Полякът професор Марек Милър е журналист и социолог. Основател е на Лаборатория за репортаж, създател на метода на полифоничен документален роман. При престоя си в България той представи лекцията „Европа според Аушвиц“ пред студенти от Великотърновския университет "Св.св. Кирил и Методий". Със студенти от Факултета по журналистика СУ "Свети Климент Охридски" Марек Милър говори на тема "За репортажа след Капушчински".
"Този наш полифоничен роман всъщност възникна от това, че в Аушвиц са депозирани повече от 3 хиляди свидетелства на затворници от Освиенцим. 3 500 свидетелства на затворници от Освиенцим. Това са два огромни шкафа пълни с пъпки с такива свидетелства на оцелели затворници. Сега разбира се има електронна система, но когато започнах работа над проекта точно така изглеждаше- два огромни шкафа. И когато видях всичко това бях убеден, че тези факти, всичко това е многократно описано, но един от директорите на музея в Освиенцим ми каза, че това всъщност не е така. Отделни изследователи са идвали, проучвали са отделни факти, но като цялост това не е изследвано и как би могло да се направи пълно описание на толкова много свидетелства", обясни в предаването "Хоризонт до обед" Марек Милър.
След като се запознал с няколко от папките той разбрал, че това е добра основа за книга. "Европа е тази, която е създала Аушвиц. И има един огромен въпрос, който може да си поставим - дали това е бил еднократен, случаен акт или европейската култура е създала, станала е причина да се появи Аушвиц."
Винаги пред нас стои въпроса дали цяла Европа е могла да направи нещо повече, за да спаси евреите, допълни Марек Милър.
"Френските държавни железници са били тези, които са товарили евреите, френските евреи и са ги изпращали в Аушвиц. Унгарците също изпращат своите унгарски граждани евреи в Аушвиц. Наистина българите пък не са изпратили своите евреи в Аушвиц нито един свой гражданин не са изпратили, но от Македония и Гърция са били изпращани евреи в Треблинки."
Милър очерта предизвикателствата пред журналистиката и репортерите във времето на фалшивите новини.
"Аз смятам, че по същия начин, по който отделния човек, личността трябва да работи върху себе си, така и народите и обществата трябва да работят върху себе си. Има народи, които работят бързо над себе си, разбират собствените си грешки и грехове и народи, които работят по-бавничко."
"Постмодернизмът казва, че няма истина, че до истината не може да се достигне, или че не е само една истината, но аз смятам, че това не е така. Като католик смятам, че има истина и до нея може да се достигне", посочи още проф. Милър.
Марек Милър коментира, че православието и католицизмът са близки като религиозни принципи.
"Дори мисля, че например и с мюсюлманите можем много добре да се разберем, ако те са вярващи хора. В принципните неща можем да постигнем някакво съгласие и смятам, че може да се стигне до някакво единство и до някакво разбирателство на основа на това, че всички имаме съвест. Няма да ни обедини вярата или нещо друго, а това, че всички имаме съвест. Върху това можем да стъпим", смята Марек Милър.
Милър е автор на книгите „Репортерите - начин на живот", „Аристокрация“, „Европа според Аушвиц“, „Папа и генерал“, „Писането. С Ришард Капушчински разговаря Марек Милер”.
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.Калина Канева е българска учителка, журналистка , авторка на изследователски и публицистични книги и материали. Главната тема в нейното творчество са са руско-българските културни и исторически връзки. Работила е в издания като в. "Антени". Част от най-известните и трудове са "Симетрия на времето. Срещи и разговори с акад. Дмитрий Лихачов"..
В рубриката "Горещи сърца" ще влезем в тъкачен стан, за да се убедим колко важно е да не изпускаш нишката. И това е валидно и за живота, и за тъканите. "Като се скъса основата и веднага се получава дупка. Така е и в живота." В нашия свят, залят от фабричен текстил, героят ни в "Горещи сърца" тъче на бабиния му стан. Ангел Милчев е един от малкото..
Александър Симеонов е от Плевен , занимава се с музика от дълги години и е вокалист на плевенската група "Страйкърс" . Другото признание за него идва от работата му като детски учител в Детска градина "Надежда" . Какво музикално предизвикателство е подготвил, как децата му влияят за творчески идеи и за още неща от живота: "От дълги години се..
Краткият февруари е винаги изненадващ, винаги динамичен. Носи със себе си много нова енергия, която събужда природата и я води към пролетта. Неговият ритъм напомня за звука на цигулката , ту остър и силен, ту мек и нежен. Може би точно така публиката в големите концертни зали в Париж и Рим, Мадрид и Берлин се е наслаждавала на звука на..
Педя човек - лакът брада си има нов дом - Къщата на куклите. Арт-Къща с музей „Куклите” е уникален в България музей на куклите с над 3000 кукли, Творилница и парти център за рождени дни. Представени са порцеланови кукли, антикварни, ритуални, съвременни, марионетки, сувенирни кукли от България и от света, винтидж, колекционерски и др...
Най-ранните спомени на Георги Господинов свързани с Българското национално радио, са от предаванията "България - дела и документи“ и "Ранобудно петленце". БНР връчи годишните си награди "Сирак Скитник" Авторът на "Времеубежище" описа сигналите на тези предавания като "особен отключвател на памет" и разказва за първото си радио..
По-скоро става въпрос за групировки , не за идеологически различия. Това каза след избора на председател на БСП социологът Кольо Колев от..
Справедлив мир за Украйна няма да има. В това е категоричен журналистът Валерий Тодоров, бивш кореспондент на БНР и БНТ в Москва. В предаването "Преди..