Известният български египтолог д-р Весела Атанасова с нова книга за Египет, но този път тя е за малката аудитория. Казва се "Окото на Ре" и е събрала древни митове и легенди.
"В "Окото на Ре" се описва ежедневната битка между Ре /Слънцето/ и лошата змия Апопи, която иска да превземе Земята, светлината на хората и да убие Слънцето, да го унищожи. Историята е много интересна и е предавана от поколение на поколение в Египет, разказва д-р Атанасова.
По думите й, историята постепенно достига и до гръцките автори, които започват да я преписват. Има много копия на папируси с този древен мит за победата на Слънцето над лошата змия Апопи. Апопи е мрака в Египет, а Слънцето е добрия бог Ре, който дава светлина на хората. Той е върховния бог в Египет.
Писмените източници за тази история са откъслечни текстове, които се срещат върху папируси още от Ново царство. През гръцко - римския период в късен Египет започва да се превежда историята и на старогръцки.
Самият мит за Окото на Ре е доста дълга история, съкратена в книгата за деца.
"Окото на Ре е много силен магически символ в Египет. Той се появява чрез различни форми. Поне от Средно царство се среща като път между отвъдното и земния свят. Символ за протекция, за защита на покойника", казва още д-р Атанасова.
Окото на Ре се използва често в египетската иконография, среща се и под формата на амулети и те имат за цел да защитават техния собственик от злите сили. Поуката от този мит е, че злото трябва да се побеждава ежедневно и всеки трябва да полага усилия за това.
Идеята в поредицата за деца е да оставаме в оригиналните изображения и текстове, които са достигнали до нас. Мисля, че това е ценното, което читателят ще види. Нашите приказки имат и образователен момент, защото са придружени и с речник на непознатите думи и герои, но и с някаква игра, която им помага да доразберат самата история".
Само преди дни в Созопол беше открита изложбата "Египетските култове край Черно море", а неин автор е д-р Весела Атанасова, египтолог, която е автор и на сборник със същото име. Изложбата ще остане в Археологическия музей на морския град още два месеца и може да бъде разгледана от всички, който изберат бреговете на Созопол за своята почивка.
"Египетските култове край Черно Море" - как древните божества достигат до бреговете на Черно море
Д-р Весела Атанасова завършва висшето си образование в Сорбоната, Франция в специалност Археология и История на изкуството. Защитава двойна докторантура по египтология на тема “Жреците от божествения култ през Старо царство” в Сорбоната и Нов български университет. Изследването й е придружено с теренна работа в редица музеи, сред които Каирския музей, Лувъра, Археологическия музей в Сан Жерман ан Ле, Музея Метрополитън в Ню Йорк, Британския музей. Доктор Весела Атанасова е работила във и с колеги от престижни международни изследователски лаборатории като Френския институт в Кайро, Колеж дьо Франс, Центъра за египетски изследвания към Сорбоната, катедрата по египтология в Оксфорд, Френско-египетския център за изследване на храмовете в Карнак. За научната си разработка получава награда за “най-добра франкофонска дисертация” от Университетската агенция на франкофонията и Френския институт в България.От 2017 г. е главен асистент в Института за балканистика с Център по тракология при Българска академия на науките, където е ръководител на проектa “Тракия и Египет в гръко-римската епоха”. Преподава “Египетско изкуство и култура” в Департамент Средиземноморски и източни изследвания на Нов български университет и в катедрата по Стара история в СУ “Св. Климент Охридски”.
Още слушайте в интервюто на Мая Данчева с д-р Весела Атанасова в "Летни нощи" по "Хоризонт".
Седем поколения по-късно, духът на Сирак Скитник се върна там, където започна всичко - в сърцето на Българското национално радио. Потомци на легендарния Панайот Христов - първия директор на Радио София и една от най-светлите фигури в българската култура, прекрачиха прага на институцията. Праправнучките на Панайот Христов - Лина и Алис,..
На 2 август 2025 г., в първата събота на месец август, е празникът на с. Кости. В празничната утрин в храма „Св. св. Кирил и Методий“ бе отслужена Архиерейска света Литургия. Богослужението бе оглавено от Негово Високопреосвещенство Сливенския митрополит Арсений в съслужение с архимандрит Димитрий – протосингел на Сливенска митрополия,..
В един свят на бързо сменящи се моди и глобализирани стилове, традиционното българско облекло остава като свидетелство за нашата културна памет и идентичност. То не е просто дреха – то е код, вплитащ в себе си история, вярвания, социален статус и естетика. Какви са основните характеристики на традиционното българско облекло, как се е..
Любов към българския фолклор събира туристи от три континента в културна обиколка у нас. Чужденци от САЩ, Канада и Австралия посещават Силистренския край, привлечени от магията на българската традиция. Една от спирките им е село Професор Иширково. Група чуждестранни туристи от САЩ, Канада и Австралия се потопиха в автентичната атмосфера на..
Ловеч е град с богато история, като се започне още от древното тракийско селище Мелта, през средновековната крепост Хисаря, първия революционен комитет създаден от Васил Левски и т.н. Но може би емблемата на града е покрития мост, познат още като моста на Кольо Фичето. На практика обаче в сегашния си вид ловешкия покрит мост не е моста..
На 30 юли се навършиха 157 години от гибелта на Стефан Караджа. Паметта му бе почетена в Русе, където умира от раните си, а денят е повод да разкажем и една любопитна и съвременна история, свързана със сабята на войводата. Русе пази много спомени за Стефан Караджа. Тук са ръкописите на Никола Обретенов за четите на Хаджи Димитър и Караджата, на..
Един млад човек сбъдва мечтата си да помага и да бъде полезен. 29-годишният Петър Илиев се занимава със спешна медицина на терен и води курсове по първа долекарска помощ. Преди това е практикувал професията си на архитект, но един инцидент го връща към една от детските му мечти - да лекува . След като става свидетел на катастрофа , при която..
Страната ни вече съхранява слънчева енергия в батерии, които са частни инвестиции . На сайта на ЕСО в оперативните данни се показва енергията,..
Ежедневните тренировки не водят до по-бърз ефект за тялото ни през лятото – организмът ни има лимит, който може да понесе и да се възстанови, а..
Системата на опазване на недвижимото културно наследство е абсолютно разрушена . Това заяви пред БНР арх. Петър Петров, бивш директор на Националния..