Праправнучките на Панайот Христов - Лина и Алис, техният баща Илиян и дядо им Димитър Христов, бяха официални гости на БНР. Част от семейството живее в Лондон, но поддържа жива връзката си с родината и с корените на своята културна история.
"Моят дядо е брат със Сирака. Когато след Първата световна война двамата са били в болница, той е бил в затруднено положение и Сирака е помагал на семейството. Когато се ражда баща ми, той е давал дарения във вид на средства, за да може моят баща да се изучи като студент", разказа Димитър Христов.
Гостите бяха посрещнати с уважение и топлота от генералния директор на БНР Милен Митев, както и от членовете на Управителния съвет – София Владимирова и Даниел Спасов.
"Всеки спомен за Сирака е добре дошъл и всеки, който може да разкаже нещо повече за него, е добре дошъл в Националното радио. За нас той е особено значима фигура. Той е човек, от когото сме научили много", коментира генералният директор на общественото радио Милен Митев.
Семейството посети емблематичното Първо студио – историческото сърце на радиото, където гостите се потопиха в атмосферата на институцията и научиха повече за приноса на Сирак Скитник като културен визионер, художник, писател и общественик.
За Сирака започва да се говори след 90-те години. Преди това тази тема е била обсъждана под сурдинка заради свързването на името му с цар Борис III. Историята обаче оставя своите следи, отчитат наследниците.
"Той е бил много широко скроен човек, с голяма душа. Той е помагал много. Когато в началото на 30-те години царят дава на всички културни дейци по едно парче земя, той си построява къща. В неговата къща са преминали много млади художници, поети и писатели. Той е поддържал връзка с Йордан Йовков, с Ангел Каралийчев, със старите художници като Майстора. При него са били и такива млади за неговото време художници като Златю Бояджиев, Пиронков…"
Наследниците разгледаха специалната експозиция, посветена на живота и творчеството на Сирак Скитник, където се запознаха с негови лични вещи, ръкописи и документи, съхранявани грижливо в архивите на БНР. Обиколката продължи в студийния комплекс на програма "Хоризонт", където гостите се докоснаха с работата на съвременните журналисти и радиоводещи. Особено вълнуващ и емоционален момент бе посещението на кабинета на Сирак Скитник, запазен в почти автентичен вид. За гостите това бе среща не просто с историята, а със самия човек зад легендата.
"Чудесно е! Има толкова емоция! Толкова съм щастлива да съм тук. Това е много близко до моето сърце", сподели праправнучката Лина, като не скри гордостта си от своя прапрадядо.
Димитър Христов – внук на брата на Сирак Скитник, обяви идеята си за създаване на фондация, посветена на съхранението и популяризирането на делото на Панайот Христов. Той обясни, че семейството притежава непоказвани досега картини, писма и документи, които е готов да предостави на БНР, за да станат част от културната памет на институцията и да бъдат достъпни за широката публика.
"Националното радио винаги е работило за поддържане на паметта на Сирак Скитник. Изключителна благодарност, че тази институция е ангажирана много силно с личността на Сирак Скитник! БНР продължава това дело. Всичко, което имам на Сирак Скитник, искам да го подаря. Това трябва да остане за поколенията."
Мисията на Сирак Скитник е жива – не само в ефира, но и в паметта на поколенията, а БНР, водено от уважение към своята история, остава живо културно средище, което свързва миналото, настоящето и бъдещето на българската нация.
Могат да разчитат на пълно съдействие да бъдат показани творби на Сирака, които досега не са били познати, увери генералният директор на БНР Милен Митев.
Снимки: Кръстина Иванова
Спомняме си за Чавдар Киселинчев. Той е един от най-авторитетните външнополитически коментатори в Българското национално радио. Красив ум, човек с голяма обща култура, впечатляващи познания за процесите в света, които е обяснявал на младите си колеги в БНР, които са го слушали с удоволствие. Липсата на коментатори от такъв ранг създава..
В рубриката "Горещи сърца" срещата е със Зорница Христова, жена, която впечатлява със спокойствието си и с искреността, с която говори за книгите. Тя е писател и преводач, един от създателите на издателство ,"Точица". Завършила е английска филология в Софийски университет. Автор е на книгите "Вкусна география" и ,"Когато искам да..
След възвръщането на Южна Добруджа към България с Крайовския мирен договор през 1940 г. Силистра се превръща в културна столица на региона. Изследване, базирано на публикации във в. "Подем", излизал през тези години в региона, показва как градът бързо възстановява и развива културния си живот. Проучването е дело на дългогодишния..
В "Закуска на тревата" ви срещаме с перкусионистката Гергана Фъсева. Тя е родена във Велико Търново, но от близо половин век живее в Германия. Била 7 годишна, когато с родителите й заминава за тогавашната ГДР. Там Гергана започва с уроците по музика, а по - късно завършва специалност "Ударни инструменти" в Музикалната академия във Ваймар...
Заради пукнатини и деформации в жилищен блок в столичния квартал "Хаджи Димитър" неговите обитатели ще бъдат евакуирани . Блокът се намира недалеч от участък, в който се разширява линия на метрото. Жители на квартала са предупредили Столичната община още през 2023 г. Високите подпочвени води са сред основните причини за аварията в..
" Постоянно съм готова с куфара , аз съм на стенд бай за прибиране ! Мен ме държи това, че един ден ще се върнем." Това споделя Диана Бачкова, която със съпруга си живее в Лас Палмас на Канарските острови. Там имат работилница за ремонт на яхти. " За почивка е много добре . Като постоиш малко, по-различно е. Тай е рай за малките деца и..
На 21 август преди 123 години в село Стражица, днес град, е роден знаменитият български писател Ангел Каралийчев. Макар да е известен най-вече със своите детски приказки, той е писал също поезия и разкази . Първата му поема, „Мауна- Лоа“, е издадена със собствени средства, година преди публикуването на дебютния му сборник с разкази, „Ръж“. Тя е..
"Възраждане“ внесе искане в Европейския съд в Люксембург за анулиране на приемането на България в еврозоната от януари 2026 година и това е..
ПП-ДБ няма да подкрепи вота на недоверие към правителството, искан от "Възраждане" заради водната криза. Това съобщи пред БНР Божидар Божанов,..