Жени Тачева засяга проблемите на децата в риск в романа "Крадлата със синя кръв"

Особено внимание в книгата се обръща на проблемите на децата в риск. Със средствата от продажбата на романа "Крадлата със синя кръв" Жени Тачева ще помогне на самотна майка.

БИОГРАФИЧНИ ДАННИ

Жени Тачева е родена през 1956 година в София. Филолог по образование. Пише разкази, есета, статии. „Крадлата със синя кръв“ е нейният трети роман. „Докосната от ангел“ и „Амплитуда на успеха“ стават обект на завиден читателски интерес, като първият, „Докосната от ангел“ е преиздаден.

ЗА РОМАНА „КРАДЛАТА СЪС СИНЯ КРЪВ“

Животът на Ванеса, даровита малка пианистка коренно се променя след внезапната смърт на нейната майка. По стечение на обстоятелствата тя е принудена да живее сред престъпници и убийци и самата да стане крадла. От стария й живот не e останала и следа и момичето заключва спомените за миналото дълбоко в сърцето си.

В къщата на Найден Хиената Ванеса среща Вал, който става най-важния човек в живота й. Опитвайки се да избягат от бандитите, двамата скитат от град на град, и за да могат да оцелеят, преодоляват редица трудности, а когато получават втори шанс, всеки от тях го използва по различен начин. Ванеса се посвещава на пианото, а Вал избира да остане престъпник. Техния избор предопределя и по-нататъшните им съдби. Тази част придава силен социален елемент на романа, защото засяга проблемите на децата в риск, контингент, който тежи на обществото ни и се подминава с безразличие.

Втората част на заглавието се дължи на факта, че Ванеса е потомка на стар аристократичен немски род, факт, който се оказва без значение за живота й до този момент, но значим за по-нататъшната й съдба и тя едва ли е предполагала внезапния обрат, който ще настъпи, когато заминава за участие в конкурс за млади изпълнители в Германия.

Чрез образите на Вал, Ванеса и Пипи е показан животът на безпризорните деца в България, принудени да се грижат сами за себе си още от ранна детска възраст. Поставяйки акцент върху тази сложна тема, Жени Тачева успява да създаде един силен, социално ориентиран роман, в който се проследяват различни детски съдби.

В романа са описани много и различни типажи, твърде различни от познатите клишета. Макар да е интелигентен и любознателен младеж с възможности да постигне много, Вал избира пътя на престъпленията. От неугледно момче с добро сърце, невероятна интелигентност и жажда за знания, той се превръща във впечатляващ мъж, сексапилен и интересен, но в същото време жесток и отмъстителен.

Ванеса живее само за музиката и желае единствено да свири. Тя успява да постигне мечтата си като покорява световните сцени и за нея заговаря целия музикален свят. Преживяното обаче, я принуждава да крие емоциите си зад демонстративна студенина и високомерие и сама да се бори с демоните си.

Малката Пипи – колорита на романа заради своята детска чистота и непосредственост е мил образ, с уникален детски изказ, който покорява и кара читателя да й симпатизира и да се усмихва при всяка нейна поява. Дори пораснала, тя запазва своя чар.

Като контрапункт на трите образа са представени тези на Хиената и Евдокия: цинични, груби, безсърдечни, твърде покварени и непредвидими в жестокостта си. За да направи образите им по-точни, авторката свежда езика им до уличния жаргон, характерен за престъпния свят.

Образът на стария граф възприемаме не само чрез описанието на външността му и интериора в дома му, но и с културния му изказ. Всичко в него говори за стил и класа, излъчва финес, аристократизъм и достолепие.

Музиката е важна част, която присъства навсякъде и макар само като бекграунд, подсилва най-важните моменти от историята.

Не липсва и чувството за хумор, което на места прави текста забавен и свеж.

КОМЕНТАРИ

В романа си „Крадлата със синя кръв“, Жени Тачева отново демонстрира своя стремеж към идейно обогатяване на българската литература и издигането ѝ до равнището на най-добрите образци, вкарвайки актуалната проблематика на нашето съвремие. Това произведение е доказателство за силата на естетиката и красотата на словото и заема своето достойно място сред сполучливите съвременни български романи. Като смисъл и художественост този роман заслужава нашите адмирации. Той съчетава по образцов начин езиковото богатство и точността на фразата.  „Крадлата със синя кръв“ е не просто история, а откровение, водовъртеж от събитийност, контрасти и силни емоции, разказ за приятелството и верността, за житейските уроци и способността ни да се учим от грешките си, за мечтите и силата да се преборим за тях, за правилните и неправилни избори и отговорността, която носим пред себе си и обществото – една майсторски написана книга, в която не само сюжетът и внушението са важни, но и героите: Ванеса, която въпреки преживените трудности намира в себе с сили да продължи напред и да осъществи мечтата си за голямата сцена; Пипи – великолепното изворче на най-чиста радост и детска прямота; Вал – безкрайно сложен, раздиран от вътрешни противоречия образ, подчинен на своя самоунищожителен характер, който въпреки всичко успява да спечели сърцата ни. И разбира се, Евдокия и Хиената – извратен продукт на новото време: бездуховен, просташки, уличен; безразличен към човешкия живот; лишен от елементарна социална чувствителност. Това е роман за хората, които харесват и ценят стойностната литература и най-вече за онези, за които музиката не е просто чалга, а смисъл на живот. 

