Александър Леви за "Агент Сабина" - разследване върху Юлия Кръстева

На 24 години тя напуска комунистическа България, за да се установи във Франция – така Юлия Кръстева става Юлия Кристева и поема към върховете на семиотиката, психоанализата и литературата. Имала ли е тя обаче двойник в лицето на Сабина – името, под което фигурира в досиетата на Държавна сигурност. Разказ в джунгла от огледала. Текстът е публикуван в най-новия брой на известното френско литературно списание „21“ и e преведен в списание „Култура“.

Авторът – журналистът Александър Леви, който е и главен редактор на френското списание за книги „Books“, казва, че Юлия и Сабина разказват различни истории. Той посочи какъв е неговият прочит на казуса с отвореното досие на Юлия Кръстева:

„Имам чувството, че ще останат две различни истории, както много истории, свързани с шпионажа и разузнаването. Всеки един от актьорите в това досие и основното действащо лице ще отнесе дълбоката тайна в гроба си. Тя е на 77 години и това, което я интересува в момента, е какво ще остане от нейния богат литературен живот. Нея я интересува безсмъртието. В това безсмъртие това досие излиза като някаква грешка в системата, изплува от някакво дълбоко минало, което е почти забравено или преразказано по съвсем друг начин в нейните книги, изплува и изведнъж разказва една друга история, която е непоносима за нея“.

Александър Леви признава, че разговорът му с Юлия Кръстева е може би най-трудният, който е провеждал като журналист. От него той е разбрал, че няма да се разбере никога какво точно се е случило.

„Историята е като джунгла. Разпростира се в едни измерения, които не бих подозирал, че съществуват. Това е една джунгла от огледала, в която е много важно човек да не се загуби“, разказва журналистът и добавя:

„Написах текста по начин, който всеки да може да го интерпретира, както иска. Основният въпрос – за вината, за компромиса, за компромата, остава отворен. Много съм любопитен да знам как хората го четат този текст и какво прочитат в него. Често това са много различни неща“.

Александър Леви е категоричен, че това не е досие на следен човек, а е досие на сътрудничество.

„Има още поле за търсене, за разследване. Ние какво търсим - търсим не истината, а някаква форма на истинност. Всички тези хора разказват собствената си истина, досиетата разказват тяхната истина. Може би в комбинацията, в симбиозата на всички тези истини се получава нещо по-разбираемо за днешния читател“.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.