Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

След пожара, изпепелил парижката катедрала Нотр Дам

Арх. Бойко Кадинов: Огромната загуба е цивилизационна

За разлика от Вавилонската кула, при Нотр Дам ще говорим на един език

Двете основни кули на катедралата Нотр Дам в Париж оцеляха, след като масивен пожар обхвана сградата снощи. Какво губи светът и какво от духа на емблематичната сграда отнесе огънят, коментира в предаването "Хоризонт до обед" архитект Бойко Кадинов.

"С тази планетарна тъга всъщност оценяваме, че вече виждаме една катедрала без свод. Хората на земята вече общуват по вертикала само и директно с небето. Огромната загуба е цивилизационна. Нотр Дам е символ на достиженията на световната култура, цивилизация, любов, мечта да преодоляваш гравитацията и, разбира се, на архитектурата, защото там камъкът си е поставил невероятната задача да стигне и да пробие небето", каза той пред "Хоризонт".

Едно от най-любопитните заключения на експертите е, че циментът, който слепва камъните, е по-здрав и могъщ от самите камъни, посочи още Кадинов. „Което показва, че може би някъде не просто химията, а самите хора създават средства, с които могат да преодоляват обичайните неща от историята, ако щете метафизиката.“

За разлика от Вавилонската кула, при Нотр Дам ще говорим на един език

За първи път в тази катедрала е коленичил непобедимият Наполеон, спомняме си и сълзите на Хелмут Кол по лицето му, когато падна Берлинската стена и беше споделена идеята за нова Европа, добави архитектът

„Същата тази Европа със сигурност ще възстанови Нотр Дам. Няма да може да възстанови онези автентични дървени покривни конструкции, които не виждахме, защото всичко беше каменна дантела, елегантни стъкла, оцветени в готическите рози, но мисля, че преди всичко онова, което ще възстанови Нотр Дам, е този дух. Съвременните технологии могат само да помогнат това да се случи по-бързо.“

Според архитект Кадинов, за разлика от времената на Вавилонската кула, сега ще бъдем свидетели на ново послание, в което всички ще заговорят на един език. „И Нотр Дам ще се случи отново.“

„Това е урок за всички нас, които много често събаряме паметниците, онова, което сякаш не ни принадлежи, възстановяваме частично някакви фасади, боядисваме със съвременни средства, стиропор и мазилки, без да  разбираме, че най-важното във всичко това е онова особено състояние на духа, тогава, когато човешкият дух започва да се съизмерва и да работи като Бог. И съм убеден , че тези уроци от историята трябва да ни бъдат много светли страници за в бъдеще.“

3D технологии заменят сътвореното от човешка ръка преди столетия

През примера с възстановяването на Дубровник и „Саграда Фамилия“ архитект Бойко Кадинов коментира, че днешните технологии заместват направеното с най-елементарни средства преди столетия.

„Днес се работи със съвременни 3D принтери, които режат сводове, арки, капители. Човешкото око сякаш предпочита неравността на онова, което ръката е сътворила дори в среднощен час. В случая заедно с технологиите някъде там ще се появи и духът.“

В Близкия изток и Африка военните конфликти от началото на 21 век до момента разрушиха образци на световното културно наследство, сред които са взривените от талибаните статуи на Будав Афганистан, Палмира, старият град на Хомс.

Архитектурата днес се занимава повече с ежедневното 

Запитан дали солидарността е една и съща тогава и сега, когато пострада символна сграда в сърцето на Европа, Бойко Кадинов отбеляза:

„Това е феномен на нещо, което споделям и с моите студенти и е част от съвременната ни култура. Всичко е now, тоест, животът се превърна в потребяване сега и веднага – натискаш екрана на своя телефон и той ти обещава, той произвежда за теб моментното, настоящето. Бъдещето често е отложено. Идеята за по-далечни  конструкции, за бъдещи общества, цивилизации… Архитектурата започна повече да се занимава с ежедневното, да продава квадратни метра бетон. И ние тук говорим за архитектура най-често, когато я няма. Това е повод и начин през оценяването на онова, което изчезва неумолимо като историческо наследство, да си дадем сметка колко е важно да подкрепим онова, което се създава сега и за в бъдеще и което ще се превръща вероятно в символ на новите поколения.“

Диалогът между вчера и днес трябва да минава през познание за цивилизацията 

Светът се развива и ние не можем постоянно да стоим умозрително над носталгични артефакти. Онова, което е било, трябва да премине и да се случи и в по-новото, убеден е арх. Кадинов, който даде пример с музея за съвременно изкуство в София.

