Евроинтеграцията на Западните Балкани и нова криза в Близкия изток - международните събития на седмицата

Не бяха добри новините и от заседанието на смесената историческа комисия на България и Северна Македония от миналата седмица. Македонските учени излязоха със странното предложение да честваме Гоце Делчев на датата, в която комунистическите ни власти предадоха останките на героя на Титова Югославия, а след това обвиниха българската страна в „политизирана“ реакция. Два дни по-късно, в понеделник, се проведе първото заседание на съвместната междуправителствена комисия. Министърът на външните работи Екатерина Захариева използва случая, за да предупреди колегата си от Северна Македония Никола Димитров, че напредъкът на преговорите за присъединяване на Скопие към ЕС ще зависи от изпълнението на Договора за добросъседство.

Не по-добре изглеждаха европейските аспирации на другите ни западни съседи, макар в Прищина през седмицата да празнуваха.

Властите там отбелязаха тържествено 20-тата годишнина от оттеглянето на сръбската армия и полиция и навлизането на НАТО в Косово.

Но президентът на Сърбия Александър Вучич предупреди, че организираната от Германия и Франция за 1 юли среща с Хашим Тачи за възобновяване на диалога между Белград и Прищина може, и най-вероятно няма, да се състои заради 100-процентовите мита, въведени от косовския премиер Рамуш Харадинай върху сръбските стоки.

Докато политиците в Северна Македония напразно очакваха покана за присъединителни преговори, политиците в друг кандидат от региона - Албания, съвсем не им беше до това. С продължителните си улични протести срещу премиера Еди Рама, опозицията най-сетне успя да убеди президента Илир Мета да отмени местните избори, насрочени за 30 юни. Албанският държавен глава обясни, че условия за честни избори липсват и вероятността от ескалация на кризата е много голяма.

Мнозинството в парламента отговори с резолюция, с която определи като нарушение на конституцията решението на президента за отмяна на местните избори. Говорителката на управляващата Социалистическа партия Елиса Спиропали обяви началото на процедура за импийчмънт на държавния глава.

Сходна, остра политическа криза, но с далеч по-бърза и благоприятна развръзка, се разрази по същото време в друга периферна на Евросъюза държава - Молдова.

Конституционният съд на страната лиши временно президента Игор Додон от пълномощията му, след като Додон не се съобрази с решението на съда да насрочи нови избори. Миналата събота - ден след крайния срок, поставен от конституционните съдии, про-руската Социалистическа партия и про-европейската коалиция „Сега“ обявиха коалиция, с която изхвърлиха от властта обвиняваната за връзки с олигархията Демократическа партия. В отговор съдът не само суспендира президента, но назначи на негово място демократа Павел Филип. На свой ред, Филип нареди разпускане на парламента и провеждане на предсрочни избори през септември. Хиляди привърженици на Демократическата партия се стекоха в Кишинев, за да подкрепят лидера си, но новото мнозинство в парламента отказаха категорично да го признаят за легитимен. Новоизбраният премиер Мая Санду - също.

Европейският съюз отговори на предизвикателството. След поредица от недвусмислени послания от върховния представител Федерика Могерини, Германия, Франция и ред други държави, включително и съседна Румъния, снощи Павел Филип реши да сдаде властта на правителството, избрано от  парламента.

В друга държава, която, по всичко личи, скоро също ще е в периферията на Евросъюза, надпреварата за постовете на Тереза Мей начело на управляващата Консервативна партия и на правителството на Великобритания започна по същество. След първото пресяване във вота на депутатите-консерватори от 11 кандидати „оцеляха“ само 6-ма. Бившият кмет на Лондон и външен министър Борис Джонсън потвърди очакванията, че е абсолютен фаворит. Той събра 114 гласа срещу 43 за най-близкия си преследвач - настоящият външен министър Джереми Хънт.

В публичните си изявления Джонсън даде да се разбере, че европейците трябва да са готови за „хаотичен“ Брекзит и, може би, да се лишат от десетки милиарди евро, които Великобритания трябва да внесе в общия бюджет.

Като че ли главоболията около Брекзит са малко, европейците трябваше да чуят през седмицата нови заплахи от Русия. Руски политици заговориха за военни удари по Полша, след като в сряда президентите на тази страни и Съединените щати обявиха, че американският военен контингент на полска територия ще бъде увеличен от 5 хиляди на 6 хиляди души.

Американският президент Доналд Тръмп похвали полския си колега Анджей Дуда, че изпълнява задълженията си за повишаване на разходите за отбрана, и поясни, че Варшава ще купи 30 изтребителя Ф-35.

Новината за предстоящата поредна мащабна сделка на американската военна индустрия в Европа дойде ден след като френският президент Еманюел Макрон констатира, че светът е „на ръба на война“. Пред годишната сесия в Женева на Международната организация по труда Макрон посочи корените на опасността: икономическото неравенство и климатичните промени.

В това време войната в Близкия изток бе в разгара си. Бомбардировачи на арабската коалиция нанесоха удари около Сана и други части на Йемен. В отговор йеменските бунтовници бомбардираха саудитското летище в Абха. Рияд обвини Техеран, който според Саудитска Арабия снабдява бунтовниците с модерно оръжие. А в четвъртък на разсъмване още два танкера бяха подпалени в невралгичния район на Ормузкия проток. И саудитците, и американците обвиниха Иран, а Иран, разбира се, отрече. Иранският президент Хасан Рохани заяви, че не страната му, а Съединените щати са заплаха за глобалния мир.