Полякът професор Марек Милър е журналист и социолог. Основател е на Лаборатория за репортаж, създател на метода на полифоничен документален роман. При престоя си в България той представи лекцията „Европа според Аушвиц“ пред студенти от Великотърновския университет "Св.св. Кирил и Методий". Със студенти от Факултета по журналистика СУ "Свети Климент Охридски" Марек Милър говори на тема "За репортажа след Капушчински".
"Този наш полифоничен роман всъщност възникна от това, че в Аушвиц са депозирани повече от 3 хиляди свидетелства на затворници от Освиенцим. 3 500 свидетелства на затворници от Освиенцим. Това са два огромни шкафа пълни с пъпки с такива свидетелства на оцелели затворници. Сега разбира се има електронна система, но когато започнах работа над проекта точно така изглеждаше- два огромни шкафа. И когато видях всичко това бях убеден, че тези факти, всичко това е многократно описано, но един от директорите на музея в Освиенцим ми каза, че това всъщност не е така. Отделни изследователи са идвали, проучвали са отделни факти, но като цялост това не е изследвано и как би могло да се направи пълно описание на толкова много свидетелства", обясни в предаването "Хоризонт до обед" Марек Милър.
След като се запознал с няколко от папките той разбрал, че това е добра основа за книга. "Европа е тази, която е създала Аушвиц. И има един огромен въпрос, който може да си поставим - дали това е бил еднократен, случаен акт или европейската култура е създала, станала е причина да се появи Аушвиц."
Винаги пред нас стои въпроса дали цяла Европа е могла да направи нещо повече, за да спаси евреите, допълни Марек Милър.
"Френските държавни железници са били тези, които са товарили евреите, френските евреи и са ги изпращали в Аушвиц. Унгарците също изпращат своите унгарски граждани евреи в Аушвиц. Наистина българите пък не са изпратили своите евреи в Аушвиц нито един свой гражданин не са изпратили, но от Македония и Гърция са били изпращани евреи в Треблинки."
Милър очерта предизвикателствата пред журналистиката и репортерите във времето на фалшивите новини.
"Аз смятам, че по същия начин, по който отделния човек, личността трябва да работи върху себе си, така и народите и обществата трябва да работят върху себе си. Има народи, които работят бързо над себе си, разбират собствените си грешки и грехове и народи, които работят по-бавничко."
"Постмодернизмът казва, че няма истина, че до истината не може да се достигне, или че не е само една истината, но аз смятам, че това не е така. Като католик смятам, че има истина и до нея може да се достигне", посочи още проф. Милър.
Марек Милър коментира, че православието и католицизмът са близки като религиозни принципи.
"Дори мисля, че например и с мюсюлманите можем много добре да се разберем, ако те са вярващи хора. В принципните неща можем да постигнем някакво съгласие и смятам, че може да се стигне до някакво единство и до някакво разбирателство на основа на това, че всички имаме съвест. Няма да ни обедини вярата или нещо друго, а това, че всички имаме съвест. Върху това можем да стъпим", смята Марек Милър.
Милър е автор на книгите „Репортерите - начин на живот", „Аристокрация“, „Европа според Аушвиц“, „Папа и генерал“, „Писането. С Ришард Капушчински разговаря Марек Милер”.
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.
Книгите му са преведени на повече от 50 езика. Продадени са в над 60 милионен тираж. Ю Несбьо е известен като "Краля на скандинавския ноар" . Негова емблема в криминалния жанр е инспектор Хари Хуле, а в България писателят дойде, за да представи романа си "Кръвни връзки". Продължение на успешното заглавие "Кралството", новата книга..
Отваряме страница, в която думите са преживени . Страница, през която ще се опитаме да навлезем в един свят, където поезията е житейската съдба е изстрадана и осветена отвътре. Гост на БНР е Надя Попова - поетеса със силен вътрешен глас, преводач с изключителен усет към нюанса, редактор, който десетилетия пази и пренася литературната памет . Един..
Професор Ивайло Търнев е гост в рубриката "Горещи сърца" – защото неговото сърце наистина е "горещо", а самият той наскоро усети колко много го обичат хората. "Да, има много хора, които се чувстват свързани с мен, защото сме работили по различни социални програми и вероятно сме оставили добри спомени", казва той. Когато съобщава в социалните..
В рубриката " Горещи сърца" ви срещаме с Калоян Желев – едва 18-годишен, но вече утвърден като активен млад човек в обществените инициативи на столичния кв. " Младост". " Като млад човек мисля, че ние, младите, трябва да бъдем гласът на нашата столица, гласът на нашия квартал", казва Калоян. Още от 14-годишна възраст той започва да се..
През 1897 година в центъра на столицата, по проект на швейцарския архитект Хайнрих Майер се издига еднокуполна сграда в стил неокласицизъм и късен барок. Куполът над четирите арки е украсен с месингова корона. Саркофагът вътре е от алпийски мрамор, а на стената зад него е поставен барелеф на Александър I Батенберг. След смъртта на княз Александър I..
В "Нощен Хоризонт" ви срещаме с изявения български джаз музикант Тодор Стефанов . Той е завършил Кралската консерватория в Брюксел - специалност "Поп и джаз музика". От 23 години гради музикална кариера в Белгия - свири в клубове, участва в джаз фестивали, композира и преподава музика в British School в Брюксел. "За тези, които..
В рубриката „Горещи сърца“ гостува Жулиета Нелова, която се шегува с трудностите и проплаква с книгите. Някога журналист, сега тя е помощник-частен съдебен изпълнител. Обрати бележат професионалния и житейския път на 60-годишната жена. Тя започва да работи като журналист в местен вестник във Враца в началото на 90-те години. Идва в родния град на..
"Конституционният съд удари звучна плесница на доцента по конституционно право ." Това мнение изрази пред БНР бившият конституционен съдия и..
Президентът Румен Радев определи решението на Конституционния съд като победа на правото над произвола на политическата класа. "Призовавам..
Финансовият министър Теменужка Петкова обяви правителствено решение от днес, с което 31 декември (сряда) и 2 януари (петък), са обявени еднократно за..