Науката наистина реши много проблеми. В Европа няма глад, живеем по-богато. Благодарение на науката имаме също и по-висок стандарт. В духовната област обаче науката не е компетентна. Тук имаме други инструменти на познанието. Ние трябва наново да търсим тези инструменти, които бяха изгубени, защото нито една цивилизация не е успяла да оцелее без тази духовна част“, разказа известният режисьор.

Революцията се правеше, че е научна, добави Кшищоф Зануси и посочи, че тя донякъде е била оправдана, но и тя не е разрешила проблемите. За него не съществува конфликт между наука и религия, а физиката е вдъхновение за вярата:

„Физиката много добре познава своите граници. Новата физика на XX век разкрива тайната, която XIX век изгуби. Физиците си даваме сметка, че има неща, които не могат да бъдат опознати и че има някаква тайна. В духовната област също има тайна. Физиката ни казва днес, че времето и пространството са наша проекция, т.е., бъдещето вече съществува, а ние смятахме, че това е предразсъдък“.

Темата за смъртта често присъства във филмите на Кшищоф Зануси. Той сподели усещането си „Животът е нещо изключително, а смъртта е правило…  Може би има надежда, че ние не умираме напълно“.

Цялото интервю с Кшищоф Зануси чуйте в звуковия файл.