Къщите за гости - петно върху бранша или изопачена реалност

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Интервю на Снежана Иванова с Вероника Кънева и с проф. Димитър Тадаръков

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Този скандал с къщите за гости хвърля петно върху нашия бранш. Злоупотребите нямат нищо общо с нас. Въпросните къщи за гости дори ги няма в регистъра на Министерството на туризма“. Това коментира пред БНР Вероника Кънева, председател на Асоциацията на собствениците на къщи за гости.

„Проблемът е в заложените критерии. Самите субсидии имаха хубава идея – да се подпомогнат слабо развитите райони, да се повиши икономическият растеж, да се осигури заетост на хората в тези райони. Но наредбата, която се създаде, направи такива условия, които ни дискриминираха. Наредбата направи така, че достъп до тази субсидия да имат само хората с пари“, каза още Кънева в предаването „Хоризонт за вас“ и поясни:

„Много хора, които са искали да получат евросубсидия за къщи за гости, не са могли да стигнат до реализирането на проектите си, защото има изискване в наредбата – ако имаш проект, трябва да имаш собствени пари или пари от банка, за да го стартираш. Максималната субсидия, която след това се възстановява, е 200 000 евро. Ако някой от нашите членове спечели, той трябва да има собствени средства, за да започне, а банката дава трудно кредити“.

Вероника Кънева подчерта колко е труден бизнесът в тази област, защото „правят се наредби – еднакви и за големите хотели, и за къщи с пет места“.

Според нея в целия казус основният въпрос, който не се задава, е откъде собствениците на тези къщи са взели толкова пари, за да стартират бизнеса си. По думите на Кънева, това, което трябва да се направи, за да се ограничат бъдещи злоупотреби, е да се създадат други критерии за усвояването на парите.

Проф. Димитър Тадаръков, бивш шеф на Държавен фонд „Земеделие“, уточни:

„Има разминаване и изопачаване на реалността. Тези 62 000 – 63 000 къщи, записани в Министерството на туризма, са къщи за гости в морски, в СПА и в зимни региони. Това са части от къщи, където собственикът е отделил една-две-три стаи за гости, затова трябва да отговаря по правилата на туризма. Къщите за гости, за развитие на селски райони, не се включват в тези региони. За тези региони е забранено включването на къщи за гости, където има туристически бизнес. Те бяха създадени по мое време, бяха приети правила и регламенти. За всички останали части от страната, мисля, че бяха около 252 общини, където да може да се намали безработицата и да могат да се ангажират хора“.

„Създадох отдел за борба с корупцията, който превантивно - още на ниво проект, да спре злоупотребите. За да инвестираш по програмата за развитие на селски райони в една къща, законът изисква – първо, да дадеш проекта, да бъде одобрен, след това да намериш пари за финансирането му, да го финансираш, да го изградиш и при проверката да докажеш, че всяко нещо отговаря на проекта, ако всичко е наред, финансирането се отпуска 100%“.

Проф. Тадаръков подчерта, че е управлявал с професионализъм и че по негово време са се спазвали правилата:

„След моето напускане заради проблеми със Станишев и Плугчиева, които защитаваха интересите на Европа, не на България, дойде „Калинката“, дойдоха партийните назначения и провалът дойде. Управляваше се по партиен режим, а не по професионален. Това е проблемът в цялата държава. След проверката ще видите, че от тези 700-750 къщи - 100-150 ще бъдат на свързани лица, а останалите са доказани, изградени и работещи като къщи за гости. Механизмът е много прост – като се тръгне от проекта, от банката за финансиране, от изграждането, от проверката на техническия инспекторат, от проверките на ОЛАФ, от отдел оторизация, отдел плащане, по цялата верига ще цъфне всичко“.

Интервюто с Вероника Кънева и с проф. Димитър Тадаръков можете да чуете в звуковия файл.