Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Д-р Расмус Нилсен: Често констатираме, че обществените медии са най-сигурен източник на новини

Снимка: архив

Най-много българи вярват на новините на Българското национално радио, тази констатация се съдържа в годишния Доклад за дигиталните новини  на Института за изследване на журналистиката „Ройтерс“ към Оксфордския университет.

Мащабният изследователски проект е осъществен чрез онлайн анкета сред 75 хил. потребители на новини в 38 държави.

Д-р Расмус Нилсен е директор на изследователския институт и е сред участниците в провеждащия се у нас Шести световен конгрес на информационните агенции, който е под мотото „Бъдещето на новините“.

Един  от основните изводи на института за изследване на журналистиката „Ройтерс“ е, че все повече хора се притесняват от дезинформацията и се обръщат към по-достоверни източници на информация. А това може би е обяснението, че именно новините БНР се ползват с най-голямо доверие сред участниците в анкетата.

Д-р Нилсен обясни пред БНР дали тази тенденция се наблюдава при обществените медии и в други страни:

„Често констатираме, че обществените медии са най-сигурен източник на новини, към който хората имат доверие. Това е така, защото те са много по-малко политизирани, предлагат много различни мнения. Освен това те имат и своята дълга история с много широка аудитория, а  хората са склонни да вярват на медии, които добре познават“.

В интервю за предаването „Хоризонт за вас“ д-р Нилсен коментира и това, че често професионално журналистите отразяват събитията, на които присъстват, но в ролята на репортери, докато в социалните мрежи с това се заемат и много хора, които просто присъстват или участват в дадена проява:

„Мисля, че когато става дума за новини, които касаят политиката и публичните прояви, професионалните журналисти и в бъдеще ще бъдат основния източник на информация. Но също така е ясно, че за много други събития, които досега бяха отразявани от журналисти, сега хората могат да намерят и много други източници, дори чрез приятели или социални кръгове. Дори ако продължим да наблюдаваме тенденцията да намаляват новините, създавани от журналисти, тяхното участие в медийния поток ще си остане все така важно“.

Какво ще бъде според него влиянието на социалните медии и тяхното влияние в бъдеще в сравнение с традиционните източници на информация.

„Мисля, че социалните медии се радват на значителна популярност, чрез тях получаваме значителен  процент от информацията и хората все по трудно ще се ориентират в избора си на какво да вярват и на какво не. В същото време социалните медии дават на хората невероятен достъп и  избор на източници от цял свят, така, че разнообразието е добро нещо, но изборът трябва да се прави осъзнато“.

Цялото интервюто с д-р Расмус Нилсен може да чуете от звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Локалите - феномен или дефицити в общуването между родители и деца?

"Дали е поколенческо? По-скоро е възрастово – в момента ги наричаме локали, но назад в годините винаги е имало подобни групи деца, тийнейджъри. Едно дете живее в общност , не живее изолирано само с майка си и баща си. То попива от цялата среда и не можем да се похвалим със спокойна, мотивираща и креативна среда ." Това мнение изразява пред..

публикувано на 17.07.25 в 11:23

Без бележка в лева и евро: Как апаратите на такситата се оказаха в нормативен вакуум

Няма таксиметров автомобил, който да може да издаде касов бон в двете валути – в лева и евро. За това предупреди в интервю за БНР Красимир Цветков, председател на Националния таксиметров синдикат.  Той обясни, че апаратите им са с отдавна изтекли сертификати и няма подзаконова нормативна уредба , която да разписва тяхната..

публикувано на 17.07.25 в 08:39
Петър Стоянов

Смърт на мъж след трансплантация: Има ли адекватни мерки срещу вътреболничните инфекции?

Вътреболнична инфекция с бактерията клебсиела пневмония отнема живота на 39-годишен мъж. Това се случва след бъбречна трансплантация в университетската болница "Александровска".  За случая стана ясно от жалба на майката на Петър Стоянов – Симона Стоянова – до здравния министър.  В нея се твърди, че ИА "Медицински надзор" умишлено..

публикувано на 15.07.25 в 09:30

Gen Z задлъжняват по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях

Gen Z взема кредити по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях. Това каза пред БНР Лилия Димитрова, председател на Асоциацията за управление на вземания. Тя подчерта необходимостта от по-голяма финансова грамотност. Димитрова обърна внимание върху въпроса един кредитополучател колко успоредни кредита има , не само на каква..

публикувано на 15.07.25 в 08:41
Методи Методиев

Методи Методиев: Повишаването на кредитния ни рейтинг е оценка, че се движим в правилната посока

Три рейтингови агенции повишиха кредитния рейтинг на България в седмицата, в която получихме зелена светлина за въвеждане на единната европейска валута от 1 януари догодина.   Scope Ratings даде на страната ни рейтинг от А- (А минус) в местна и чуждестранна валута, с което за първи път влязохме в най-високата скала от инвестиционния клас...

публикувано на 14.07.25 в 07:30

Хората в Кресна твърдят, че новите пътни мерки задълбочават проблемите, започнаха подписка

Над пет километра е отсечката от Е-79, която минава през Кресна, а след влизането на България в Шенген и особено в сезона на лятото потокът от леки автомобили и камиони се е увеличил два пъти. Изграждането на последния участък от АМ "Струма", както и обходен път западно от Кресна ще отнеме поне пет години.  Мерки за облекчаване на..

публикувано на 13.07.25 в 16:52
Любомир Каримански

Любомир Каримански: Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната

Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната. Това обясни пред БНР Любомир Каримански, член на УС на БНБ. "Вече е взето финалното решение.  Предстои тежка работа , която трябва да бъде свършена до първи януари 2026 година, пък и след това. Но не би трябва да си поставяме като сериозен приоритет и цел за..

публикувано на 13.07.25 в 11:20