В Дебелец дават надежда на децата с увреждания

На 20 май центърът чества своя 20-и рожден ден и 60 години от създаването на дома.

Историите на родителите, чиито деца са постигнали напредък в развитието си, благодарение на грижите и терапиите в дома, и историите на медиците, работещи в Дебелец разказва предаването „Закуска на тревата“.

Илона Илиева от Дряново е в дома в Дебелец с двете си деца с увреждания. От две седмици те безплатно ползват терапиите в сектора за ранна интервенция на уврежданията:

„Едното е на годинка и три месеца, другото е на две годинки и девет месеца. Малкият ходи на логопед, на физиотерапии, на музикален. Каката ходи на почти всичко, което е тука. „

Като революция в развитието определя постигнатото с внучката си Елка Аврамова от еленското село Константин. В медико-социалния център в Дебелец са от ноември миналата година. Двегодишното момиченце не можело да се обръща, а днес, благодарение на терапиите, се опитва да прави първите си крачки.

„Отначало имахме страхове, че ще попаднем в болниците, но, като дойдохме, бяхме като в петзвезден хотел. Чувстваме се толкова спокойни, като вкъщи, нямаме нужда от нищо. Благодарение на специалистите, на рехабилитаторката Елена започнахме да пълзим, а в края на януари започнахме да се изправяме“.

Медиците в Дебелец опровергали диагнозите на професорите, че за дъщерята на Борислава Христова няма смисъл да се надяват на медицинско чудо, но то се случва, разказва майката.

„На нас ни обясниха, че няма да може да проходи, няма да може да се обръща, няма да можем да постигнем нищо с това детенце. Казаха ни направо – ще бъде инвалидче. Преди три месеца-четири ни го обясниха това нещо. Оказа се, че не е истина. Много означава за нас, защото ни помогнаха много. Вярваме, защото ще го постигнем и ще стане“.

Чудото с дъщерята на Борислава Христова прави кинезитерапевтът Дочка Василева. В дома в Дебелец е от 20 години и благодарение на знанията и уменията ѝ са проходили десетки увредени деца от цялата страна, включително с детска церебрална парализа. Синдромът на Даун не е проблем за кинезитерапевтите, обяснява Дочка Василева. 

„По принцип всички деца се повлияват, но има деца, които се повлияват по-малко поради тежките увреждания. При по-леките състояния може да стигне до пълно излекуване, на 100 %. Децата стават ходещи, самостоятелни, нямат никакви проблеми“, разказва тя и допълва:

„Работим с деца със Синдром на Даун, които за мен не са никакъв терапевтичен проблем. Смятам, че те са едни много перспективни деца по отношение на двигателно развитие. Терапията може да продължи години, може да продължи месеци, в зависимост от състоянието“.

Активно с увредените деца вече от 12 години работи музикалният терапевт Нина Иванова. Не се определя като лечител, но е категорична, че музиката има оздравително действие.

„Тя си е терапевтичен метод сама по себе си. Ценното е това, че на всяко дете се дава уникалната възможност да изяви и изрази себе си според своите възможности. Бих казала, че няма дете, което да не се повлиява по положителен начин от въздействието на музиката“.

С децата с увреждания и с техните родители работят и психолозите на Дома в Дебелец. Стела Паунска е категорична, че надежда винаги има, особено за децата с увреждания.

„Целта на заниманието е основно да стимулираме сетива при деца с по-специални потребности. Работим в ателие „Монтесори“ , работим в сензорна зала. Използваме и релационна психомоторика в сух басейн с топки. При по-голяма част от децата има значителен напредък. На мен това ми харесва, просто обичам такива деца. Разбира се, че има надежда. Във всяко дете се вижда, че то има заложен потенциал за развитие“.

Арт терапия с децата с увреждания от година и половина провежда Живка Рогачева. Целта е с различните техники на изкуствата децата да развият двигателни и комуникативни възможности, обяснява терапевтът.

„Рисуване, апликация, строене, низане, според възможностите им – най-опростени, най-обикновени, защото възможностите им не са големи. Много обичам децата, работата с децата. За мен не е проблем, че децата са проблемни. Децата са едни и същи навсякъде“.

В последните години се увеличават децата с логопедични проблеми. Освен породени от различни болестни състояния, това до някъде се дължи и на недостатъчната грижа на родителите при отглеждането им, коментира логопедът Катя Чакърова. Тя съветва родителите да не позволяват детето им дълго да носи памперс, да не се прекалява с биберона и децата да не се оставят на самоотглеждане пред телевизора, защото това води до задържане в развитието.

„Колкото по-рано се работи с едно дете, още в най-ранна възраст, преди една годинка, това стимулира и развива много добре, поставя се началото на комуникация, на общуване и на говор. Винаги трябва една систематична и продължителна терапевтична програма. Времето се определя от нарушение, диагноза, подкрепа на родителите, осъзнаване на детето, неговата възраст“.

Коренна е промяната през годините в родителите и отношението на обществото към децата с увреждания. Те вече не са невидими, смята от позицията на своя 38-годишен стаж с болни деца Евгения Колева, ръководител на Дневния център за работа с деца към дома в Дебелец:

„Имаше много родители, които не разбираха функцията на този дом и си изоставяха децата. Докато от 20 години в центъра видяхме грижата на родителите за деца с проблеми. Видяхме колко трудно те приемат диагнозата, поставена на децата им, колко много им се иска да се случи нещо, с което тази диагноза да отпадне. Видях колко много внимание, любов и нежност трябват, за да накараш едно дете с проблем да ти се довери, да ти повярва и да слуша това, което му казваш“.

39 години от живота си е посветила на детския дом в Дебелец педиатърът д-р Анелия Георгиева. Това е първото и единственото ѝ работно място, посветено на децата с увреждания. Създател е на дневния център към дома, който е един от първите в страната. От различните услуги и терапии в дома в момента се ползват 69 деца до 7-годишна възраст.

Има надежда, обръща се към семействата с деца с увреждания директорът на дома д-р Георгиева.

„Да заповядат при нас, да се запознаят със специалисти. Всъщност при нас има надежда за помощ, да помогнем на тези семейства и на децата им. В момента национален фонд „Свети Никола“ събира финансови средства за закупуване на барокамера, която смятам, че ще бъде много от полза за децата, особено за децата от аутистичния спектър, за децата с ДЦП, също за лечение на деца с бронхиална астма. След като постигнем това, имам амбиция да направим и солна стая“.

Създаден преди 60 години като дом за изоставени деца, днес Домът за медико-социални грижи в Дебелец осигурява подкрепа и лечение на деца с увреждания и се е превърнал в дом на надеждата.