„Всички бяха смаяни как едни греди някъде от началото на XX век могат да живеят заедно с неръждаемата стомана и стъклото - можеш да ходиш по една стъклена стълба и големи витрини, през които да виждаш автентични фасади отпреди един век. Тоест, между онова, което се е случвало и новото трябва да има диалог. Той минава през познаването на онова, което цивилизацията е искала да каже и го е направила.“ 

Цялото интервю е в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Капитан Мартин Попов

Мартин Попов от регионална служба Военна полиция-София: Харесвам си работата!

В рубриката "Горещо сърце" ще ви представим капитан Мартин Попов от регионална служба Военна полиция – София .  Част от работата му е секретна и затова няма как да разкаже повече за нея. Но като цяло с невидимото си присъствие те осигуряват спокойствието и сигурността на всички НАТО-ски военни делегации, осигуряват преминаването на техниката на..

публикувано на 24.08.25 в 07:30
Гледка към Катедралния храм Св. Александър Невски през една от ремонтираните фасади на НХА

Арх. Стефан Добрев: В ремонта на НХА вписваме и старо, и ново. Всяка сграда е огледало на епохата

"В архитектурата не можем да преповтаряме стари стилове – така се получава кич . Когато търсим да пресътворим стилове от минали епохи, винаги е неуспешно. Всяка сграда е огледало на епохата ." Това заяви пред БНР авторът на проекта за реконструкция на Националната художествена академия в София арх. Стефан Добрев, урбанист, специализирал в..

публикувано на 22.08.25 в 10:55

Кой и защо възпрепятства медиацията при съдебни дела?

Законът за медиацията вече е в сила и съдиите са длъжни да предписват задължителна медиация по определен кръг дела. Медиаторите обаче са несъгласни с определените тарифи за заплащане на час работа. Те са записани в наскоро приета Наредба на ВСС, която е минала без необходимото обсъждане.  Според адв. Надя Банчева, която е активен участник в..

публикувано на 22.08.25 в 09:47
Проф. Симеон Ананиев

Проф. Симеон Ананиев за процедурата за избор на жп превозвачи: Порциите са разпределени

България дава достъп до релсите си както за чужди, така и за частни жп оператори. Вчера Министерският съвет одобри процедура за избор на пътнически жп превозвачи, която заедно с покупката на нов подвижен състав, е част от реформите в националния план за възстановяване и устойчивост.  Възлагането на договорите ще бъде на регионален принцип, като..

публикувано на 21.08.25 в 10:40

Eлектронна здравно-профилактична карта за децата. Край на опашките пред педиатрите?

От 1 септември специалистите от здравните кабинети в детските градини и училищата у нас ще имат електронен достъп до медицинската информация за децата, така че да не се налага на родителите да я представят на хартия. Това улеснение е заложено в изцяло нова наредба за тези кабинети, която все още е на обществено обсъждане, но след 25 август може да..

публикувано на 20.08.25 в 10:10

Вода газим, жадни ходим - защо се стигна до повсеместно безводие?

Брезник е на воден режим от ноември 2024 г. Към момента има повишени количества на манган – според експерти поради пониженото количество вода в питейния язовир , който захранва града. Той прилича на локва . Това разказа пред БНР Стела Панова, организатор на протести срещу безводието в Брезник. Тя уточни, че в дългосрочен план има проекти..

публикувано на 20.08.25 в 09:00

Доц. Иван Малкодански: Трябва да се обединим, за да докараме вода до Плевен

" Проблемът с липсата на вода в Община Плевен е изключително голям. Той не е от вчера или от днес, той е натрупван с години. Климатични условия, амортизирана мрежа и множество фактори породиха този тежък режим, който имаме в момента".  Това заяви пред БНР подпредседателят на Общинския съвет в града доц. Иван Малкодански. Днес той свиква..

публикувано на 20.08.25 в 08:50