Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Първите жени лекарки в Русе се радвали на голямо уважение сред жителите на града

От Освобождението до Втората световна война в Русе работят 8 лекарки, 8 аптекарки и 8 зъболекарки

Ренета Рошкева от Регионалния исторически музей в Русе е направила изследване за женското присъствие в лекарската професия в крайдунавския град.
Снимка: РИМ Русе

Във времето, когато България все още е била част от Османската империя, Митхад паша, управителят на най-голямата област - Дунавския вилает, поставя основите на модерното здравеопазване. През 1865 г. е изградена болница - първо за най-бедните, а само година след това се създават и специализирани клиники. И тъй като няма болница без лекари, управата на Русе прави всичко възможно, за да привлече млади и образовани медици. 

Вратите на медицинската наука хилядолетия били затворени за жените. В Русе - град символ на модерността, някои дами успявали да се докоснат до изкуството на лечението. 

Исторически доказано е, че като млада майка баба Тонка Обретенова преди 160 години е поставяла ваксини както на собствените си деца, така и на всички желаещи семейства, след внесена благотворително такса  в общината. Тя продължила с медицинските грижи, като по време на Кримската война част от къщата и двора й били  превърнати в полева болница.

След Освобождението от турско робство български момичета отивали във Франция и Русия, за да завършат медицина и след това се връщали да работят в родната страна. 

Ренета Рошкева от Регионалния исторически музей в Русе, която е направила изследване по темата, разказва в предаването "Рано в неделя" за първите жени в медицината - аптекарки, лекарки, зъболекарки.

"Жените, които са успели да станат професионалистки, да постигнат нещо като образование, имат насреща съпруг, който разбира, баща, който разбира и прави всичко възможно дъщерите му, и съответно съпругата му, да постигнат нещо в тоя живот, оценяват ги като личности."

От Освобождението до Втората световна война в Русе работят 8 лекарки, 8 аптекарки и 8 зъболекарки. Съвпадението е случайно. Началото на женското присъствие в лекарската професия поставя д-р Леокарди Регутенко.

"Това е първата жена лекар, която е практикувала, според мен, в България, защото още с идването й в Русе - тя идва заедно с руските войски и е била военен лекар, и след приключване на военните действия става ординатор в Русенската болница."

През 1879-та година княз Александър I Батенберг отправя покана към д-р Регутенко да отиде да работи в София, но жителите на Русе изпращат писмо до княза лекарката да остане в крайдунавския град.

"А че е била добър специалист, за нея пише в едно руско списание по време на Сръбско-българската война - за това, че тя остава единствен лекар в болницата, и с начина, по който се справя с положението и с болните респектира всички", допълва Ренета Рошкева. 

През 1885 година д-р Регутенко е единствената жена, която присъства в списъка на основателите на Българското техническо общество в Русе. През 1902 година мястото на д-р Регутенко заема д-р Венета Камбурова, завършила медицина в Монпелие. 

Чуйте повече в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Джазът като "кипящо гърне", Биг бендът на БНР на 65!

Трети март е не само националният празник на България, но и рождения т ден на Биг бенда на Б ългарското национално радио . През 2025-а той празнува 65 години от основаването си . В чест на оркестъра "Изотопия" представя спомени и случки, разказани от осмината му диригенти. Снимки: Биг бенд на БНР

публикувано на 04.03.25 в 15:44
Проф. Николай Овчаров

Проф. Николай Овчаров: Има сериозен проблем с организацията на културно-историческите обекти

Има сериозен проблем с организацията на всички български  културно-исторически обекти . Това каза пред БНР археологът проф. Николай Овчаров и добави: "Особено с организацията на вече направените или направени в голяма степен обекти. Често ме питат Перперикон кога ще е готов и казвам, че това ще е след някое поколение, защото това е цял град. Но..

публикувано на 03.03.25 в 17:06

НВИМ показа за първи път златния венец, дарен от Борис III при откриването на Паметника на свободата

Националният военноисторически музей за първи път показва златния венец, дарен от цар Борис III при откриването на Паметника на свободата на Шипка. Гостите на музея имат възможността да се снимат с уникалния експонат и да разгледат обновената експозиция. Златният венец на цар Борис III е поръчан специално за откриването на паметника на..

публикувано на 03.03.25 в 16:22

Как голямото европейско семейство преобръща живота на едно българско семейство

В рубриката "Родина зад граница" ви срещаме с Йордан Минков, българин, който от 17 години, задено със семейството си, живее в Брюксел. Причината през 2007 година Йордан да емигрира в Белгия, е възможността за по - добро кариерно развитие на неговата съпругата. Веднага след влизането на страната ни в Европейския съюз, институциите в..

публикувано на 02.03.25 в 12:48
Мира Цветкова

Мира Цветкова: Грънчарското колело потушава пожарите на пубертета

В рубриката "Горещо сърце" ще завъртим грънчарско колело заедно с една 17 годишна тийнейджърка , за да изваем радио портрет на един млад творец. Това е Мира Цветанова Цветкова от Враца . Тя е от Враца, но учи керамика в Троян. Срещаме я в родния й град, където чиракува при майстор - грънчар - Куман Жеков, и така доразвива на уменията..

публикувано на 02.03.25 в 11:30
Бойко Василев

Бойко Василев: Сръбските студенти бягат от политиката, но идеите им ще трябва да станат политика

Голямата причина за студентските протести в Сърбия е липсата на правова държава , падналата козирка на гарата в Нови Сад е само поводът. Те бягат от политиката, но рано или късно ще се изправят пред момента, в който техните идеи ще трябва да станат политика. Как ще се мине тази крачка никой не вижда. Това каза пред БНР журналистът от БНТ Бойко..

публикувано на 25.02.25 в 18:53
Замръзналият Дунав - 1940 година

През 1954 г. Дунав замръзва за 74 дни

През 1929 година Дунав при Силистра е бил "ледена пързалка" . По него са минавали с шейни до отсрещния бряг.   Рекордът обаче е от 1954 година, когато реката е скована за цели 74 дни. Според статистиката в периода 1900 - 1964 г. Дунав е замръзвал 27 пъти . След това обаче - през 1985-а това продължава 2 месеца - от 16 януари до 16 март, а..

публикувано на 21.02.25 в 06:10