Капка Панайотова: Уврежданията носят пари - това е най-пагубното

„Абсолютно нищо не се е променило, освен че се дадоха повече пари. Не казвам, че са излишни, но в никакъв случай не са достатъчни. Ако се проведе истинска реформа, това означава преразпределение на контрола – да се даде контролът върху живота на човека с увреждане в негови ръце“.

 „Има ужасно много тъжни „затворнически истории“ на хора, които са без вина осъдени. Закон има, свобода няма – най-малкото няма свобода от семейството. Това тежи както на самия човек, защото той разбира, че е в тежест на семейството, така и семейството не може да има живот, различен от този, посветен на човека с увреждане. Що за безобразие е това?“, коментира Капка Панайотова.

По думите й сегашния Закон за личната помощ е заимстван от техен проект преди 9 години:

„Той беше изроден с цел роднините да получат възможност да имат трудов и осигурителен стаж като бъдат асистенти, второ – в семейството да влизат допълнителни средства. Тази цел е постигната, но тя не е цел, която е в интерес на хората с увреждания. Получи се тотално неразбиране на това какво е личната помощ – това е инструмент за освобождаване на човека с увреждане и семейството от тегобата на увреждането. Трето – това е инструмент за овластяване на хората с увреждания, които да поемат живота в собствените си ръце и да управляват живота си чрез управление на асистенти. Това е инструмент, който трябва да бъде в общия набор от инструменти за хората с увреждания, за да живеят нормално, а не единствен. Той у нас стана единствен“.

Часовата ставка за лична помощ е в размер на минималната работна заплата, посочи Панайотова. Тя подчерта, че хората в големите градове не могат да си намерят асистенти извън семейството.

Според нея в закона трябва да бъде въведен институтът на доставчик на лична помощ, да не бъдат това само общините. Според нея също трябва да се даде възможност човек да има повече от един асистент.

Днес пред социалното министерство хора с увреждания отново ще излязат на протест, където ще разкажат какво е усещането да живееш в затворническо дежавю.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.