  Проф. Красимир Петров

* * *

Учудващото при четенето на този роман е, че макар и да разглежда най-нелицеприятните слоеве на българското постсоциалистическо общество, езикът в него е богат, изразителен и чист. Не е допусната вулгарност и дори е спазена традицията за езикова живопис, идваща от най-уважаваните ни автори – Елин Пелин и Йордан Йовков. Заедно с увлекателното и напрегнато действие, читателят не може да не забележи умелото описание на герои и събития, толкова живи и истински, че сякаш ги виждаме. Приятелството на Ванеса и Вал е като ценен бисер, озовал се в калта. Този бисер проблясва от светлината и топлината на чистите, млади души, и въпреки че отново потъва в мръсотията, пак си остава бисер. И двамата получават шанса да променят живота си така, като желаят, но и плащат за житейските си грешки и пропуски.

Романът може да допринесе много за разбирането на всички онези ненормални явления в съвременното ни общество и е призив към всеки от нас да поеме своята лична отговорност за случващото се в България, защото държавата – това сме ние. Защото доброто и разбирането, малкото помощ за нуждаещите се, може да отклони тръгналия по грешен път и да промени изцяло съдбата му. Ако всички вледеним сърцата си и станем съдници – тежко ѝ на България! 

  Николай Банев – НИИ по криминалистика към МВР

* * *

Всяка епоха има своите трудности, своите герои и носи белега на своето време, но не всеки успява да улови и предаде нюансите на родната действителност след промените, започнали в края на миналия век и да покаже как индивидуализмът и егоизмът в обществото надделяват над чувството за социална принадлежност и солидарността. За това се изисква верен, критичен поглед, и разбира се, умение на разказвач. С романа си „Крадлата със синя кръв“, Жени Тачева доказва, че умее всичко това. Демонстрирайки висока степен на емоционална интелигентност, тя успява да се идентифицира с героите си, да усети емоционалните им нужди, да разбере желанията им и да покаже различните им гледни точки.

Присъствието на музиката като бекграунд на наратива и акцентирането чрез нея на най-важните моменти, ще достави истинско удоволствие на читателите, придавайки на историята красота и мечтателност, крайно необходими за преформатирането на нашето мислене, елементаризирано от чалгата, рекламирана напоследък като доминиращата естетика на прехода и дори като културен продукт с високо качество. И докато робуването на низки страсти, извадено на преден план, оставя у нас тягостното чувство на обреченост и безнадеждност, истинската музика ни извисява, стимулира нашето въображението и се превръща в оръжие срещу простотията, с която ежедневно сме облъчвани. Това дава на романа естетическа завършеност и повишава художествената му стойност.

Горещо препоръчвам тази книга!

  Фани Куцарова – музикален педагог

* * *

Винаги съм се възхищавала на авторите с богато въображение, чиито творби са социално ориентирани и засягат важни житейски теми, които не само успяват да създадат грабваща история, но и да подчертаят онова, което понякога, увлечени в делничност, пропускаме. Затова автори като Жени Тачева си струва да бъдат четени. Тя е интересен разказвач, който неусетно ни потапя в действието и ни кара да съпреживяваме съдбите на героите, а когато стигнем края, да искаме историята да продължи. Такава е Жени Тачева и с този свой роман: безпощадно критична и тематично актуална – автор, който владее и провокира читателите си по един уникален начин, натуралист в творчеството си, пресъздаващ един важен за всички ни отрязък от съвременната история на България, който всички мислим, че познаваме добре.

Тя  е майстор в изграждането на образите, длъжна съм да го кажа. Нейните герои: Ванеса, Вал, Евдокия, Хиената са извън всякакви клишета и са изваяни с проникновение, вещина и толкова респектиращо майсторство, че направо оживяват. Диалогична и оценъчно точна, тя успява да ни накара да вникнем по-дълбоко в тяхната същност, да разберем по-добре характерите им и да осмислим техните действия. От друга страна, умелото използване на специфична лексика и разнообразни речеви практики помагат героите в романа да се възприемат като хора от различни социални нива, каквито всъщност са. „Крадлата със синя кръв“ е една трогателна история, разказана просто, по човешки: без гръмки думи или сложна академична терминология, без демонстративна словесна акробатика или превзети интелектуални напъни, каквито много автори използват, стремейки се да блеснат. Това е силен и въздействащ роман, който трябва да бъде прочетен.

Лидия Самоковлиева - езиковед

• Героите на Жени Тачева в книгата "Крадлата със синя кръв" държат читателите будни