Добри Божилов: Един народ има нужда от легенди, не само от енциклопедии

Преобладават положителните отзиви за романа, което пречи да направим по-добро замисленото продължение, призна авторът, според когото няма толкова негативни реакции, а по-скоро личностни нападки към него. Чрез романа си Добри Божилов отправя позитивен поглед към периода на турското господство по българските земи, за да обори някои от причините за съвременните комплекси.

„Тази книга предполагам, че причината да се харесва толкова добре е, че от една страна напипва важна тема, а от друга страна излиза в подходящ момент. Ние като българи, като нация имаме много комплекси. Едни от най-големите са свързани с турското робство, включително комплекса защо изобщо сме паднали. Тази книга отговаря на този въпрос по начин, който връща самочувствието на хората. Българският народ през 14 век се е справил добре спрямо обстоятелствата, в които се е намирал. През 14 век съотношението на силите е било 100:1, тоест не е било възможно да не паднем. Тук е оказана героична съпротива, дори в турските архиви го пише.“

Българският народ спрямо възможностите си е постигнал много, подчерта Добри Божилов. „Първо, че не е изчезнал, защото много други народи са изчезнали при подобни завоевания и второ, че дори в рамките на робството е успял да се рестартира, да стигне до етап, в който да се възроди и в крайна сметка да се освободи.“

„Когато се погледне от тази гледна точка, се разбира, че всички тези комплекси, които имаме, са излишни и глупави, защото не е ясно при същите условия други народи как биха оцелели. Англия е станала велика сила, но тя не е била под турско робство. Ние е трябвало да се занимаваме със съвсем други неща. На тази книга това й е посланието“, допълни Божилов.

„Преклонената глава сабята не я сече“ – тази поговорка само българин може да я измисли. Това е символът на националното самоунижение. Но ако погледнете китайския стратег Сун Дзъ, ще я видите същата поговорка, представена като велика военна мъдрост“, посочи още Добри Божилов. По думите му разсъжденията върху нашата поговорка, съпоставена със същото при Сун Дзъ, е една от линиите в книгата, която провокира читателя.

Исторически или приключенски роман е „Задругата“?

Издателят на книгата Йордан Антов има желание да инициира нова дискусия за същността на историческия роман заради многото спорове, поясни авторът.

„Според част от критериите например и „Железният светилник“ не е исторически роман. Ако се каже, че в историческия роман трябва всичко да отговаря дословно на историята, тогава исторически роман е Енциклопедията на БАН. Включително не е исторически роман и „Тримата мускетари“ – едно от най-вдъхновяващите произведения в световната литература, само че съдържа неверни неща. /…/ Историята се представя по превратен начин, но въпреки това повечето хора вярват повече на „Тримата мускетари“, отколкото на историческата литература и изследванията. Това е, защото всеки народ има нужда от легенди, няма нужда само от енциклопедии“, коментира авторът на „Задругата“.

Добри Божилов вижда добрата рецепта за исторически роман в това основните факти от историята да съвпадат, а детайлите за конкретни герои и събития да бъдат измислени и украсени. „И както в „Тримата мускетари“, така и в „Задругата“ това е така. Основното послание е да е вярно, а детайлите да са направени по начин, че на хората да им е интересно.“

От Дан Браун е чел само „Шифърът на Леонардо“.

„Не може да се каже, че Дан Браун ми е вдъхновение, по-скоро Фани Попова-Мутафова, един изключителен писател. Тя вероятно е в горния 1% на най-добрите световни писатели на всички времена. Тя ми е била винаги за историческите книги модел“, сподели Божилов. 

Не смята себе си за професионален писател. „Не съм дори филолог. Каквото съм се учил да пиша като книга, съм го научил от другите книги, които съм прочел - някакъв вид самоук писател. Ако слушаме читателите, би трябвало да има някаква степен на справяне.“

Не се стеснява да заяви, че е „единственият човек в България, който признава, че се занимава с фалшиви новини“. Когато станало ясно, че книгата ще излезе, решил да спре, за „да не преплитат двете неща“.

Твърди, че го правел „по коректен начин“ в сайта си „Гъдел нюз“. „В подзаглавието пише: това е измислица, художествено творчество, даже съм самоиронизирал, за да са наясно хората, че всичко това е забавление.“