Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Първите жени лекарки в Русе се радвали на голямо уважение сред жителите на града

От Освобождението до Втората световна война в Русе работят 8 лекарки, 8 аптекарки и 8 зъболекарки

Ренета Рошкева от Регионалния исторически музей в Русе е направила изследване за женското присъствие в лекарската професия в крайдунавския град.
Снимка: РИМ Русе

Във времето, когато България все още е била част от Османската империя, Митхад паша, управителят на най-голямата област - Дунавския вилает, поставя основите на модерното здравеопазване. През 1865 г. е изградена болница - първо за най-бедните, а само година след това се създават и специализирани клиники. И тъй като няма болница без лекари, управата на Русе прави всичко възможно, за да привлече млади и образовани медици. 

Вратите на медицинската наука хилядолетия били затворени за жените. В Русе - град символ на модерността, някои дами успявали да се докоснат до изкуството на лечението. 

Исторически доказано е, че като млада майка баба Тонка Обретенова преди 160 години е поставяла ваксини както на собствените си деца, така и на всички желаещи семейства, след внесена благотворително такса  в общината. Тя продължила с медицинските грижи, като по време на Кримската война част от къщата и двора й били  превърнати в полева болница.

След Освобождението от турско робство български момичета отивали във Франция и Русия, за да завършат медицина и след това се връщали да работят в родната страна. 

Ренета Рошкева от Регионалния исторически музей в Русе, която е направила изследване по темата, разказва в предаването "Рано в неделя" за първите жени в медицината - аптекарки, лекарки, зъболекарки.

"Жените, които са успели да станат професионалистки, да постигнат нещо като образование, имат насреща съпруг, който разбира, баща, който разбира и прави всичко възможно дъщерите му, и съответно съпругата му, да постигнат нещо в тоя живот, оценяват ги като личности."

От Освобождението до Втората световна война в Русе работят 8 лекарки, 8 аптекарки и 8 зъболекарки. Съвпадението е случайно. Началото на женското присъствие в лекарската професия поставя д-р Леокарди Регутенко.

"Това е първата жена лекар, която е практикувала, според мен, в България, защото още с идването й в Русе - тя идва заедно с руските войски и е била военен лекар, и след приключване на военните действия става ординатор в Русенската болница."

През 1879-та година княз Александър I Батенберг отправя покана към д-р Регутенко да отиде да работи в София, но жителите на Русе изпращат писмо до княза лекарката да остане в крайдунавския град.

"А че е била добър специалист, за нея пише в едно руско списание по време на Сръбско-българската война - за това, че тя остава единствен лекар в болницата, и с начина, по който се справя с положението и с болните респектира всички", допълва Ренета Рошкева. 

През 1885 година д-р Регутенко е единствената жена, която присъства в списъка на основателите на Българското техническо общество в Русе. През 1902 година мястото на д-р Регутенко заема д-р Венета Камбурова, завършила медицина в Монпелие. 

Чуйте повече в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Искам бебе" вече и в Ловеч

В Ловеч беше открит кабинет на фондация "Искам бебе" за безплатни прегледи и консултации на семейства и двойки с репродуктивни проблеми. Нов кабинет на "Искам бебе" в Ловеч предлага безплатни прегледи и консултации Новият кабинет се намира в сградата на бившата детска поликлиника на болницата и е предоставен на фондацията от общината...

публикувано на 23.11.25 в 06:34
Таня Монева

131 СУ "Климент Тимирязев" отбеляза 40 години със спектакъл "Устрем към върха"

С празничен концерт-спектакъл в зала 1 на НДК столичното 131 Средно училище „Климент Аркадиевич Тимирязев“ отбеляза своя 40-годишен юбилей. Под надслова „40 години устрем към върха“ ученици, учители и родители се събраха, за да отбележат развитието, постиженията и духа на училището, чиито възпитаници през годините се утвърждават сред най-успешните в..

публикувано на 23.11.25 в 06:00

Нов поглед към Калояновската гробница

Още от входа на възстановката на Калояновската гробница посетителят попада в атмосфера, която напомня за тайнственост и древност. Приглушената светлина и ниските тонове на специално подбрана музика създават усещане за мистичност, а пространството може да бъде разгледано от три различни позиции. Това позволява своеобразен „поглед“ към света на отдавна..

публикувано на 23.11.25 в 05:15

Давид Папо: Професията на аптекаря е важна и ще се запази

В края на календарната година в повечето страни, включително и България, се приема бюджетът. През последните години все по-малък е делът на парите за здравеопазване. Но от това зависи кои ще са субсидираните лекарства. Революционна е идеята на президента на САЩ между потребителя и производителя на лекарства да няма посредници, включително аптекари...

публикувано на 23.11.25 в 05:15

От бащи на синове: как се калява стоманата в родната екстремна сцена

Как се калява стоманата на родната екстремна сцена влезе във фокуса на Автономията за слушане. В студиото на “Изотопия” чухме как се “наливаха основите” в началото и как “се строи” днес. Засегнахме и въпроси като: Как се предава страстта към тази музика и как се „поема щафетата“ по линията бащи и синове, както и кой от кого и какво..

публикувано на 21.11.25 в 18:59

"Преди и сега": Народният съд - пълна генна модификация на обществото

Само две седмици след паметния 9 септември "любимият син на българския народ" Георги Димитров дава указания от Москва да се унищожи фашистката интелигенция, а Трайчо Костов нарежда до началото на октомври да са готови списъците с врагове . В същата заповед уточнява, че е задължително при репресиите да се унищожават всички документи и да се..

публикувано на 20.11.25 в 11:46
Здравко Димитров

Дефицит ли е милосърдието: Защо пчелар от Враца дари 1 тон мед на деца и възрастни хора?

Доброто, също като любовта, може да се окаже лудост. За тази нестандартна трактовка ни подсеща един врачански пчелар, който споделя как му е хрумнала "откачената идея" да дари 1 тон мед на деца в неравностойно положение и на бедни възрастни хора.  Идеята беше да се направи нещо добро , съвсем естествено обяснява врачанският пчелар Здравко Димитров...

публикувано на 19.11.25 в 09:40